Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф".
Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Постинги в блога от Май, 2008 г.
23.05.2008 22:18 -
Абитуриентки с нови цици
Абитуриентки с нови цици
Мераците за бала струват 3000 евро на мама и тате
Кристина Стамболова/ МОНИТОР
Имаш ли цици? О, нямаш? Ами защо не си направиш?
Сред днешните тийнейджъри да имаш цици, е такъв въпрос на престиж, какъвто да имаш акаунт в Skype, профил в MySpace и iPod, зареден с последните хитове на Преслава. Който няма, си прави. Елементарно. Операцията по уголемяване на бюста у нас струва около 3000 евро и вече категорично е най-желаният подарък за бала. Не, не от гаджето, а от мама и тате.
Така че "по-изостаналите" родители да забравят за златните колиета Bulgari, екскурзиите до Париж и телефоните Vertu. Ами да, тръгвайте към най-близкия магазин за силикон... пардон, хирургична клиника.
Дръжте малката си принцеса за ръка, докато я упоят, говорейки й нежни, насърчителни слова, срещнете се с директора на училището и скалъпете някоя сърцераздирателна история за отсъствията й в края на учебната година. След като я изпишат, я заведете на голям шопинг тур из бутиците за бельо да изпробва новата си чашка C или D. В крайна сметка вие загрижени за бъдещето на детето си ли сте, или какво? Как така вашето съкровище ще има по-малко от Андреа, която беше абитуриентка само преди 3 години? И как въобще ще се оправи в тоя скапан живот без цици?
Спомням си, когато самата аз бях в 5-и клас и за пръв път забелязах набъбващите зърна под блузките на съученичките си. Едва дочаках края на деня и се втурнах при мама да получа отговор на въпроса, а аз
кога ще имам гърди като тях? Майка ми, горда притежателка на естествена 98-сантиметрова обиколка, ме увери, че със сигурност съм наследила нещо от гените й и съвсем скоро и аз ще усетя как гърдите ми растат. Да, ама не. В 7-и клас вече започнах да се притеснявам. Докато съученичките ми говореха за сутиени и даже вече си менкаха, аз почнах да се чудя дали някоя вродена аномалия не спира растежа на обещания бюст. В 8-и клас открих сутиените с подплънки. В 9-и клас първото ми гадже също ги откри далеч не със същия ентусиазъм. Горе-долу по това време реших да се разровя в специализираната литература да видя какво ще ми каже тя по въпроса „размерът има ли значение". Оказа се, че нямало, първата една трета от вагината била най-чувствителна и дори най-малкият член щял да ме задоволи при съвкупление. По въпроса за женския размер обаче книжките на издателство „Медицина и физкултура" не казваха такова нещо. По-скоро изтъкваха, че мъжът се възбуждал от вторичните полови белези. Нямаше утешителен пасаж от сорта на - момичета, не се притеснявайте, ако от кръста нагоре имате физиката на момче. Не, нито дума. И така бурните ми тийнейджърски години отлетяха между терзанията по несъществуващия ми бюст и любовните трепети, които въпреки утежняващото обстоятелство се оказаха немалко. Малко след като ме приеха в университета и дни преди да навърша 19, най-накрая осъзнах, че гърди няма да ми пораснат. Е, освен ако не събера пари за нови цици - шанс също толкова голям, колкото и да се надуят сами, ако се наливам с боза. И дума не можеше да става да моля родителското тяло за помощ, разумни хора са, все пак. На 23 години не особено заможното ми гажде (пък и как ли ще си хвана заможно с тоя мижав бюст, моля ви се) неочаквано се видя в пари и предложи да ми спонсорира операцията. Толкова се развълнувах, че прекарах няколко безсънни нощи, заровена във форума „мамопластика" към сайта tialoto.bg. Поглъщах наред всичко, което споделяха сдобилите се с нови форми. И така в продължение на три дни. На четвъртия установих, че НЕ ИСКАМ силиконов бюст. Не искам да се притеснявам дали хирургът, който избера, ще е най-добрият, дали упойката ще ме хване както трябва, дали формата ще е точно тази, която искам, дали ще ми останат белези, дали тялото ми няма да отхвърли имплантите и няма да се наложи да ги махна, дали ще мога да спя по корем, дали...
Дали въобще ще са толкова красиви и изящни както настоящите? Ами всъщност аз
имам един
съвършен
малък бюст
Почти никога не слагам сутиен, почти всеки ден през лятото съм с блуза с гол гръб и се чувствам не по-малко секси от която и да е от свръхнадарените ми колежки. Освен безумно секси в момента се чувствам и адски благодарна на провидението, че ме остави да бъда едно обикновено момиче по време на абитуриентския си бал. Че нямах заможни и заблудени родители, които да спонсорират „мечтата" ми. Че не се превърнах в ходеща млекоцентрала ала Галена, Андреа или Златка Райкова. Е, вярно, за разлика от тези трите не спечелих отличие на конкурса „Сексбомба на годината" миналата седмица. Пратиха ме да го отразявам, оплакнах очи с приятни гледки и благородно си завидях сама на себе си, че мога да оставя всички тези цици в заведението и да си тръгна.
Моите икони са Мария Илиева, Мариана Попова и Райна. Също и Кейт Мос и Кийра Найтли. Някой да каже, че не са секси?
ИЗБОР
Прекарах няколко безсънни нощи, заровена във форума „мамопластика" към сайта tialoto.bg. Поглъщах наред всичко, което споделяха сдобилите се
с нови форми. И така в продължение на три дни. На четвъртия установих, че НЕ ИСКАМ силиконов бюст.Вълнения
В 7-и клас вече започнах да се притеснявам. Докато съученичките ми говореха за сутиени и даже вече си менкаха, аз почнах да се чудя дали някоя вродена аномалия не спира растежа на обещания бюст. В 8-и клас открих сутиените с подплънки. В 9-и клас първото ми гадже също ги откри далеч не със същия ентусиазъм.
ЗА И ПРОТИВ СИЛИКОНА Плюсове
- получавате повече мъжко внимание, женска завист и съответно самочувствие
- не се притеснявате да носите ефектни тоалети без сутиен, както и да се развявате по монокини на плажа - което на практика пак се свежда до първото
Минуси
- инвестиция от около 3000 евро, плюс допълнителни средства за поддръжка - специални сутиени, кремове, масажи
- болки и дълъг възстановителен период след операцията
- следоперативна депресия, косопад вследствие на пълната упойка
- не се знае дали формата и размерът ще са точно според вкуса ви
- понякога остават видими белези или се получават стрии от опъването на кожата
организмът може да не понесе имплантите и да се наложи да ги махнат
- качват се килограми, защото в първите месеци не може да практикувате никакъв спорт
- формата на новите гърди се разваля след раждане и при кърмене, нерядко се налага смяна на имплантите
- не може да спите по корем
- красотата ви е изкуствена, а оттам и новото внимание към вас може би е също толкова изкуствено
Мераците за бала струват 3000 евро на мама и тате
Кристина Стамболова/ МОНИТОР
Имаш ли цици? О, нямаш? Ами защо не си направиш?
Сред днешните тийнейджъри да имаш цици, е такъв въпрос на престиж, какъвто да имаш акаунт в Skype, профил в MySpace и iPod, зареден с последните хитове на Преслава. Който няма, си прави. Елементарно. Операцията по уголемяване на бюста у нас струва около 3000 евро и вече категорично е най-желаният подарък за бала. Не, не от гаджето, а от мама и тате.
Така че "по-изостаналите" родители да забравят за златните колиета Bulgari, екскурзиите до Париж и телефоните Vertu. Ами да, тръгвайте към най-близкия магазин за силикон... пардон, хирургична клиника.
Дръжте малката си принцеса за ръка, докато я упоят, говорейки й нежни, насърчителни слова, срещнете се с директора на училището и скалъпете някоя сърцераздирателна история за отсъствията й в края на учебната година. След като я изпишат, я заведете на голям шопинг тур из бутиците за бельо да изпробва новата си чашка C или D. В крайна сметка вие загрижени за бъдещето на детето си ли сте, или какво? Как така вашето съкровище ще има по-малко от Андреа, която беше абитуриентка само преди 3 години? И как въобще ще се оправи в тоя скапан живот без цици?
Спомням си, когато самата аз бях в 5-и клас и за пръв път забелязах набъбващите зърна под блузките на съученичките си. Едва дочаках края на деня и се втурнах при мама да получа отговор на въпроса, а аз
кога ще имам гърди като тях? Майка ми, горда притежателка на естествена 98-сантиметрова обиколка, ме увери, че със сигурност съм наследила нещо от гените й и съвсем скоро и аз ще усетя как гърдите ми растат. Да, ама не. В 7-и клас вече започнах да се притеснявам. Докато съученичките ми говореха за сутиени и даже вече си менкаха, аз почнах да се чудя дали някоя вродена аномалия не спира растежа на обещания бюст. В 8-и клас открих сутиените с подплънки. В 9-и клас първото ми гадже също ги откри далеч не със същия ентусиазъм. Горе-долу по това време реших да се разровя в специализираната литература да видя какво ще ми каже тя по въпроса „размерът има ли значение". Оказа се, че нямало, първата една трета от вагината била най-чувствителна и дори най-малкият член щял да ме задоволи при съвкупление. По въпроса за женския размер обаче книжките на издателство „Медицина и физкултура" не казваха такова нещо. По-скоро изтъкваха, че мъжът се възбуждал от вторичните полови белези. Нямаше утешителен пасаж от сорта на - момичета, не се притеснявайте, ако от кръста нагоре имате физиката на момче. Не, нито дума. И така бурните ми тийнейджърски години отлетяха между терзанията по несъществуващия ми бюст и любовните трепети, които въпреки утежняващото обстоятелство се оказаха немалко. Малко след като ме приеха в университета и дни преди да навърша 19, най-накрая осъзнах, че гърди няма да ми пораснат. Е, освен ако не събера пари за нови цици - шанс също толкова голям, колкото и да се надуят сами, ако се наливам с боза. И дума не можеше да става да моля родителското тяло за помощ, разумни хора са, все пак. На 23 години не особено заможното ми гажде (пък и как ли ще си хвана заможно с тоя мижав бюст, моля ви се) неочаквано се видя в пари и предложи да ми спонсорира операцията. Толкова се развълнувах, че прекарах няколко безсънни нощи, заровена във форума „мамопластика" към сайта tialoto.bg. Поглъщах наред всичко, което споделяха сдобилите се с нови форми. И така в продължение на три дни. На четвъртия установих, че НЕ ИСКАМ силиконов бюст. Не искам да се притеснявам дали хирургът, който избера, ще е най-добрият, дали упойката ще ме хване както трябва, дали формата ще е точно тази, която искам, дали ще ми останат белези, дали тялото ми няма да отхвърли имплантите и няма да се наложи да ги махна, дали ще мога да спя по корем, дали...
Дали въобще ще са толкова красиви и изящни както настоящите? Ами всъщност аз
имам един
съвършен
малък бюст
Почти никога не слагам сутиен, почти всеки ден през лятото съм с блуза с гол гръб и се чувствам не по-малко секси от която и да е от свръхнадарените ми колежки. Освен безумно секси в момента се чувствам и адски благодарна на провидението, че ме остави да бъда едно обикновено момиче по време на абитуриентския си бал. Че нямах заможни и заблудени родители, които да спонсорират „мечтата" ми. Че не се превърнах в ходеща млекоцентрала ала Галена, Андреа или Златка Райкова. Е, вярно, за разлика от тези трите не спечелих отличие на конкурса „Сексбомба на годината" миналата седмица. Пратиха ме да го отразявам, оплакнах очи с приятни гледки и благородно си завидях сама на себе си, че мога да оставя всички тези цици в заведението и да си тръгна.
Моите икони са Мария Илиева, Мариана Попова и Райна. Също и Кейт Мос и Кийра Найтли. Някой да каже, че не са секси?
ИЗБОР
Прекарах няколко безсънни нощи, заровена във форума „мамопластика" към сайта tialoto.bg. Поглъщах наред всичко, което споделяха сдобилите се
с нови форми. И така в продължение на три дни. На четвъртия установих, че НЕ ИСКАМ силиконов бюст.Вълнения
В 7-и клас вече започнах да се притеснявам. Докато съученичките ми говореха за сутиени и даже вече си менкаха, аз почнах да се чудя дали някоя вродена аномалия не спира растежа на обещания бюст. В 8-и клас открих сутиените с подплънки. В 9-и клас първото ми гадже също ги откри далеч не със същия ентусиазъм.
ЗА И ПРОТИВ СИЛИКОНА Плюсове
- получавате повече мъжко внимание, женска завист и съответно самочувствие
- не се притеснявате да носите ефектни тоалети без сутиен, както и да се развявате по монокини на плажа - което на практика пак се свежда до първото
Минуси
- инвестиция от около 3000 евро, плюс допълнителни средства за поддръжка - специални сутиени, кремове, масажи
- болки и дълъг възстановителен период след операцията
- следоперативна депресия, косопад вследствие на пълната упойка
- не се знае дали формата и размерът ще са точно според вкуса ви
- понякога остават видими белези или се получават стрии от опъването на кожата
организмът може да не понесе имплантите и да се наложи да ги махнат
- качват се килограми, защото в първите месеци не може да практикувате никакъв спорт
- формата на новите гърди се разваля след раждане и при кърмене, нерядко се налага смяна на имплантите
- не може да спите по корем
- красотата ви е изкуствена, а оттам и новото внимание към вас може би е също толкова изкуствено
Търсене
За този блог
Гласове: 209
