кандидат-кмет на София от Демократическата партия:
Говоря бързо, но истини СДС не може да бъде резервен играч на ГЕРБ ЛИЯНА Панделиева, "Монитор", 30 август - Роден на 17 юли 1967 г. в София
- Завършил семестриално НСА, спец. Учителски профил
- Бивш управител на клуб "Славия"
- Бивш треньор на Националния отбор по баскетбол
- Г-н Папазов, добър кмет ли е Бойко Борисов?
- Смятам, че не е лош, но аз мога да бъда много по-добър от него. Затова се включих в надпреварата в кметските избори.
-Все още не сте представили своя програма за София. Защо?
- На този етап нито ние, нито Бойко Борисов, който е действащ кмет и две години работи без програма, не е извадил план за бъдещото управление. Но аз ясно обявих своите приоритети. Основната причина за това е, че все още изчакваме да видим кои ще са партиите, които ще застанат зад моята кандидатура. След като седнем и подредим заедно листата за общински съветници, тогава ще обявим и програмата. Тя не може да бъде само моя, а на всички, които ме поддържат. Не съм диктатор и считам, че с тези, които биха ме подкрепили ще създадем единен екип. Затова е коректно да изчакаме окончателното решение и на ДСБ, и на СДС. Смятам, че проведохме много положителни разговори с БЗНС, а в същото време и други дясно ориентирани партии и фракции търсят контакт с г-н Праматарски.
- СДС и ДСБ заявиха, че нямат намерение да Ви подкрепят. Продължавате ли да вярвате, че от тяхна страна можете да получите опора?
- СДС и ДСБ до момента не изрекоха нищо категорично.
Засега единствено аз се престраших да се явя срещу "колоса" Бойко Борисов. Досега всички се страхуват, но аз не виждам нищо страшно в този човек. Да, доста респектираща външност и поведение демонстрира, на основата на предишната си професия. Той е само един от нас.
- Костов каза, че не сте популярен. Как ще убедите твърдо сините фенове, че не сте само гастрольор от спортното поприще към политическото?
- Не съм съгласен с такова твърдение. А и ще използвам оптимално времето на кампанията да популяризирам идеите си. По принцип спортът и музиката дават най-голямата популярност заради многократните ни медийни изяви. Въпросът е как ще наваксат с популярност онези политици, които се кандидатират, а никой още не ги е виждал или бегло ги познават само в техните среди.
- Иван Нейков е обявен за кандидат на СДС. Той е бивш социален министър в кабинета на Иван Костов.
- Знам, че е в бюджетната комисия на общината, бил е в едно от най-успешните правителства - това на г-н Иван Костов. Но не си ли задаваме веднага въпроса защо г-н Костов не го иска? Поради някаква сериозна причина г-н Костов се притеснява. И аз знам причината, но не ми е работа да я казвам. Но Нейков ще бъде лесно атакуван най-вече от левите, които сега са притихнали, но се готвят за своя час.
- Започвате кампанията си със 100 въпроса към Бойко Борисов.
- Като кандидат кмет съм наясно, че действащият кмет е с няколко обиколки напред. Той вече управлява, хората могат да го отъждествят като полезен или не, качествен или некачествен, като добър или като лош. Сега аз "съм" Бойко Борисов от преди две години, когато той остро задаваше въпроси към тогавашното управление, към всички и за всичко.
Наясно съм, че ако бъда избран, след 4 години на мен ще задават тези въпроси и тогава, за разлика от г-н Бойко Борисов, който намира всякакви оправдания, за да не даде отговор, а аз ще отговарям, защото знам как ще управлявам.
- Кой Ви помага в изготвянето на самите въпроси - логично е, че няма начин да ги измислите сам.
- В тези въпроси е вложена много тънкост и вътрешна информация за това какво се е случвало за последните две години в общината. Аз не се главозамайвам, нито си представям, че аз съм този титан на мисълта, който ги е измислил. Просто въпросите са свързани с факти от неговото управление. Естествено, до мен седи екип, който работи и той ще стане ясен, когато всички кандидати за кмет се обявят.
- Могат да Ви обвинят, че се само ще отлеете гласове и десните да станат още по-разпилени, отколкото хомогенни.
- За да не казват това, трябва да се обединим. И така можем още на първи тур да победим. Аз не съм виновен, че тези, които те предлагат до момента, винаги имат нещо в миналото си, което носи негативен вот. Огромният шанс в момента - и това е гениалната идея на г-н Праматарски - десницата да извади външен човек, към който да няма ревност, както е досега при тях.
Трайният развод в СДС и сред десните за период от шест години доведе само до едно - до пагубно представяне на дясното по време на всички избори до момента.
- Защо силният политик Иван Костов предлага за кмет Иван Григоров?
- Факт е, че и ДСБ, и СДС искат да извадят общ кандидат, но все още не са намерили механизъм да се разберат. А най-важното в този момент е, че и каузата и кампанията са загубени, ако те продължават да мислят в конструкцията "наши-ваши".
Аз казах нещо много просто: приемете, че тези избори са загубени, не осъзнаете ли, че всички трябва да бъдете заедно.
- Считате ли, че играете ролята на двигател за обединение на дясното?
- Не, в случая не се изживявам като "двигател". Но когато твърде много хора се опитват да вървят напред за голяма кауза, водени от лични интереси и лична ревност един към друг, считам, че мога да бъда фигурата, която да тушира тази ревност.
- Много анализатори Ви определят като екзотика или като политик-наивист.
- Като спечеля изборите ще докажа, че не е така. Ще имам възможността да управлявам не сам, а в екип, в отбор, в тим.
Г-н Борисов ме обвини, че не знам колко е броят на общинските съветници. Няма такова нещо. Чисто и просто аз направих паралел с моята работа като треньор, където аз работя с 12 състезатели, а казах, че общинарите се равняват на пет отбора. Е, трябваше ли да кажа, че са пет тима плюс един човек, за да бъда компетентен? Аз пък мога да запитам г-н Борисов дали си спомня, че когато той се кандидатираше за кмет обеща, че ще изправи всички общинари до по една дупка в столицата и докато не я оправят няма да си тръгват от дупката. Е, сега аз ли да обяснявам на кмета, че не е работа на общинските съветници да мъкнат кофи с асфалт? А който иска да провери как се справи кметът с дупките, нека влезе в кой да е квартал или да се подруса малко по обновеното “Цариградско шосе”.
- Мнозина кметове и сегашни кандидати притежават административен опит. Как ще гарантирате, че никой няма да се възползва от управленската Ви некомпетентност?
- Това е най-тежкият въпрос върху който съм мислил в периода, докато трябваше да дам отговора си дали ще се кандидатирам. И ще отговоря така: просто летвата е паднала много ниско. След като Бойко Борисов може да бъде кмет в момента, защо следващият да не бъда аз? Но с уговорката, че ще вдигна летвата обратно нависоко.
Хайде да си говорим истината - какъв е неговия административен и управленски опит? И какво общо имаше той с общината? Затова с ежедневен труд бих компенсирал бързо изключителната "експертност" на днешния кмет.
- Как преценявате ултиматума, който г-н Юруков постави на Бойко Борисов за подкрепа на успешните кметове на СДС?
- След едно първоначално леко залитане в посока към Бойко Борисов, г-н Юруков се е убедил, че тази кауза не е правилна за голямата синя партия СДС и на тази база е поставил това непосилно условие. СДС е основата на дясното. СДС не може да бъде резервен играч на Бойко Борисов.
Но когато си говорихме с г-н Юруков споделих, че ще бъде много по-силно ще бъде ако и сините лидери застанат зад мен, но това не значи, че ако не го направят много от гласоподавателите на София няма да последват мен, защото съм един от тях и съм близък до тяхното мислене. На хората им омръзна на всеки вот отиват с надежда и винаги се случва едно и също - тези, които се докопат до управление - забогатяват.
- Как ще се справите с боклука на столицата?
- Мислех си дали е възможно да се отиде на разговор с хората от Суходол. Знам, че всеки човек носи в душата си добродетели. И ако успеем да намерим добродетелите у тези хора, да ги убедим, че градът ще бъде по-добър чрез някакъв техен човешки компромис, това не е малко.
- Г-н Папазов, това е утопия. Кажете на суходолчани, че държите боклука да си остане при тях и аз Ви обещавам, че кьорав човек от този квартал няма да гласува за Вас.
- Достатъчно е да съзная за момент остротата на някакъв проблем, за да вложа не само управленска мисъл, но и да го направя в името на засегнатите хора. Понастоящем плащаме по 5млн. лева на година да изнася сметта извън столицата. В същото време капацитетът на суходолското депо е за още две години. Считам за редно суходолци да бъдат овъзмездени с тази двегодишна сума лично, ако са съгласни. В това време ще се погрижим за изграждането на завод за преработка на отпадъци. Такива проекти вече съм получил от САЩ и от инвеститори в Европа.
- Вашата емоционалност е полезна за спорта, но в същото време когато говорите пред публика се вълнувате, гълтате думи и бързате така, че нищо не Ви се разбира. Ако станете кмет ще вземете ли уроци по правоговор?
- Всеки човек трябва да се усъвършенства. Мнозина кметове из страната говорят на местен диалект, други ползват паразитизми, а Тити говори бързо. А аз смятам, че е по-добре бързо да се казва истината, отколкото бавно да се лъже. Нека това е най-големият ми проблем. Не виждам защо някой в общината би ме ядосвал, за да бързам в говоренето, а пък най-малко на хората ще се ядосвам. Затова не обръщайте внимание на такива дреболии, защото е важно, че аз съм обикновен човек от народа.
- Все още не сте подкрепен от всички десни. Всъщност засега само г-н Праматарски ли Ви подсказва част от идеите, целите.
- Да, той.
- В такъв случай той ли ще бъде сред най-близките хора от Вашия екип?
- Това е логично. След като той ме е поканил и 23 дни ме е чакал да взема решение, аз винаги ще бъда коректен. Не съм човек, който позволява да го водят за носа, това всички го знаят много добре. Има начини да потърся информация от всеки в общината. И възнамерявам да се уча от добрия опит на всички, които вече са били там. Казвал съм го и преди - един кон да вържеш на едно място за 10 години, и той ще се научи какво се прави там.
- Бойко каза, че ви използват като за инструмент за стрелба срещу него.
- Не съм стрелял срещу него. Стрелба е когато войник стреля срещу врага. А ако г-н Борисов дава точни отговори на моите въпроси, които той нарича стрелба, може да ги превърне в бумеранг и да ги връща в мен. Защо не го направи?
- Като независим кандидат ще се явите ли?
- Първоначалната ни идея беше да бъда издигнат като независим, подкрепен от дясното. Ако не получа подкрепата на останалите десни и г-н Праматарски продължи да ме подкрепя, ще се явя. Аз вече заявих при какви условия ще се откажа: ако Бойко Борисов излезе от своята партия - той така и така уж не е в нея - и стане редови член на СДС и оттам го издигат. Ще отстъпя и ако г-н Иван Костов или г-н Пламен Юруков се явят като кандидат кметове.
Иво Папазов-Ибряма:
Където засвиря, побърквам ги! Целта ми е само една - да грабна сърцето на всяка публика ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА, в. "Монитор"
- Роден на 16 февруари, 1952 г.
- 1974 г. създава оркестър "Тракия"
- 1992 г. Иво Папазов и оркестър "Тракия" са класирани на 5 място в анкетата на критиците на сп. "Даун Бийт" в категорията "уърлд бийт"
- 5 март 2005 г. Иво Папазов - Ибряма печели Наградата на публиката - част от престижните награди на английската радиостанция Би Би Си 3 за "уърлд мюзик"
- Г-н Папазов, сам ли пожелахте да се включите в комитета за подкрепа на каварненския кмет Цонко Цонев?
- Тъй както ме гледаш, силом дали някой би ме накарал? Е, шегувам се. А ако трябва сериозно да отговоря, на каварненци ще им тежи цял живот, ако от мързел не отидат до урните и не го изберат отново. Това е човек, който работи не само за културата, а за хората. Аз и на откриването на кампанията му казах - не ме бива по приказките, затова засвирих. Но нека Ви разкажа: преди не можех да мина из махалата. Циганите живееха мизерно и зле като навсякъде. А сега центърът на Каварна нищо не важи пред махалата. Там хората живеят в хубави къщи, направена е канализация.
- Пред публика казахте на Цонко: "Всички цигани сме зад тебе!" Единни ли ще бъдете или по ваш си маниер едно ще обещаете, а накрая ще гласувате за онзи, дето брои кинтите в деня на вота или сервира кебапчетата?
- Мисля си, че в подкрепата за него хората в махалата са единни. Но то си зависи и от образованието им. Има и прости циганчета, дето се продават и за едно кебапче. Това е болен въпрос, за продажността. Ама ето, в Каварна циганите са единни. И как няма да са такива, като Цонко им даде нов живот. Канализация, пътища, къщите им спретнати, не ги дели от българите. Наскоро тук имах концерт, а аз не мога да ги различавам кои са цигани, кои са българи. То и сезонът е такъв, всеки е черен, всички едни хубави, чисти, всички еднакво се веселят и крещят. Сегашното поколение цигани вече се връща в училището. И нищо, че средното образование в днешния свят си е нищо работа, но пак са грамотни. Затова в момента циганин без средно образование в Каварна няма. А кметът на циганската махала изучи децата си, направихме им баловете и сега са студенти първа година.
- Навсякъде хората страдат от цигански набези и кражби...
- И от какво иде това? От простотия и безработица. Всички неуки хора, дето не могат да си намерят никаква работа - крадат. Но в Каварна - аз думата си давам - няма ни един безработен циганин. И затова тук няма кражби. А че двамата кметове - единият на махалата и другия - на града, Цонко, осигуриха това спокойствие, това е ясно. Ей на, вложиха пари, поставиха цели и те добрите неща се случиха. Ето тук се е случила интеграцията, ама без знамена и приказки. Просто се случи. А на други места сигурно ще им трябват още 15-20 години да стигнат нашето ниво. Защо? Защото расовата дискриминация съществува и ще продължи да съществува. И не само тук. Аз постоянно пътувам до Америка. Там тя също с пълна сила съществува и не е спирала, при това е към много повече етноси - към испанци, мексиканци, азиатци, към черните, разбира се.
- Пред каква аудитория свирите в Америка?
- Напълно шарена, смесена, всякаква. Често ме канят ромските организации там - The Voice of Roma - Цигански глас. Това е голяма организация, в която участват евреи, американци, цигани, албанци, балканци. Тази организация подпомага малцинствени групи. Те ми плащат пътуването. Като отида там, обикновено участвам на фестивали на етносите. Страхотно се представяме. Ние българите сме диви. Всичките ми хора са отлични музиканти и групата, която сме - убиваме ги на всеки фестивал.
Най-голямата ми публика е била около 30 хиляди човека в Сентрал парк, в Ню Йорк. А най-интересното беше един цигански фестивал, който се проведе в дискотека, дето побираше само около 5 хиляди човека. Там се представиха цигани от абсолютно всички страни. Емблемата на фестивала беше Статуята на свободата, облечена като циганка. Пазя си я много тази кукла! Там разбрахме, че езикът ни е един и същ. Не езикът на музиката, а нашият човешки, цигански език! Свирихме с чилийски цигани, испански - музиката е леко различна, но си говорихме без проблеми.
- Шегувате се!
- Никак не се шегувам. Как да го обясня? Македонски диалект ще разберем ли? Ами разликата в нашето говорене е дори по-малка. Това е истината - европейските, американските, латинските цигани говорим все един език. Ето го доказателството колко грамаден е бил циганският народ и понеже циганите дори като се разпиляват, го правят в групи, така се е запазила културата ни, езикът е оживял!
- А каква е публиката?
- От всички националности. Музиката ни е толкова темпераментна, че само като се чуят ритмите и веднага хората танцят. Ню Йорк е пълен с всякакви етноси и нашата музика ще развълнува и разиграе и монасите на Далай Лама.
Аз бях скоро на концерт в Хонг Конг. Предупредиха ме, че публиката им била много културна и да не се притеснявам ако не пляскат много. А аз на майтап им казвам: "Искате ли тази вечер да ги накарам да се качат на столовете?" "Ама не може да бъде!" - казват ми. И се хванахме на бас за една хубава бутилка уиски. И вечерта, ха едно, ха две изпълнения и като ги подпукахме, изисканата им публика като се разтрепера, хайде първата редица, хайде втората - всички на крака, по столовете. На сутринта организаторите ми казват: "Това не може да бъде! Това никога не се е случвало!" И бутилката носеха. А после директно отидох в тяхната телевизия. Разказаха, че това е единственият музикант, който ги е накарал да се изправят по столовете. Бил съм по световни фестивали, където и българи се срещат само тук-там. Но българите като започнат да играят, объркват американците.
- Тоест?
- Не знаят да играят! Кълна ти се! Българин като чуе наши ритми счита, че това е задължително кючек. И почва да се кълчи смешно. А други националности, дето идват по концертите предварително се интересуват от нашата музика, знаят много повече за танците. А ние свирим много хора. Горещи, страстни, буйни хора! Те не са за гюбеци! В Санта Барбара първокласници ми взеха акъла. Преподаваше им българка, завършила танцовата академия в Пловдив. И децата ми играха бучимиш, който е най-трудният танц в България. Изиграха го! Всичко съм снимал с видеото.
- А в Европа къде изнасяте спектакли и къде най-горещо ви приемат?
- В Испания. А в Англия преди месец "Гардиън" писа за нас: "Излязоха по едни смачкани тениски, а смачкаха лондонския елит." И казаха още: "Да не излезе насреща ви Иво Папазов - Ибряма да ви надсвирва!" Защото там присъстваха много оркестри, а ние ги убихме. Англичаните полудяха, никой не можеше да стои на едно място, а танцуват, танцуват!
- Къде още искате да свирите?
- Аз вече съм свирил навсякъде. И пред папата, и на президента Клинтън. Е, в Африка не съм ходил, но с африканци свиря. Те са страхотни хора, ние прекрасно се нагаждаме и правим винаги публиката на луди. И като се съберем с техен оркестър, три тона като чуем, веднага се нагаждаме към тях и свирим заедно. Ние го можем, ама те - не. Нито един чужд оркестър не може да се нагоди по нас.
- А какви са целите Ви в момента?
- Целта може да е само една - да грабнеш сърцето на всяка публика. Аз първо стрелям за проба. Следя как се харесвам с първото парче, ако не ми допадне реакцията - търся, а накрая накарвам публиката да трепери.
- Политиците търсят ли ви?
- Естествено, щом ще трябва да накарат хората да ги забележат ме викат, та покрай музиката да се покажат и те. Използват името ми, за да привлекат хора да дойдат.
- А какви са политическите Ви пристрастия?
- Уважавам един политик, който е много симпатичен. Не заради политиката, а заради човещината му. Симпатичен ми е Доган, ако той каже да свиря на някого, за него ще го направя. Аз не уважавам политики, уважавам личности. Аз и с президента си говоря на малко име. Но не ме интересува, че е на този пост, защото ще е президент още две години и си заминава. Идва друг. Те си заминават, аз оставам. Защо да ги уважавам заради поста и титлата? Те трябва да ме уважават, а не аз тях. Политиците да си гледат политиката, а аз - моята музика. Хората като чуят "Ибряма ще свири" и се събират. А защо тогава край мен да се мотае и политик?
Ценят ме много, ама в България няма кой да ме покани на джаз феста в Банско. А могат да поканят някой непознат скапан американски оркестър. Ами че аз съм човек, дето трябва да свири нашия джаз. Защо мен не ме канят?
- Обидно Ви е...
- Обидно ми е много! Що хората от другаде ме канят да представям българския джаз, а нашите ме пропускат! И не е щото съм циганин! Не е за това. От друг вид простотия е. А ние свирим истинския джаз, нашенски, уникален. Ама то и приказка си има: "Нашата кучка на нашето куче не дава." Ето това е проблемът в България.
- А защо не намерите средства отвън за подкрепа на нашия джаз?
- Лично на мен ми е срамно. България толкова хич ли няма пари да подкрепи нашата музика? Или да възроди един фестивал като този в Стамболово, дето се събират сватбарските оркестри. Ами че ние с тях станахме популярни из целия свят. Влагането на пари в такива неща в света е страхотна работа. У нас всяка фондация е фалшиво нещо, защото никога не работи за целите си, а за нечий джоб.
- Беше създадена ромска телевизия във Видин, която се бори пет години, но загина. И нейният собственик ми е разказвал, че известни цигани са го питали колко ще им плати, за да го подкрепят. Защо и в такова начинание не си подавате ръка?
- Хе, че аз от Вас чувам, че такова нещо е съществувало! Ех да съм знаел, с удоволствие щях да ходя. А може да не са ме имали за циганин. Щото е странна моята - пред циганите съм турчин, а пред турците съм циганин.
- От кого получихте най-голяма подкрепа за кариерата си?
- Най-сериозният човек, който застана зад мен беше продуцентът на Пинк Флойд, Джо Бойд. Това е човекът, който изигра най-голямата роля в живота ми и продължава да е с мен.
- С кой музикант търсите съвместно изпълнение?
- По големите фестивали съм постоянно сред големите музиканти на планетата. Няма такова голямо име, с което да не съм направил шоу. Бих искал да се срещна отново с един много голям американски саксофонист - Дейвид Сембори. Срещнахме се с него преди 20 години в неговото шоу, надсвирвахме се, той се побърка. Искам на концерт да сме заедно, защото той е велик импровизатор и съм сигурен, че концертът няма да има край от импровизации.
- Възнамерявате ли да създадете своя школа?
- Защо да го направя, като абсолютно всички музиканти и сами си вървят по моя път? Но нямам нерви за школа, нито време. Че аз моите деца не научих, щото почнах да им се карам, чупих им пръсти. Просто не съм добър педагог. Иначе като отида в Америка други специалисти идват при мен на обучение, но единствено от оркестъра ги учат, аз не преподавам. Само на едни професори в консерваторията в Париж не можах да откажа и с тях бях търпелив, нямаше как.
Митко Пайнера,
фолк-императорът
от Димитровград
Продуцент №1 у нас неволно предизвика смут по политическите върхове. В личния живот основният му проблем е, че жена му може да го ревнува от певиците
ГРИГОР НЕШЕВ,
вестник "Монитор", 25-26 август
Една от най-влиятелните личности в българския шоубизнес тези дни изненадващо попадна във вихъра на политическата интрига. Босът на “Пайнер студио” инж. Митко Димитров се озова начело на общинската листа на ГЕРБ за предстоящите местни избори в Димитровград. Впоследствие, с още по-изненадваща пледоария, лидерът на партията Бойко Борисов го призова да се оттегли оттам, за да не се правела “връзка между чалгата и ГЕРБ в национален мащаб”. От цялата работа излезе, че преуспяващият продуцент и бизнесмен едва ли не сам се е натискал за политическото място.
“Приех препоръката на нашия лидер. Това обаче не бива да се драматизира, ще продължа да помагам на ГЕРБ по всякакъв начин”, коментира на свой ред 54-годишният машинен инженер.
С това кратката политическа авантюра на човека, известен в цяла България като “Митко Пайнера”, изглежда като затворена страница. Поне засега.
Как обаче един инженер-механик може да се превърне в личност с първостепенно влияние в българския шоубизнес? Отговорът на този въпрос трябва да се търси в Димитровград. Там, в тихото провинциално градче, е централният офис на най-голямата музикална компания у нас – “Пайнер”. Фирмата, която днес мнозина наричат империя на на фолка. Също така и “Българският Боливуд”.
“Завършил съм ВМЕИ – Варна, специалност “Технология на машиностроенето и металорежещите машини. В момента няма как да я прилагам. Помага ми обаче в обемното мислене и в техническите производствени решения. Работил съм 10 години по специалността си, но музиката винаги ми е била хоби.” Така накратко шефът на “Пайнер” ООД Митко Димитров обяснява защо във визитните му картички присъства авторитетното съкращение “инж”.
Фирмата на бившия механик е регистрирана на 13 февруари 1990-a.
Прякорът му дава име на компанията, а не обратното, както мислят мнозина (Говори се, че през 80-те години Димитров притежавал модерни декове “Pioneer” и заради тях познатите му го наричали Пайнера - б. р.). В побългарената версия на известната марка върху логото днес се изписва Payner. Ако се търси етимология от английски, името на музикалната компания навява асоциации с плащане и с много пари...
За да даде начален тласък на бизнеса си, предприемчивият инженер
тегли 1 млн. лева кредит
при 53 процента лихва. Рискът е огромен, но запретналият ръкави димитровградчанин е убеден в успеха. Започва производство на празни касети за вътрешния и външен пазар. Занимава се и с търговия. Твърдо е решен да инвестира приходите в звукозаписно студио, както и в продуцирането на музика. “В началото на 90-те малцина вярваха, че от това се печелят пари, ала ние доказахме, че може. Сега цяла България ни знае точно с тази дейност, а не с производството на празни касети. За една година върнахме кредита”, горд е с постигнатото Пайнера.
Сред първите продукти, издадени от музикалната му къща, са албумите на оркестрите “Младост” и “Димитровград”. “В началото с по-малко разходи имаше по-добър положителен ефект. Сега обемът на работа е огромен, а положителният ефект минимален”, разкрива фолк- продуцентът.
1994-а е годината, в която Глория записва дебютния си албум “Щастието е магия” и тръгва да му търси издател. Ориентира се най-напред към тогавашния корифей в жанра Жоро Сръбския. Той обаче тъкмо е решил, че фирмата му “Фолктон” повече няма да тиражира кавърверсии, какъвто е случаят с продукцията на Глория. Сръбския и до ден днешен страда, че е отказал договор на русенката. По-далновидни се оказват в “Пайнер”.
Митко Димитров привлича Глория
и тя става най-продаваната му звезда. Всичките й албуми се превръщат в пазарен хит и регистрират завидни печалби.
През втората половина на 90-те години конкуренцията във фолкбранша е вече толкова голяма, че музикалните фирми трябва да функционират като по учебниците за икономисти. Най-добре с тази задача се справя “Пайнер”. Компанията затваря пълен бизнес цикъл и започва да си произвежда всичко сама – дори клиповете и рекламните материали на изпълнителите. На високи обороти работят тиражорните й машини, печатницата, звукозаписното студио. Организирана е и ефективна търговска мрежа.
Кулминацията в затварянето на бизнес цикъла е появата на музикалния канал “Планета”. Той стартира излъчванията си през 2001-а и за кратко се превръща в един от най-гледаните у нас. “Завиждам им за картинката”, признава маститият режисьор Магърдич Халваджиян. Продуцентът на “Господари на ефира”, “Море от любов”, “Имаш поща”, “Стар академи” и “Пълна промяна” няма как да скрие възторга си от техниката, с която разполага каналът на инж. Димитров.
Сред най-скорошните придобивки на “Пайнер” са и няколко луксозни заведения на стратегически места в страната. Така покрай рециталите на Глория и Ивана Митко Димитров вече
печели и от шопски салати, и от ракии
Превърнал се в мултимилионер, босът на димитровградската фолкимперия се зае да докаже, че Слави Трифонов не е единственият българин, способен да пълни стадиони с хитова музика. От няколко години инж. Димитров събира елита на своята компания и го изпраща на национално турне из страната. Обиколките под името “Планета” с лекота биха рекордите по посещаемост на Дългия и “Ку-ку бенд”. Стадионите, на които пяха звездите на “Пайнер”, и това лято буквално се пукаха по шевовете. На всеки концерт се събираха средно по 10-15 хиляди зрители. Пироефектите, качествено озвучаване и осветление допринасят за блясъка на спектаклите.
Пайнера твърди, че фирмата му едва ли е щяла да се се развие толкова успешно без помощта на съпругата му Мария.
“Жена ми е съдружник в бизнеса,
който в никакъв случай не е по силите на един човек. Тя е на 100 процента ангажирана в него още от 1990-а. Дали ме ревнува от певиците? Не съм разбрал, защото не съм й давал поводи! Вероятно. Като всяка нормална жена”, казва фолкпродуцентът. Той познава половинката си още от школските си години. Двамата са учили заедно в химически техникум. Впоследствие и тя като него завършила ВУЗ във Варна. След дипломирането си започнала работа в димитровградския полиестерен комбинат. Там се издигнала до началник на отдел “Планов”.
Макар едва наскоро да прехвърли 50-те, Митко Димитров
вече се радва на внуче
Мъникът се роди през лятото на 2002-а и носи името на дядо си. Баща на момченцето е синът на Пайнера Христо. Младежът ръководи софийския офис на компанията. В столичното представителство се труди и съпругата му Таня. Тя отговаря за връзките с обществеността.
Босът на най-успялата ни музикална къща има и друга рожба. Преди няколко години щерка му Венета замина за Германия, за да учи мениджмънт в престижния “Гьоте университет”.
Заради бизнеса си Митко Пайнера жертва голяма част от времето, което иначе трябва да прекарва със семейството си. С фирмени дела той е зает поне по 12 часа на ден. На жена си посвещава предимно сутрините, когато пие кафе в домашна обстановка. “Денем обикалям офисите, строителните обекти, провеждам срещи... Така е до късно вечерта. След 22 ч. отново продължавам работа, но вкъщи. При всяка възможност провеждам и мониторинг на телевизия “Планета”. Ефирните оператори често разбират това”, издава навиците си прочутият бизнесмен и член на ГЕРБ.
ЕДНО КЪМ ЕДНО
За изказването на Бойко Борисов срещу “чалгата”:
Обижда ме дотолкова, доколкото в медиите зад това съдържание се разбира нещо пошло. Иначе самата семантика на думата означава оригинална музика, която се изпълнява с автентични инструменти. Така че в думата няма нищо лошо, лошото е, когато се натоварва с друго съдържание.
За възможното завръщане на Деси Слава в “Пайнер”:
“Няма вечни приятели, има вечни интереси”. Опитвам се да съвместяваме двете неща, но винаги съм стигал до извода, че второто е по-силно от първото. Безсмислено е да коментираме “завръщане”, след като на нея й се струва, че водим война. Нищо подобно. Просто тя вече няма нашата подкрепа. Но това явно за нея е равносилно на война!
За телевизия “Планета”:
Това е най-гледаемата музикална телевизия в България и Македония. Скоро пуснахме и друга – “Планета фолк”. Самият президент Георги Първанов е правил оценка, че “Планета” е пуснала такъв мост между България и Македония и така е сближила двата народа, както никой политик не го е правил.
За местата, където обича да отдъхва:
Изключително Южното Черноморие. Предпочитам дивите и тихи места, предимно през лятото. Зимата за мен е тъжен сезон, свързан с работа.
За силиконовите подобрения на певиците:
Подкрепям всяка положителна корекция с цел усъвършенстване до предела на незабележимото, сливащо се с естествено красивото. Те са нашите лица, еталони, кумири и затова трябва да са перфектни, да излъчват сигурност и стабилност.
За лъжите в жълтата преса по негов адрес:
Кучето си лае, керванът си върви. Дразнех се в началото. Като прекалят с обидите, се съдим, без да се дразним.
Те просто са родени един за друг и е въпрос на време да се вземат
Пет въображаеми български двойки...
... и пет чуждестранни
СИЛВИЯ ДРАГОЕВА
ДАНИЕЛ ФИЛИПОВ,
"Монитор", 25-26 август
СНИМКИ И КОЛАЖИ: МОНИТОР
Не слушайте какво говори Генерала за скъсването на връзката между чалгата и партията си. Нямаше ли да е хармонично, ако жената до него вместо Цветелина се казваше Ивана? Щеше, разбира се.
А как би погледнало обществото на една пищна и добре заснета от bTV сватба между Слави Трифонов и Глория? Силно положително.
Да си представим и съвършената двойка телевизионни водещи. Какво ще кажете за Бареков и Венета Райкова? Биха произвели доста новини, нали?
Имаме и други оригинални идеи за въображаеми, но логични двойки. Няма да ви разваляме удоволствието с предварително разкриване на целия списък.
В култовата си рубрика “5+5 този уикенд” днес “Монитор” реши малко да пофантазира. Но без това да е за сметка на сериозната аргументация.
Пет въображаеми български двойки...
1. Венета Райкова и Николай Бареков
Той става рано, за да води сутрешния блок на bTV, тя пък е нощна птица и вършее из най-горещите светски събития. Почти няма да се засичат в любовното гнездо, което е гаранция, че няма бързо да си омръзнат. И двамата “раждат” горещи новини в ефир. Райкова, като вади с памук скандални самопризнания от събеседниците си, а Бареков като подвиква след всяко изречение “Имаме новина дами и господа”, надявайки се този път да е познал.
Това, че работят в конкурентни телевизии, може и да проблем, но не чак толкова неразрешим. Коритаров например първо работеше в bTV, а пък после скокна в ефира на Нова телевизия. Юксел Кадриев пък обратно – от Нова се трансферира в медията на Мърдок. А най-добре постъпва Миглена Ангелова. Тя е една от звездите на bTV, но това не й попречи да вземе дейно участие в шоуто на самата Венета “Горещо” в праймтайма на конкурентния канал...
2. Зейнеб Маджурова и Митьо Пищова
И без това бившата синоптичка и още по-бивша биг-брадърка бленува за много известност и ходи по всички възможни светски събития с надеждата да припомни за себе си. Повече от отчаяни са PR статиите за нея в стил “известна с това, че е известна”, които доскоро ни дразнеха от различни седмични списания. Каква по-добра реклама обаче за Зизу от конкурсите на Пищова?
Хващаме бас, че тя би могла да спечели поне 3 от тях и най-сетне ще измести вечната победителка Ана-Мария.
Не е за пренебрегване и фактът, че Митьо не е спрял на отбелязва Х-чета в тефтера си със завоевания, въпреки декларираното във VIP Brother обещание, че вече ще бъде верен на любимата си жена. Богатият му опит е гаранция за бурни и страстни нощи с етническата туркиня...
3. Глория и Слави Трифонов
И двамата имат пристрастеност към успеха. Славата ги следва неотлъчно вече повече от десетилетие години. А и нали Слави вечно се жалва, че ергенлъкът му тежи и е време да се задоми с някоя “модерна дама”. Глория е хем модерна, хем достойно красива за един от най-желаните ергени в България. Не е за пренебрегване и фактът, че Слави има афинитет към талантливи певици (например Алекс Раева), така че Глория, с която седяха заедно в журито на Music Idol, е една от най-подходящите. Тя от своя страна има нужда от силен мъж до себе си. Някой, който да вдъхновява песните и живота й. “Събрали сме се тук днес да съберем в свещен съюз.... кралицата на поп-фолка и владетеля на телевизионния ефир”. Би било страхотна церемониална фраза, нали?
4. Марта Вачкова и професор Вучков
Откъдето и да ги погледнеш са родени един за друг. Дори няма да има нужда от голяма промяна във фамилните имена. Каква идилия само, две телевизионни звезди заблестяват една до друга на небосклона!
Реално погледнато “Жените” на Марта е с по-висок рейтинг от “Размисли и страсти”. Със своята пословична логорея професор Вучков обаче би паснал идеално в предаването на булката си. Нравствените му поучения ще внесат леко пикантен привкус към скучната БНТ и ще раздвижат страстите в студиото. Има само един недостатък – “мъжът” в предаването на Марта обикновено присъства само като глас и всички ние несъмнено ще изгубим една колоритна телевизионна фигура. Затова пък какво истинско шоу ще са двамата, появявайки се заедно на светски събития...
5. Ивана и Бойко Борисов
Надали има учудени от тази комбинация. Ивана вече нееднократно показа симпатии към столичния кмет. Най-впечатляващо бе, когато му пя “Къв си ти бе, нямаш никакви комплекси” пред препълнената зала 1 на НДК и милиони зрители пред малкия екран на наградите “Планета Пайнер”. След страстната реч на знойната певица, която вместо благодарност за наградата “Мега звезда” направи своеобразно обяснение в любов, Бойко не би могъл да остане безразличен. Кой мъж не си мечтае да бъде с фолк певица и тя да му пее “само по парфюм”?
Каквото и да говори генералът, че не желае да се правят асоциации между ГЕРБ и чалгата, ние знаем къде е истината. Когато говорим за Бойко, се сещаме за Ивана, и обратното.
... и пет чуждестранни
1. Дейвид Бекъм и Парис Хилтън
Макар, че Виктория изглежда наистина идеалната половинка за Дейвид, все пак, всеки ден боб не се яде. Парис е също толкова разглезена и префърцунена като кака Бекъм, но поне ще му спестява откъм пластични операции. Също така, богатата хотелска наследница може да се похвали с доста по-успешна певческа кариера и участие в няколко блудкави филма. Получава хонорари и за почти всяка своя поява на светско парти. Моментът за размяната е идеален, докато Пош се разсейва с подготовката на турне със “Спайс Гърлс”...
962101
Парис няма само да харчи парите на Дейвид като кака си Виктория, а може и да докарва по някой-друг долар в семейния бюджет.
2. Ана Курникова и Фреди Люнгберг
И двамата са повече модели, отколкото спортисти. Млади, красиви, известни и руси. Почти никой вече не помни спортните им изяви, но рекламите им заливат целия свят като носят милиони долари приход. Ана е най-известна с пропагандирането на сутиени и ръчни часовници. Шведът Фреди, който упорито отрича да е гей, рекламира най-вече мъжко бельо.
Поне едно е сигурно - няма да останат гладни ако се контузят фатално.
962102
Ана и Фреди винаги са били повече манекени, отколкото спортисти.
2. Снууп Дог и Наоми Кембъл
Най-известното куче в рап индустрията има нужда готина кучка. По-голяма такава от Наоми в светските среди няма. И на бой носи, и бие здраво. Черната перла, която преди години се пробва и като певица, отчаяно се нуждае от ментор и солиден продуцент, защото като всички знаем моделството е до време. Да не забравяме и общите им проблеми с алкохола и наркотиците. Няма начин това да не ги сближи още повече...
962103
Най-известното куче в рапа и най-известната кучка в модата. Истинско чудо е, че още не са се събрали.
4.Джордж Майкъл и Бритни Спиърс
Всички сме свидетели на депресиите и кризите на Бритни, които сякаш нямат край. През последната година една от най-сияйните звезди на попмузиката тотално изгуби имиджа си и се превърна в посмешище. На всичко отгоре е полудяла да ражда деца отново, и отново. Ето затова й предлагаме половинка, нежелаеща, а може би и неспособна да й направи още дечурлига. Джордж от своя страна ще е доволен от гласовитото девойче. Да не забравяме навика й да се стриже нула номер, което доста я оприличава на представител на другия пол. А това, както знаем, никак не е без значение за Майкъл, Джордж Майкъл.
962104
Джордж и Бритни ще бъдат перфектната двойка на поп-музиката – без опасност от непредвидени отпуски по майчинство.
5.Джей Ло и Джей Зи
Или просто Джей-Джей. Вярно е, че по този начин мистър Зи просто ще замени една дебелана с друга, но поне новата освен певица е и прилична актриса. За Беонсе последното не е така сигурно.
Отбелязваме неслучайно трудностите, които ще има Джей Зи със задачата да пренесе булката на ръце през прага на новия им дом. Но поне ще го топли мисълта, че ако изпусне Джен и повреди “златното” й дупе ще получи сериозна зестра от застраховката на задните части на латино дивата...
962105
Джей Джей биха били не само една тежкотоварна, но и доста богата семейна двойка
Тончо Токмакчиев:
Едно мислим,
друго говорим,
трето правим
И когато някой, както Стоичков застане и каже нещата в прав текст, се стряскаме, казва известният актьор
- Роден в Бургас преди 40 години, син на художника Ненко Токмакчиев
- Един от основателите на превърналото се в легенда студентско шоу "Ку-ку". Следват години в “Хъшове”, Каналето”, а сега и в “Шоуто на Канала”
- В живота му има две важни абревиатури: НАТФИЗ и ЦСКА. Първата е свързана с професията му, втората - с футболните му страсти
- И две важни жени - съпругата Нели, която е куклена актриса, и 16-годишната им дъщеря Таня
ПЕТЯ БАХАРОВА, вестник "Монитор", вторник, 21 август
- Тончо, екипът на “Каналето” се завърна на екрана като “Шоуто на Канала”, а предаването е сред малкото, които се излъчват в лятната тв програма. Какъв е зрителският интерес?
- Няма лято, няма зима – българинът гледа телевизия. Последното ни предаване е с 6 процента рейтинг, а пазарният дял е 32 процента, което е много за този сезон от годината.
- Защо решихте да излезете в тв състезанието на една писта с “Комиците”?
- Ще ми се да избягам от сравнения с “Шоуто на Слави”, с “Комиците”… Общото помежду ни може да се търси само в това, че някога сме започнали заедно.
- Как според теб се развихте през годините всички, които започнахте заедно, а след това се разроихте в различни предаванията?
- Това са нормални процеси. Добре е такива раздели е да стават без интриги и конфликти, а не по балкански - с драми и панаири. Склонни сме да правим подобни събития много значими, а те не са такива. Всеки си има собствено виждане за изкуството, музиката, телевизията, живота, политиката. Именно тези неща, когато работиш в един екип, започват да разделят хората. Трябва обаче да има компромиси. В момента, в който за едната или другата страна компромисът е недопустим, се стига до раздялата и това е.
От наша страна, имам предвид Камен Воденичаров, Жоро Торнев, Мартина Вачкова, не е имало проблем.
А ако се е въртяло нещо в медийното пространство, дори и книга се написа, беше от другия екип. Може би са го правили за реклама, нямам представа.
- Как се според теб се разви шоубизнесът през последните години у нас?
- В сферата на телевизионните предавания развитието никак не е малко. В България обаче, се втурваме масово ту в една, ту в друга посока. Модерно е ток-шоуто - всяка една телевизия и кабеларка започва да прави такова, става актуално риалити – хайде натам се юрваме.
Според мен зрителите искат да гледат всичко – и ток-шоу, и музикално предаване, и сатирично, и спорт. Ако едно нещо е качествено, ще има голяма публика. Аз например винаги се смея и много се забавлявам с “Шоуто на Бени Хил”, колкото и старо да е то. Въпросът не е в модата, а в качеството и в подхода, по който правиш едно предаване.
- Защо толкова трудно се задържа интересът на българската аудитория към едно или друго предаване? Това някаква наша особеност ли е, или е нещо нормално?
- Хората просто свикват. То е като топлата вода в чешмата. Днес казват: “Уф, тая вода е много топла ”, а на другия ден: “Е, кво й стана на тая вода, не е толкова топла”. В един момент, когато кранчето пресъхне, се удряме по главите: “Ама то беше хубаво, като имахме топла вода.”
В този смисъл, “Каналето” направи много полезна стъпка. Спряхме предаването в продължение на 2 години, защото публиката му се насити. Не можеш да ядеш само пържоли, а понякога те се приисква и боб, и леща.
Идеята е в това, че трябва да променяш правилата на играта, защото иначе се създава рутина. Хората така свикват с твоето присъствие на екрана, че знаят във всеки момент какво ще им кажеш, как ще погледнеш. Трябва да имаш няколко хода и решения напред, които по някакъв начин да внасят промяна в общата визия. Като цяло обаче, тя не може да е коренно различна.
- Правим това интервю, след поредица изявления на Христо Стоичков, в които той категорично критикува държавата, някои политици. Като негов приятел как ще коментираш критиките му?
- Не съм чел интервютата му, само слушах някои коментари.
Каквото да направи и да каже Стоичков, той ще си остане най-великият български футболист и голям човек в спорта. 50 процента от хората ще го обичат, останалите – ще го мразят. Като цяло обаче, ние, българите не обичаме успелите.
Иначе Стоичков каза неща, които мнозинството от хората си мислят, но не ги изказват на глас. Наша специфична черта е едно да едно мислим, друго да казваме, а трето да правим. И когато някой, както Стоичков в случая, застане и каже нещата в прав текст, се стряскаме. И започваме да мърморим: “Ух, ама що така каза. Не трябваше толкова грубо…”.
По тази логика не трябва да казваме, че 80 процента от пожарите, които буквално изпепелиха някои части от България, са умишлени.
- Така ли мислиш?
- А как по друг начин? Може ли един пожар да се подпали случайно от четири страни? Имало фас на баира. Е защо не се подпали Витоша? И там хората си хвърлят фасовете. Защото далаверата е точно в тези райони, в които всичко подпалиха. Защото там са дървообработващите предприятия, защото в Сахране е турският завод за плоскости. Далаверата е ясна, както е ясно и къде ще отидат парите от нея – за избори и т.н. Сякаш не го знаем това нещо.
- След като обществото знае всичко това, а медиите го казват и показва, защо виновни и наказани няма?
- Аз знам само, че трябва да се задават постоянно въпроси. И както публиката не харесва едно или друго тв шоу, не харесва критиките на Стоичков, да вземе да потърси сметка и на онези, които са избрали в парламента. Да ги попитат къде са, когато горят горите, или Цар Калоян е залят от потоп. Казват, че била паднала много вода, а някои политици ни убеждават колко сме прости и нищо не разбираме от микроязовири. Каквото и да говорят, аз знам кога се късат насипите на тези язовири или какво се случва със задръстените от боклуци речни корита. И вместо да си прехвърлят вината, да вземат да направят един Закон за почистване на речните корита. В Англия има прецедентно право. През XVIII век в Лондон избухва огромен пожар и опустошава града, причинен от неправилно запалена камина. Оттогава забраняват да се палят камините по еди си какъв начин. И това се спазва до днес.
При положение, че всяка година у нас стават наводнения и начинът, по който това се случва, е един и същ, ще трябва да се направи закон. И в него да се казва по какъв начин да се чистят реките, какво да се прави с рибарниците, с микроязовирите и т.н.
Същото е и с горите. То вижда, че поголовно се сече незаконно, а виновни няма. Аз съм планинар, обикалям горите. И ми се е случвало - виждам хубава гора, влизам в нея и след втория ред – всичко изсечено. Пънове до кръста.
- Защо секат дърветата “до кръста”?
- Защото, ако ги режат по надолу, ще вдигнат шум. Измислили са го.
- Ти си от Бургас, как приемаш свръхзастояването по крайбрежието ни?
- Гмеч, калабълък и простотия. За някои неща много се ядосвам, други са неизбежни. Първото и най-важно нещо обаче е, че всеки един българин трябва да има достъп до плажа и морето, независимо пред кой хотел или вила на баровец се намира. Бил съм на много места в Гърция, където има хора, много по-богати от нашите парвенюта и селяндури, и спокойно можеш да отидеш на брега пред къщата на някой от тях, да си сложиш хавлията и да правиш каквото си искаш. В една държава като Щатите, която е пример за капитализъм, нямат право един частен чадър да забият. Тук ограждат плажа като концлагер. А тук, някакъв бивш министър си сложил стълбички от къщата към плажа и не дава на хората да минават. Кой си ти бе? До вчера си живял на село и си ходил в кенефа на двора на 6 метра от къщата…
- Все по-често се чуват гласове за основна промяна на политическата класа. Какво е твоето мнение по този въпрос?
- Тя трябва постепенно да се променя. Времето е много динамично и агресивно към хората, които се занимават с политика. Те бързо се амортизират. Просто политиците трябва да свикнат мисълта, че няма да са вечни. И най-важното, че трябва да работят, а не да лежат на една кълка и да се оправдават я с кишата, я със сушата, я с дъжда.
В София две кирливи улици взеха да ремонтират и пътуваме по 2 часа. Един по-важен мач играят и всичко около стадиона блокират.
- Ти конкретно ще участваш ли по някакъв начин в политическия живот на България? Чрез Новото време, например.
- Усилията ми са изцяло насочени към “Шоуто на Канала” и театъра. Политическият ми ангажимент ще е само да отида да гласувам.
- Какви качества трябва да притежава един кмет, за да управлява столицата?
- Трябват много усилия, много енергия, много знания и много надпартийност в една личност, за да стане от нея добър стопанин на София. Това важи в пълна сила и за всички големи градове в страната, за да могат да придобият желаният от хората облик.
В крайна сметка личността е най-важната. Ако мога да си позволя нещо като съвет към Бойко Борисов е, да бъде над партийността и дребните заяждания.
Лошото е, че политиците ни не могат да си намерят тема. Добре, че бяха медицинските сестри, та да има за какво да говорят и то толкова години. С общи усилия, с помощта на Европа, сестрите ни вече са у дома. Сега да видим политиците каква тема ще затъркат. Какво ли ще говори нашият президент при следващата си среща с американския президент, например. България не е само шест души, а осем милиона - голяма част, от които пръснати по света.
- Искаш да кажеш, че политиците ни нямат глобално мислене?
- То се вижда, че нямат. Още повече, че българинът е индивидуалист и смята, че от него започва всичко. Той не може да приеме заслугите на другия преди него.
