Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 315294 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>

Стилът Симеон

 
Списание VOGUE публикува обширен материал за Симеон Сакскобургготски. Той се срещна в Мадрид с известната журналистка Олга Руис.

                Колко парадокси крие животът, който превръща един Цар в Министър-председател на Република. Днес, наскоро навършилият 70 години Симеон Български – човек със стил и елегантност, се връща с „Вог” към превратностите на невероятния си живот.

                Обръщението по време на интервюто следва да бъде като към царска особа, независимо че интервюираният е бивш мнинистър-председател. Парадоксите са често явление във вълнуващата биография на Симеон Сакскобургготски, който отвори вратите на мадридския си дом за „Вог”. На шест години е провъзгласен за Цар на България. Петдесет години живее в Испания като монарх в изгнание. И когато смята, че никога няма да се завърне в Родината си, падането на Берлинската стена и на комунизма, възстановяването на демокрацията в България ускоряват не само връщането му в страната, но и участието му в управлението й. През 2001 год. става министър-председател. В крайна сметка – Цар, който е бил министър-председател на една република.

                 - Със сигурност справянето с такова положение никак не е лесно. Как смята Ваше Величество?

                - Възприемам го като поредица от обстоятелства, защото на моите достойни 70 години съм достигнал до извода, че нищо не се случва в резултат само на един фактор. Поради стечение на обстоятелства трябваше да приема това наистина необичайно предизвикателство да бъда министър-председател, тъй като хората не биха възприели отговор в смисъл: „Добре, много добре, благодаря, но нека някой друг заеме поста, а аз ще си остана като „гуру” в задната стаичка”. Естествено след като цял живот съм работил в частния сектор, попрището на държавен служител ми се стори доста различно, но трябваше да го сторя.

                Днес в България се говори за „стила Симеон”, когато се призовава към диалог, толерантност, към снижаване на острия тон в непрекъсната конфронтация между леви и десни, към избягване на острите полемики и най-вече на обидните квалификации. Спечелвайки си приятели и неприятели, през м. юли 2001 год., на 64 години, човекът, който е бил Цар на България, става министър-председател на страната си. Сега, шест години по-късно, го питам за най-големите трудности, с които се е сблъсквал през времето, когато е оглавявал правителството. „Приемането ни в Европейския съюз ни накара да направим много жертви, които никое правителство не би могло да наложи. Така и влизането в НАТО бе причина за драстично съкращение на числеността на армията и бе невероятно трудно на всички кадрови офицери, които трябваше да бъдат пенсионирани. Това бяха трудни моменти, а други бяха изпълнени с горчивина  и тъга. Например връщането на телата на загиналите в Ирак български войници бе тежко преживяване за мен в интелектуален, морален и  управленчески план.”

                                - След толкова правителства, приемането на България в Европейския съюз може ли да се счита като факторът, благодарение на който най-после се постигна стабилност?

                - Не сме имали чак толкова много правителства. Просто излизането от една тоталитарна система и влизането в друга, демократична, е много трудно. Първо, няма прецеденти; второ, на малцина е било разрешавано да излизат извън страната, за да могат да сравняват. Така че всичко дойде изведнъж и е ясно, че имаше нужда от много промени. Опазил ме Бог да влизам в ролята на нравоучител, но смятам, че при система, в която е имало една единствена доктрина – марксизмът, където не се е говорело за религия, нито за етика и морал, хората са малко ощетени, защото наистина не е имало ясни граници и критерии. Трябва да се извърши много по-сложна еволюция, но това не става за една нощ.

                 - Ваше Величество по рождение е облечен в законова власт да царува, а след това Ви е даден мандат, за да оглавите правителство. Кое от тези легитимни задължения е по-мобилизиращо?

                - Безспорно това, за което съм бил избран. Да служа на Република България бе извънредно висока чест. Вярно е, че това, което съм бил дотогава, ми помогна да отворя много врати – поради любопитството към мен, а и защото вече познавах много политици от работата ми в средите на бизнеса. Наскоро един държавник ми каза: „Симеон, математически е още по-невероятно държавните постове да се заемат от двама близнаци, както е в Полша. Сега звездите са те, а не един Цар, който е бил министър-председател на република”.

                 - Коя беше причината да спечелите с такова голямо мнозинство?

                - Надеждата. Прекалено голямата надежда, за която съм много благодарен на хората, но и на която е двойно по-трудно да се отговори. Това е и причината програмата ни  да се превърне в мит. Хората сметнаха, че всичко ще се промени, само защото Симеон си е дошъл. Много от тях може би са се разочаровали. През 2005-та спечелихме половината от гласовете от 2001-ва, защото за 4 години ме бяха превърнали в „злият премиер”. Но ето сега сме в коалиция и сме втората по големина партия в парламента.

                 - Когато се завърнахте в България през 1996 год., след 50 години изгнание, половин милион души излязоха на улицата, за да Ви посрещнат. Това даде ли Ви сили?

                - Да, беше извънредно вълнуващо. Хиляди сънародници бяха излезли на улицата, защото щом самолетът се приземи, някой беше разпространил новината и камбаните на софийската катедрала забиха. Избраното комунистическо правителство се опита да омаловажи ситуацията. Служители от органите по сигурността, които явно бяха получили инструкции да ме отклонят от множеството хора, ми предложиха да мина по алтернативен път, план „В”, за да се придвижа, защото иначе никога нямало да стигнем, както ми казаха. Аз, тъй като не съм наивен, отговорих: „Вижте, г-н подполковник, от 50 години очаквам този момент. Колата е много удобна, със съпругата ми може и да прекараме нощта тук, но ще продължим по предварително начертания маршрут”.

                 - Ваше Величество, някога, през годините на изгнание, изпитвали ли сте желание да получите жестовете на уважение, които един народ проявява към своя суверен?

                - Не. Не се и опитвам да прекроя историята, какъвто порок имат някои хора. Смятам, че историята върви напред и ние се приспособяваме към нея. Достатъчни ми бяха проявите на уважение от страна на малкото емигранти, с които се срещах. През 50-те години, които преживях в изгнание, майка ми казваше, че съм бил един вид Червен кръст на милосърдието, политиката, културата, традициите...за каквото и да било.

                 - Каква вътрешна подбуда Ви накара да изоставите всичко (семейство, личен живот...), за да участвате в общи избори на 64 години?

                - България се промени през 1989 год., както стана във всички страни от комунистическия блок след падането на Берлинската стена, а аз се завърнах едва през 1996 год. Тогава мнозина ми казаха, че съм изпуснал влака на историята и още други безсмислени неща. Аз смятам, че човек трябва да умее да преценява, да изчаква, да наблюдава кога ще дойде подходящият момент. След това приех да стана министър-председател – нямах друга алтернатива и знам, че звучи старомодно, но го направих заради родината си.

                 - Какво казахте на семейството си?

                - Надявам се, че са ме разбрали, преди всичко съпругата ми. Тези неща вече принадлежат към миналото и не желая да се връщам към тях, нито да се правя на жертва.

                 - Чела съм, че една от причините Нейно Величество да не бъде постоянно в България с Вас, когато бяхте министър-председател, е за да избегне злословенето.

                - Не. Причината бяха по-скоро децата ни. При всяко посещение на който и да е от тях, хората, на които не се нравя особено, започваха да говорят, че се опитвам да възстановя монархията. Даже имаше и много по-коварни инсинуации, в смисъл, че синовете ми са се бъркали, в кавички, в някакви сделки. Благодаря на Бога, те имат своята установена кариера и то много добра. Вярно е, че не дойдоха да живеят в България, но от друга страна имат своя работа, професия, бизнес, които са далече, нямат нищо общо с България. Тези инсинуации бяха причината, поради която ги помолих да ограничат посещенията си при мен, въпреки, че ми липсваха”.

                Симеон Сакскобургготски, син на Цар Борис III Български, наследник на трона от момента на раждането си, е провъзгласен за Цар на българите на 6 години, след кончината на баща си (някои смятат, че е бил отровен от Хитлер). Когато е едва на 9 години, след държавен преврат, организиран от комунистите, убийството на много членове на парламента и разстрела на регентите, поема по 50-годишния път на изгнанието. Тръгва си без да абдикира. През 1998 год. 12 съдии от Конституционния съд единодушно одобряват връщането на имотите на семейството на Симеон Сакскобургготски. „Има хора, които още не могат да го приемат, защото частната собственост не им допада. През 1995 год., когато започна реституцията, многократно отлагах въпроса. Отказвах да се занимая с него, защото страната имаше други приоритети, докато през 1998 год. главният прокурор предяви пред правителството иск за собствеността на българския гражданин Симеон. 50 години бях живял много добре и без тях. Никога не съм си мислел за връщането на тези имоти, така че благодаря на Бога, но нищо повече”.

                 - В Двореца Врана е починал баща Ви и наблизо са били екзекутирани тримата регенти. Как се отразиха тези събития на детето, което са наричали Симеончо?

                - От онзи Симеончо остана малко. Трудно е, защото човек или драматизира, или вижда нещата в прекалено романтична светлина. Когато на едно 6-годишно момче му кажат, че баща му е починал, как може да реагира?  Ще заплаче, а няма да се впусне в метафизически или династични разсъждения. При екзекуциите са загинали много хора и е имало много насилие. Истината е, че това оставя отпечатък, но винаги съм се старал да действам съгласно ценностите и етичните правила, в които съм бил възпитаван. Уверявам Ви, че съм понасял много критики поради факта, че не съм обзет от желанието за мъст и реваншизъм. Мнозина са си мислели, че щом се върна, ще започна да разчиствам стари сметки”.

                Имало е всякакви реакции. След коалирането със социалистическата партия през 2005 год., атаките на десницата към Симеон, който не е дошъл със сабя в ръка, придобиват по-остра форма. Той бива заклеймен като „прокомунист”. „Да се опитвам да уреждам сметки с две поколения закъснение, освен че е фатална грешка, би било напълно необосновано, защото хората не са познавали друга система. Какво да се направи ? Имало ли е виновни? Има институции, чиято задача е да го установят”.

                 - Ваше Величество, трябваше ли да положите клетва пред Конституцията на Републиката?

                - Не се наложи. При встъпването ми в длъжност положих клетва с ръка върху Евангелието и освен това казах, че няма да го сторя, ако Патриархът не се намира в парламентарната зала. Поради тази причина, точно преди полагането на клетвата трябваше да се гласува и разреши присъствието на Негово Светейшество.

                 - Ваше Величество, кое е по-удовлетворяващо – да бъдете Министър-председател или Цар?

                - Постът на министър-председател е като гръмоотвод за всякакви злини. Той е виновният за всичко, така че много по-удовлетворяващ в една демокрация е постът държавен глава, не говорим за авторитарна система.

                 - Ако попитам дали Ваше Величество е амбициозен, ще Ви засегна ли?

                - Не, защото не съм (смее се). Това ми помогна много, за да не ме смятат за човек със скрити амбиции, като тази за реставрирането на монархията. Заради това нямаше и политическа чистка. Първото, което заявих при влизането ми в управлението бе, че нито един държавен служител няма да си отиде по политически причини, защото ми е непонятно как някой ще заема работно място заради политически възгледи, а не заради компетентност. Мечтата ми беше да властва принципът на професионализма. Естествено, опитах се да я осъществя, но не я изтъквах като част от моето кредо, защото действителността е различна. Същото се случи и когато заговорих за реформи. Лицата на хората се сгърчваха, даже и на умни млади хора, желаещи промяната. Тогава започнах да използвам много по-меки изрази, като да модернизирам страната, което звучеше по-добре, но не променяше същината.

                 - Ваше Величество, като глава на една династия, не Ви ли изпълва с тъга това, че тя ще завърши с Вас и няма да премине върху първородния Ви син?

                - Нека сме реалисти. Ценностите са едно, традицията – друго, а трето е идеята за семейство или династия. Всичко това се наследява и се приема, но от тук до промяната на историята или до усещането за огорченост… Ако потърсим примери в Югоизточна Европа, ще установим, че монархията не се върнала нито в Гърция, нито в Сърбия, Албания, Румъния или пък Италия. Причините? Нека ги оставим на специалистите. Винаги съм казвал, че Царят или наследникът трябва да имат одобрението на парламента. Всичко останало е само едно много похвално, много достойно, но нереално желание и сантименталност. Въпросът е прекалено сериозен, за да бъде преобърнат в театър, защото винаги ще се намерят хора, които ще се възползват и ще изиграят една чисто салонна роля. Вижте, едно от най-големите ми лични опасения през годините на изгнание бе, че околните могат да ме възприемат като салонно украшение. Затова положих толкова усилия да работя по българските въпроси,  да ги следя и да помагам доколкото е възможно. А и си бях обещал да не следвам примера на онзи нещастен крал от известния филм на Чарли Чаплин „Един крал в Ню Йорк”. Но традициите, очакващото се от нас държание, подобаващо на семейство с толкова дългогодишна история, трябва да се съхранят и следват и дано Бод даде живот на нас и на идните поколения в семейството ми, за да го сторим. Но това няма нищо общо с другото.

                 - Монархията вдъхновена ли е от Бога? Не легитимирана, а вдъхновена.

                - Не бих го абсолютизирал. За вярващите хора всяко нещо, извършено добронамерено и с чисти помисли е вдъхновено от Бог. В съвременното технократско и практично общество надали така могат да бъдат обяснявани нещата.  Не бих се осмелил да твърдя, че монархията е нещо повече от републиката. Иначе възприемам религията като извънредно лично и вътрешно изживяване.

                 - Често се говори за икономическите трудности, които са преживели монархиите в изгнание. Ваше Величество чувствал ли  се е беден?

                - Майка ми, сестра ми, леля ми и аз напуснахме страната с по 200 долара на човек и преживяхме благодарение на моите баба и дядо.

                 Не бих могла да очаквам по-лаконичен отговор. Все пак моят събеседник е Цар. Все пак става дума за пари. Въпреки това Симеон Български разказва подробности от икономическите перипетии на семейството след напускането на България  с чувство за хумор: „Майка ми плетеше много и баба ми (б.р. италианската кралица Елена) й подаряваше кълбета вълнена прежда, които сама беше навила и в които поставяше по 20 лири. Така не я обиждаше, а мама можеше да заплаща обучението ни. Тази къща в Мадрид също е купена от баба ми, защото ние тогава не можехме да си го позволим. Истината е, че до кончината на баба и дядо от Италия, живеехме трудно. Голяма част от италианското състояние на Савоите се намираше в Англия под формата на премията от застраховка за живот, която е била изплатена, когато прадядо ми е убит в Монца. С това обезщетение са купени акции. По време на Втората световна война Англия решава, че акциите са собственост на неприятели, тъй като Италия е участвала в Оста, конфискува всичко, продава тези акции на отдавна създадени дружества и влага тези средства във военни бонове. В края на войната Италия преминава към другия лагер и парите отново стават частна собственост. Тогава майка ми и чичовците ми получиха огромна и умножена спрямо цената на предишните акции сума. Ето доказателство, че нищо не е абсолютно, нито идеално, нищо не е само тъжно, само лошо или само добро.

                 - Царицата, Вашата съпруга, е извънредно дискретна жена. Каква, по преценка на Ваше Величество, е ролята й през всичките тези години?

                - Да ме изтърпи 47 години, които не са никак малко... Освен това, тя просто е такава. Обича да бъде незабелязана. Винаги съм казвал, че е специалист в обществения транспорт, защото тя ме осведомява за новите линии на метрото и на автобусите... Мисля, че й бе отредена много важна роля, преди всичко в годините на изгнанието, когато някой би казал: „Тези за какви се мислят...” Спечели си симпатията и уважението на мнозина, от които не съм го очаквал. Винаги е казвала, че предпочита да бъде „ госпожата от 4 етаж, лявата врата”, и може би има право.

                 - Ваше Величество, снахите Ви са образовани, елегантни, красиви, истински принцеси...

                - И освен това са забележителни майки. Те са отговорни, с ясни възгледи и всички наистина са много красиви, с приятни обноски, което е голям късмет. Прекрасното ми семейство е компенсация за горчивината на изгнанието.

                 - Кое Ви развлича, Ваше Величество? Дали разказите на дъщеря Ви Калина и съпруга й за пътешествията им или по-светските събития, на които присъстват синовете Ви?

                - Всяко нещо, което ми разказват, а аз умея да слушам, ми е приятно и ме развлича. Но най-ценното за мен си остава добрата книга. Когато бях Министър-председател, независимо че работех по 18 часа на ден, вечер отделях един час за интелигентно четиво, както се изразявам, защото иначе ежедневието ни поглъща.

                 - На какво се дължи промяната на наименованието на политическата партия, която Ваше Величество създаде?

                - Дължи се на това, че в продължение на години бях обект на забележките на  много приятели и на мои колеги, министър-председатели, които ми казваха, че макар да им харесва наименованието Национално движение Симеон II, им напомня малко за култа към личността. За времето от 2001 год. досега създадохме наша идентичност, част сме от Либералния интернационал и партия, носеща моето име, ми се струва демоде.

Категория: Забавление
Прочетен: 2434 Коментари: 0 Гласове: 0
Как Криси Моран стана Станимира от София

Това може да се случи само във вестник "Експрес" и никъде другаде. Отваряш днешния брой на 3-а страница (в "Монитор" го получаваме безплатно, да не мислите че съм давал пари за него) и виждаш снимка на тази жена. От текста към нея научаваш, че това е Станимира, почти на 23 години, от София. Открили я в столичен клуб, където се изявявала като танцьорка. Била много притеснителна и за първи път й се случвала подобна фотосесия. Крайният резултат обаче я очаровал и обещала отново да гостува на страниците на "Експрес"...

Интересно дали известната порнозвезда Криси Моран , почти на 32, подозира че гостува редовно на страниците на този иначе амбициозен откъм претенции български ежедневник? Не съм убеден, не съм убеден...

Но, от друга страна, журналистите от това издание не са виновни, че читателите им са достатъчно глупави и могат да бъдат заблуждавани по този начин.
Абе всъщност, като се замисля, може и да има някаква взаимовръзка...

Подписаният под снимката фотограф е Владимир Ганчев. Същото име стои и под други снимки от въпросната 3-а страница на "Експрес" напоследък. Смятайте, значи, доколко и те са автентични.
Но така е то. Тя тази работа с публикуването на секси снимки на български момичета не е за всеки. Както и не всеки може да прави вестник от типа на "Сън" или "Телеграф".
Категория: Забавление
Прочетен: 2525 Коментари: 0 Гласове: 0
Божидар Йотов, кмет на Русе, в интервю за "Монитор": 

Русе ще има обходен път Ще изведем международния и транзитен трафик извън кварталите, казва градоначалникът ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ

- Г-н Йотов, тези дни има учителски протести и във вашия град. Какво отношение имат кметовете към стачката в образованието? Каква е вашата лична позиция в този конфликт?
- Образованието и учителските заплати са държавно финансирани дейности, правилата за които определя министерството. Ангажиментите на общините са основно по ремонта и поддръжката на базата. Стараем се да бъдем полезни и за оборудването на учебните заведения. С колективния трудов договор, който съм подписал с учителските синдикати, се постарахме да помогнем според възможностите си на русенските педагози в тяхната отговорна и съвсем нелека грижа за децата ни.
Имал съм не една среща с русенските учители. Те отлично знаят моята позиция - аз подкрепям правото им на достойно заплащане на техния труд. Тези дни по моя инициатива проведохме и среща с участието на русенски депутати, на която обсъдихме отново исканията и възможностите за постигане на консенсус около  реално възможни решения на конфликта.
Заедно с това помолих учителите и педагозите в детските градини да преосмислят формите на протеста си така, че да не поставяме в безизходица родителите. Защото това би създало  много негативни настроения към протеста и води до противопоставяния, които не са в интерес на самите учители. 

- Миналата седмица отчетохте направеното през 22-ата месеца, откакто сте кмет на Русе. Равносметката Ви? Доволен ли сте?
- По-важното е дали русенци са доволни (усмихва се ). Мисля, че сформирахме добър екип. Градът е видимо променен - по-чист, по-благоустроен, по-жив. Ще спомена само някои от нещата, които обещахме и изпълнихме. Завърши ремонтът на перлата на Русе - Театралния комплекс. Само за година изградихме бул. "Бозвели", който беше заложен в устройствения план на Русе преди 30 г. В Индустриалния парк привлякохме сериозни инвеститори и вече са назначени първите работници. До 2 години там ще бъдат разкрити над 4 700 работни места. През този уикенд с президента Първанов открихме Историческия музей, чийто ремонт бе започнат преди повече от 20 г. Градът се развива бурно - безработицата вече е едва 3.4 % (2 пъти под средната за страната ). Само за 2 г. са построени и 92 жилищни, 60 обществени и административни и 95 производствени сгради и обекти. 

- Но съборихте рибарското селище? Имаше доста протести - това не е ли грешен ход преди избори?
- Трябваше да го съборим. Не само защото не беше законно. Русе спечели 47 млн. евро по ИСПА за цялостен ремонт и реконструкция на водния цикъл на града. Проблемите с водоснабдяването и отпадните води ще бъдат решени за десетилетия напред. Крайбрежният колектор за отпадни води трябва да бъде изграден на мястото на бившето рибарско селище - няма къде другаде да бъде просто. Така ще бъде укрепен и брегът и ще сме защитени от наводнения. За мен интересите на русенци винаги са били много по-важни от всякакви предизборни кампании.
А рибарско селище ще има - бъдете уверени. Осигурили сме подходящ терен, възложено е проектирането. Надявам се скоро да мога за ви поканя там на вкусна дунавска рибена чорба (смее се).

- Русе е дунавската столица на европейска България. Готови ли сте за предизвикателството европейски фондове и тяхното усвояване?

- Това е важен приоритет за екипа ни, затова подходихме към него отговорно и професионално. Широко обсъдени и приети бяха планът за развитие на община Русе през 2007-2013 г. и новият общ градоустройствен план. Това е визията ни за общината. Всички предвидени мерки са обвързани с оперативните програми за усвояване на средствата от ЕС. Вече разработваме 15 проекта, които са одобрени от министерствата, за част от тях получихме и финансова помощ за техническо проектиране. Общата прогнозна стойност е в рамките на 34-35 млн. лв. Отделно за пътища и инфраструктура ще кандидатстваме с проекти за Русе и селищата от общината за над 35 млн. лв. 

- Кой е най-значимият от тези проекти?

- Най-важният от тях е изграждането на Южен обходен път на Русе. Той ще свърже директно Дунав мост с бъдещия четирилентов път Русе - В. Търново, който вече се проектира. Ще изведем международния и транзитен трафик извън чертите на града. Този проект е важен и за Европа, защото ще съкрати времето за преминаване по международния коридор №9. Важен е и за русенци, и за екологията на града.

- Звучи добре, остава да се реализира и на практика. А как се отразява на Русе нашествието на румънци от началото на тази година? Магазините са окупирани от тях през почивните дни - това не вдига ли цените?

- Отразява се много добре - и на производството, и на търговията, и на хотелите и ресторантите, и на услугите. Верно е, че някои цени се повишиха. Но това е временно явление. Пазарната икономика има железни закони и всичко ще си дойде на мястото. На търговците им е нужно малко време, за да се пренастроят и започнат да печелят от оборот, а не от високи цени. Не познавам град или кмет, който да не се стреми инвестициите и туристите в града му да не се умножават. Само за последните 18-20 месеца в Русе бяха открити 7 модерни хипермаркета на световни и европейски вериги магазини, множество по-малки, няколко хотела, десетки ресторанти и заведения. Освен удобството за русенци, те разкриха над 1500 работни места с добро заплащане и внасят данъци, които влизат в общинския бюджет.

- Какво става с изграждането на Спортната зала и комплексът до нея? Не закъснява ли стартът на строителството?

- В момента текат последните процедури по оценката от съда на апортната вноска на Община Русе в съвместното дружество с "Приста Ойл" и "Денси". Ясни са вече и последните детайли от проекта. Залата ще бъде с 5 500 до 7 000 седящи места и 26 000 кв. м. площ. MALL-Русе ще има 65 000 кв.м. площи с подземен паркинг за 700 автомобила, закрита ледена пързалка от 400 кв.м., боулинг с 12 писти, мултиплекс с 8 зали. Хотелският и офис-комплекс ще бъде с 10 000 кв. м. площ. Амбицията ни е през ноември строителните работи да стартират активно, а през септември 2009 г. да открием едновременно трите части на комплекса. В спортната зала ще могат да се провеждат европейски и световни първенства по над 20 вида спорт. Отсега мислим за календара на спортните прояви.

- Не се ли притеснявате, че някой от Вашите конкуренти на тези избори може да пререже лентата при откриването? Проучванията на социолозите Ви дават убедителна преднина, но все пак...

- Знаете ли, радвам се, че в Русе са заявени 25 кандидатури за кмет. Това е показател за развитието на града в последните години и за перспективите пред него.
Нямам никакви притеснения - познавам съгражданите си и тяхното чувство за обективност и отговорност. Направеното е пред очите на всички. Постарах се да бъда добър стопанин на града - такъв, какъвто русенци искат да бъде кметът им. Ежедневно съм сред своите съграждани, заедно обсъждаме и търсим решения на проблемите. Кандидатирам се като независим, защото кметът трябва да е кмет на всички и мисля, че доказах това през изминалите 22 месеца. Свършихме заедно немалко, още повече предстои. Имаме визия и идеи, знаем как да правим така, че нещата да се случват.
Решението е на моите съграждани на 28 октомври. Аз съм един от тях и ще остана такъв и занапред.

- Не мога да не Ви попитам накрая за Храма?

- Църквата "Всех Светих" е един много личен мой ангажимент - като гражданин и християнин. Успяхме да обединим и запалим с идеята много русенци. Помагат и строителите, и бизнесът, и гражданите - всеки с каквото и колкото може. Първия камък на храма го положихме с митрополит Неофит тази пролет. Вече е готов на 50 % грубият строеж.
Ще довършим храма - дължим го на поколенията след нас. Вярата е това, без което никой от нас не може.

Категория: Забавление
Прочетен: 1785 Коментари: 1 Гласове: 0
Петте най-ослепителни български усмивки Кой е най-подходящ за реклама на паста за зъби - у нас и по света СИЛВИЯ ДРАГОЕВА 
АНАТОЛИ ЧЕНКОВ
"Монитор", 8-9 септември Усмивката не просто е един от най-важните символи на щастието, но и показател, по който можем да измерваме своето благополучие спрямо това на останалите. Как българските щастливи хора се усмихват и съпоставимо ли е това със звездите от широкия свят? Кои наши сънародници са най-подходящи да станат рекламни лица на паста за зъби? Кой би могъл да конкурира Роналдиньо в пропагандирането на "Пепси-кола" или чипс?
В днешната класация "5+5 този уикенд" "Монитор" подрежда най-ослепителните усмивки по света и у нас. Джулия Робъртс или Анджелина Джоли? Губернаторът на Калифорния или президентът на Франция? А може би сциентологът-актьор-продуцент Том Круз?
Мария Илиева или Азис? Маджо или Стефан Софиянски? А защо не "господарят" Димитър Рачков?

1. Мария Илиева image Цветето на българския поп просто не може да спре да се радва на живота. Най-лъчезарната наша певица със сигурност има защо да се усмихва толкова широко. Всички знаем, че около Мария прехвърчат любовни стрели, макар тя да не пояснява кой точно е избраника. Отскоро певицата може да се похвали и със собствен издателски лейбъл за млади таланти, представен с бляскаво парти на именния ден на дивата. Е какво повече му трябва на човек, за да се събужда всеки ден с такава усмивка между двете уши?

2. Димитър Рачков image От всички в нашата класация именно Рачков е този,който събужда най-много усмивки. На свой ред, той почти непрекъснато е ухилен като тиква. Старото правило, че комедийните актьори всъщност са много тъжни хора, изобщо не важи за бургаския актьор. Звездата от "Господари на ефира" и предстоящото премиерно шоу "Новите сенатори", който отскоро е и млад баща, винаги е зареден с настроение и в компанията му никой не би могъл да скучае.

3. Азис image Снимка: ИВАН НЕГРЕВСКИ Човекът, който произнесе култовата фраза "Къде си ма, парцал?", напоследък е станал доста сериозен. В автобиографичната си песен "Онова момче" той често повтаря "Животът ми е театър". Това обаче ни се струва малко пресилено. Тоест, Азис превръща в театър дори повтарянето на това, че животът му е театър. Даже и да приемем, че широката му усмивка често пъти е маска само за пред публиката, , Азис със сигурност знае как да се забавлява. Костинбродския славей има много поводи за радост - от бедно момче с големи мечти се превърна  в най-популярния българин и успя да се хареса дори на онези, които до вчера го ненавиждаха. Приказката за пепеляшка в побългарен вариант продължава и със срещата на красивия принц с псевдоним -  Китаеца, който, също толкова широко усмихнат, загърби красивите жени заради съвместния живот с Васил Боянов. От скоро в идилията се включи и така чаканото бебе, Рая, която може да се похвали не с един или двама, а цели трима щастливи родители. И после как да не ходи все ухилен до уши, като късметът не го е изоставял нито за момент... 

4. Стефан Софиянски image Снимка: БОЙКО КИЧУКОВ Политикът, който превърна усмивката си в своя визитна картичка. С тази усмивка Софиянски беше двукратен кмет на София, нищо че накрая абдикира позорно от този пост, както и премиер на страната, макар и временно изпълняващ. На снимката тук го виждаме в съдебната зала, където се е явил по дело, обвиняващо го в крупни злоупотреби. Колко човека познавате, способни да се усмихват така на такова място и по такъв повод? Ние в "Монитор" ги преброихме на пръсти...

5. Младен Михалев- Маджо image Той не е политик, а добре облечен бизнесмен. Приликата му със Софиянски обаче се натрапва от само себе си - не само заради ослепителната усмивка, а и в способността му да я отваря там, където най-малко би следвало да се очаква - в съдебната зала. В топлия майски ден на 2007-а Маджо се яви в съда безупречно елегантен, макар и неизбръснат, и добре охраняван, макар че не беше обвиняем, а свидетел. Зададени му бяха много въпроси, но в отговорите му се съдържаше по-малко информация, отколкото в усмивката му. Накрая само се разбра, че Михалев се чувства дискомфортно да живее в родината си. Може би именно затова в момента Маджо се усмихва някъде далеч, далеч от нас...

… и пет чуждестранни 1. Джулия  Робъртс image Тя от години е еталон за широка усмивка с два реда съвършени зъби. "Хубавата жена" никога не пропуска да демонстрира приповдигнато настроение подплатено с ухилена физиономия. Надали са много хората в Холивуд, които могат да се похвалят с толкова позитивна нагласа към живота. Носителката на "Оскар" е и щастлива майка и има достатъчно поводи за радост от живота. В усмивката й, както се вижда и от снимката тук, има различни нюанси, но винаги е... да, познахте думата - ослепителна. 

2. Том Круз
image Настроението на Том Круз винаги е толкова приповдигнато, че чак е съмнително. Да не би да взима някакъв таен холивудски препарат, недостъпен за простолюдието? Или пък причината е свързана със сциентоложката религия, която актьорът-продуцент изповядва? Дори да се налага да се качва на табуретка всеки път, когато трябва да целуне екранната си партньорка, Том все пак получава по 20-ина милиона долара хонорар за всеки свой филм. Отскоро има и млада и привлекателна съпруга - Кейти Холмс, която му роди отдавна мечтаното дете. Е как да не се ухилиш широко... 

3. Роналдиньо
image Най-добре платеното рекламно лице в света, можете ли да повярвате? Този симпатичен зъбльо обра къде що има рекламни договори, подходящи за спортисти, и все още намира време да поиграе футбол. Онова, което все още не е подтикнал да си купуваме, е единствено вода за уста, но сме сигурни, че и това ще стане... 

4. Арнолд Шварценегер image “Терминатора" винаги постига успех, с каквото и да се захване. Бяхме свидетели как от екшън герой се превърна в уважаван губернатор и то на щата Калифорния, където се намира Меката на киното - Холивуд. Все по-усилено се говори, че като нищо ще се кандидатира дори за президент на Щатите, като специално заради него можело да променят закона и да отменят изискването да бъдеш роден именно там. 

5. Никола Саркози
image Българите вече обичат френския президент повече от своя собствен. По принцип Саркози минава в родината си за строг и суров мъж. Усмивката му обаче е обезоръжаваща. В нея се крие ликуването на малкото момче, което е постигнало победа, триумфът на човек, чието щастие е толкова заслужено, че чак му идва изневиделица. Симпатичният Никола изглежда самоуверен и приветлив, освен когато не реши да бъде строг, много строг... Нали така, мосю Кадафи?
Категория: Забавление
Прочетен: 2360 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.09.2007 23:10
Константин - Тити Папазов, 
кандидат-кмет на София от Демократическата партия: 

Говоря бързо, но истини СДС не може да бъде резервен играч на ГЕРБ ЛИЯНА Панделиева, "Монитор", 30 август - Роден на 17 юли 1967 г. в София
- Завършил семестриално НСА, спец. Учителски профил
- Бивш управител на клуб "Славия"
- Бивш треньор на Националния отбор по баскетбол
 

- Г-н Папазов, добър кмет ли е Бойко Борисов?
- Смятам, че не е лош, но аз мога да бъда много по-добър от него. Затова се включих в надпреварата в кметските избори.
-Все още не сте представили своя програма за София. Защо?
- На този етап нито ние, нито Бойко Борисов, който е действащ кмет и две години работи без програма, не е извадил план за бъдещото управление. Но аз ясно обявих своите приоритети. Основната причина за това е, че все още изчакваме да видим кои ще са партиите, които ще застанат зад моята кандидатура.  След като седнем и подредим заедно листата за общински съветници, тогава ще обявим и програмата. Тя не може да бъде само моя, а на всички, които ме поддържат. Не съм диктатор и считам, че с тези, които биха ме подкрепили ще създадем единен екип. Затова е коректно да изчакаме окончателното решение и на ДСБ, и на СДС. Смятам, че проведохме много положителни разговори с БЗНС, а в същото време и други дясно ориентирани партии и фракции търсят контакт с г-н Праматарски.
- СДС и ДСБ заявиха, че нямат намерение да Ви подкрепят. Продължавате ли да вярвате, че от тяхна страна можете да получите опора?
- СДС и ДСБ до момента не изрекоха нищо категорично.
Засега единствено аз се престраших да се явя срещу "колоса" Бойко Борисов. Досега всички се страхуват, но аз не виждам нищо страшно в този човек. Да, доста респектираща външност и поведение демонстрира, на основата на предишната си професия. Той е само един от нас.
- Костов каза, че не сте популярен. Как ще убедите твърдо сините фенове, че не сте само гастрольор от спортното поприще към политическото?
- Не съм съгласен с такова твърдение. А и ще използвам оптимално времето на кампанията да популяризирам идеите си. По принцип спортът и музиката дават най-голямата популярност заради многократните ни медийни изяви. Въпросът е как ще наваксат с популярност онези политици, които се кандидатират, а никой още не ги е виждал или бегло ги познават само в техните среди.
- Иван Нейков е обявен за кандидат на СДС. Той е бивш социален министър в кабинета на Иван Костов.
- Знам, че е в бюджетната комисия на общината, бил е в едно от най-успешните правителства - това на г-н Иван Костов. Но не си ли задаваме веднага въпроса защо г-н Костов не го иска? Поради някаква сериозна причина г-н Костов се притеснява. И аз знам причината, но не ми е работа да я казвам. Но Нейков ще бъде лесно атакуван най-вече от левите, които сега са притихнали, но се готвят за своя час.
- Започвате кампанията си със 100 въпроса към Бойко Борисов.
- Като кандидат кмет съм наясно, че действащият кмет е с няколко обиколки напред. Той вече управлява, хората могат да го отъждествят като полезен или не, качествен или некачествен, като добър или като лош. Сега аз "съм" Бойко Борисов от преди две години, когато той остро задаваше въпроси към тогавашното управление, към всички и за всичко.
Наясно съм, че ако бъда избран, след 4 години на мен ще задават тези въпроси и тогава, за разлика от г-н Бойко Борисов, който намира всякакви оправдания, за да не даде отговор, а аз ще отговарям, защото знам как ще управлявам.
- Кой Ви помага в изготвянето на самите въпроси - логично е, че няма начин да ги измислите сам.
- В тези въпроси е вложена много тънкост и вътрешна информация за това какво се е случвало за последните две години в общината. Аз не се главозамайвам, нито си представям, че аз съм този титан на мисълта, който ги е измислил. Просто въпросите са свързани с факти от неговото управление. Естествено, до мен седи екип, който работи и той ще стане ясен, когато всички кандидати за кмет се обявят.
- Могат да Ви обвинят, че се само ще отлеете гласове и десните да станат още по-разпилени, отколкото хомогенни.
- За да не казват това, трябва да се обединим. И така можем още на първи тур да победим. Аз не съм виновен, че тези, които те предлагат до момента, винаги имат нещо в миналото си, което носи негативен вот. Огромният шанс в момента - и това е гениалната идея на г-н Праматарски - десницата да извади външен човек, към който да няма ревност, както е досега при тях.
Трайният развод в СДС и сред десните за период от шест години доведе само до едно - до пагубно представяне на дясното по време на всички избори до момента.
- Защо силният политик Иван Костов предлага за кмет Иван Григоров?
- Факт е, че и ДСБ, и СДС искат да извадят общ кандидат, но все още не са намерили механизъм да се разберат. А най-важното в този момент е, че и каузата и кампанията са загубени, ако те продължават да мислят в конструкцията "наши-ваши".
Аз казах нещо много просто: приемете, че тези избори са загубени, не осъзнаете ли, че всички трябва да бъдете заедно.
- Считате ли, че играете ролята на двигател за обединение на дясното?
- Не, в случая не се изживявам като "двигател". Но когато твърде много хора се опитват да вървят напред за голяма кауза, водени от лични интереси и лична ревност един към друг, считам, че мога да бъда фигурата, която да тушира тази ревност.
- Много анализатори Ви определят като екзотика или като политик-наивист.
- Като спечеля изборите ще докажа, че не е така. Ще имам възможността да управлявам не сам, а в екип, в отбор, в тим.
Г-н Борисов ме обвини, че не знам колко е броят на общинските съветници. Няма такова нещо. Чисто и просто аз направих паралел с моята работа като треньор, където аз работя с 12 състезатели, а казах, че общинарите се равняват на пет отбора. Е, трябваше ли да кажа, че са пет тима плюс един човек, за да бъда компетентен? Аз пък мога да запитам г-н Борисов дали си спомня, че когато той се кандидатираше за кмет обеща, че ще изправи всички общинари до по една дупка в столицата и докато не я оправят няма да си тръгват от дупката. Е, сега аз ли да обяснявам на кмета, че не е работа на общинските съветници да мъкнат кофи с асфалт? А който иска да провери как се справи кметът с дупките, нека влезе в кой да е квартал или да се подруса малко по обновеното “Цариградско шосе”.
- Мнозина кметове и сегашни кандидати притежават административен опит. Как ще гарантирате, че никой няма да се възползва от управленската Ви некомпетентност?
- Това е най-тежкият въпрос върху който съм мислил в периода, докато трябваше да дам отговора си дали ще се кандидатирам. И ще отговоря така: просто летвата е паднала много ниско. След като Бойко Борисов може да бъде кмет в момента, защо следващият да не бъда аз? Но с уговорката, че ще вдигна летвата обратно нависоко.
Хайде да си говорим истината - какъв е неговия административен и управленски опит? И какво общо имаше той с общината? Затова с ежедневен труд бих компенсирал бързо изключителната "експертност" на днешния кмет.
- Как преценявате ултиматума, който г-н Юруков постави на Бойко Борисов за подкрепа на успешните кметове на СДС?
- След едно първоначално леко залитане в посока към Бойко Борисов, г-н Юруков се е убедил, че тази кауза не е правилна за голямата синя партия СДС и на тази база е поставил това непосилно условие. СДС е основата на дясното. СДС не може да бъде резервен играч на Бойко Борисов.
Но когато си говорихме с г-н Юруков споделих, че ще бъде много по-силно ще бъде ако и сините лидери застанат зад мен, но това не значи, че ако не го направят много от гласоподавателите на София няма да последват мен, защото съм един от тях и съм близък до тяхното мислене. На хората им омръзна на всеки вот отиват с надежда и винаги се случва едно и също - тези, които се докопат до управление - забогатяват.
- Как ще се справите с боклука на столицата?
- Мислех си дали е възможно да се отиде на разговор с хората от Суходол. Знам, че всеки човек носи в душата си добродетели. И ако успеем да намерим добродетелите у тези хора, да ги убедим, че градът ще бъде по-добър чрез някакъв техен човешки компромис, това не е малко.
- Г-н Папазов, това е утопия. Кажете на суходолчани, че държите боклука да си остане при тях и аз Ви обещавам, че кьорав човек от този квартал няма да гласува за Вас.
- Достатъчно е да съзная за момент остротата на някакъв проблем, за да вложа не само управленска мисъл, но и да го направя в името на засегнатите хора. Понастоящем плащаме по 5млн. лева на година да изнася сметта извън столицата. В същото време капацитетът на суходолското депо е за още две години. Считам за редно суходолци да бъдат овъзмездени с тази двегодишна сума лично, ако са съгласни. В това време ще се погрижим за изграждането на завод за преработка на отпадъци. Такива проекти вече съм получил от САЩ и от инвеститори в Европа.
- Вашата емоционалност е полезна за спорта, но в същото време когато говорите пред публика се вълнувате, гълтате думи и бързате така, че нищо не Ви се разбира. Ако станете кмет ще вземете ли уроци по правоговор?
- Всеки човек трябва да се усъвършенства. Мнозина кметове из страната говорят на местен диалект, други ползват паразитизми, а Тити говори бързо. А аз смятам, че е по-добре бързо да се казва истината, отколкото бавно да се лъже. Нека това е най-големият ми проблем. Не виждам защо някой в общината би ме ядосвал, за да бързам в говоренето, а пък най-малко на хората ще се ядосвам. Затова не обръщайте внимание на такива дреболии, защото е важно, че аз съм обикновен човек от народа.
- Все още не сте подкрепен от всички десни. Всъщност засега само г-н Праматарски ли Ви подсказва част от идеите, целите.
- Да, той.
- В такъв случай той ли ще бъде сред най-близките хора от Вашия екип?
- Това е логично. След като той ме е поканил и 23 дни ме е чакал да взема решение, аз винаги ще бъда коректен. Не съм човек, който позволява да го водят за носа, това всички го знаят много добре. Има начини да потърся информация от всеки в общината. И възнамерявам да се уча от добрия опит на всички, които вече са били там. Казвал съм го и преди - един кон да вържеш  на едно място за 10 години, и той ще се научи какво се прави там.
- Бойко каза, че ви използват като за инструмент за стрелба срещу него.
- Не съм стрелял срещу него. Стрелба е когато войник стреля срещу врага. А ако г-н Борисов дава точни отговори на моите въпроси, които той нарича стрелба, може да ги превърне в бумеранг и да ги връща в мен. Защо не го направи?
- Като независим кандидат ще се явите ли?
- Първоначалната ни идея беше да бъда издигнат като независим, подкрепен от дясното. Ако не получа подкрепата на останалите десни и г-н Праматарски продължи да ме подкрепя, ще се явя. Аз вече заявих при какви условия ще се откажа: ако Бойко Борисов излезе от своята партия - той така и така уж не е в нея - и стане редови член на СДС и оттам го издигат. Ще отстъпя и ако г-н Иван Костов или г-н Пламен Юруков се явят като кандидат кметове.
Категория: Забавление
Прочетен: 1388 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 315294
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930