Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 315278 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога от Февруари, 2007 г.
2  >  >>
18.02.2007 19:20 - Караоке-мания

Микрофонът е ваш

 

Денем те са продавачи на алуминиева дограма, юристи и фотографи, нощем - Джон Бон Джоуви, Марая Кери и "Крийдънс". Караокето превръща стотици обикновени българи в звезди за една вечер. Така че, Sing It, Sofia. Но който пее вярно - 100 тояги на голо!


(Репортаж на Цветана Царева в Playboy #59, февруари 2007)

Японците знаят какво е срам и как да го изтрият. Разпарят се под пъпа и издъхват с чест в кръвта си и в последния си оризов обяд. Защо обаче сепук
у-нацията е измислила караокето - специфична форма на орезиляване, от която не можеш да излезеш чист посмъртно? Ето този въпрос тормози дебютантите, които вървят към микрофона в столичния клуб "Май Мохито" и трескаво търсят кайшаку (демек секундант) да прекъсне гласните им струни. По пътя обаче срещат само безсърдечни сеирджии, сред които и Playboy.

Караоке сефтето наистина е изнервящо, но въпреки това ентусиастите тип let me entertain you се множат. В София вече са над 300, може би и много повече.

Веднъж седмично вдигат децибелите в "Май Мохито", "Порно", "Алкохол". Пеят върху сингбеци (инструментали са това, не новите гюбеци). Отстрани изглежда просто: поръчваш мелодията към любимо парче, следиш текста на видеостена и отваряш уста. Когато изкараш звук, се кефиш. Освен 1.5 минути слава, получаваш и прозрение.

 

Мислил си, че си българският Крис Корнъл? Примири се, че си само българин

 

Въобразявала си си, че го докарваш като малката Кайли? Всъщност ти се получава ала ранният Пеньо от “Биг Брадър 3”. И точно когато отчаянието засяда в гърлото, идват аплодисментите. "Може да си фалшив/a, ама си обичан/а", това е изводът. Първият неписан закон на караокето гласи: "Който пее вярно, сто тояги на голо!". Вторият - ентусиазмът е по-ценен от таланта, а смелостта - по-важна от прецизността. Публиката ръкопляска, дори горното ти "до" да е слязло в петите.

"Има още едно място, където толкова непознати ще ти се усмихнат. Посрещачите на летището, когато се отвори вратата на "Пристигащи", казва отговорникът за "художествената самодейност" Антони Иванов. Налага му се да повтори още веднъж крилатата си теория, защото в "Май Мохито" е шумно.

Полунощ е, от колоните дъни Smoke On the Water, а някакъв костюмар гълта и плюе микрофона. Въпреки данданията, Антони разказва за караоке бизнеса и ни побутва тлъсто меню. Вътре са напечатани заглавията на над 43 000  чужди и около 70 български песни, от които можеш да избираш. Този списък вече го знаем - пристигнал е месец по рано на редакционния ни мейл, за да тренираме с дезодорант в ръка.

Подателката е Габи – чаровен караоке-ултрас на 22. Денем е студентка по право и стажант в адвокатска кантора. Нощем е която си ще - от Марая Кери до Алана Майлс. Миниатюрната блондинка свири на цигулка, акордеон и пиано от дете. "Забивала" е и във вокалното студио "Дъга".  И толкова силно искала да бъде певица, че преди време даже се явила на чалга прослушване в комплекс "Приказките" в Харманли. За да се вреди на конкурса, предварително си взела изпита по правно регулиране на управленските модели.

Бил топъл юнски ден. По масите пълзели мухи,

 

бъдещата юристка Габи изпълнявала "Не виждам" на Емилия,

 

а председателят на журито Милко Калайджиев сучел мустак срещу нея. Въпреки този одобрителен според фолк етикета жест, нашето момиче останало извън чака-рака редиците. Което ни радва. Ако интелигентната и възпитана Габи бе влязла в "Пайнер", никога нямаше да стане караоке пионер. И да изпълнява страстно парчета на Марая Кери, например Hero.

Но да се върнем на Милко Калайджиев, защото ни напомня един друг малък мустакат музикант. "Мао Цзе Дун и Махатма Ганди промениха дните на милиони безгласни азиатци, а Дайсуке Инуе - нощите им", пише авторитетното сп. "Тайм". Въпросният Дайсуке е бащата и майката на караокето. Японецът бил разсеян, не патентовал изобретението си и така пропуснал да спечели милиони. Но пък направил мини музикална революция в страната си през 80-те.

Десетилетие по-късно освен сред сънародниците му заразата плъзна в Щатите и Европа. Появи се холивудският караоке апотеоз "Дуети", а Камерън Диас изви магарешки I Just Don"t Know What To Do With Myself на микрофона в "Сватбата на най-добрият ми приятел".

По същото време роденият на изток ентъртейнмънт си пробива път и у нас, макар и не чак с лакти, а по-скоро по терлици. Бумът идва едва наскоро, когато се появява фирмата Ace Karaoke. Антони Иванов и Кръстю Кръстев купуват сингбеци от американски и британски фирми. Амбицията им е да направят каталог с над 50 000 парчета, т.е. липсват им ще десетина хиляди. Изборът от западни песни наистина е впечатляващ, но българските са кът. "Родните изпълнители трудно си дават аранжиментите. Трябва да преговаряме лично с всеки. Самата обработка на парчетата за караоке отнема 5-6 часа", уточнява Кръстю. Въпреки това интересът е голям. Отскоро услугата се предлага и по фирмени партита.

Кръстю (професионален музикант с над 50 награди от конкурси за млади таланти и невероятна способността да имитира звездни гласове) открива караоке вечерите. Обикновено чупи гипса с Tripping на Роби Уилямс, It"s Not Unusual на Том Джоунс и невинни подмятания към публиката. Но не винаги е подготвен за реакциите й.

"Къде ти е беквокалистката, бе, Сашо", пита Кръстю, облечен в черно. "Ака...", отговаря на микрофона звездата на вечерта. 

Въпросният Сашо е почетен караоке член.

 

Пее със сърцето си, защото глас няма

 

Освен мелодията, често не уцелва и текста. И точно затова е всеобщ любимец.  В последните години републиканският шампион по тенис на маса живял в Италия. Там българската музика много му липсвала. Затова със завръщането в родината решил да й се посвети. Както той си знае.

В сряда вечер спортистът е клуб "Алкохол", където просълзен мъца на "Детство мое" (или поне звучи така, все едно е просълзен). В солото му се вмъква настоящата му работодателка Сашка - беквокалистката от началото на по-горния ни "акан" параграф, иначе шефка на фитнес салон. Тя обаче не ще да ги пишем дует, защото "нали разбираш, аз все пак съм свирила на пиано, взимала съм уроци по солфеж, а той...". Гласовитата брюнетка все пак накрая се примирява с фалшивия си партньор. Двамата правят You"re the One That I Want на Джон Траволта и Оливия Нютън Джон.

"А-а-а-йде ръцете горе, накло-о-о-он наляво, а сега надясно. И-и-и, поздрав за младежите тази вечер", командва Сашка. Публиката ръкомаха. Секунди по-късно експресивната певица поздравява рожденичката на вечерта, някаква тийнейджърка. Вместо традиционното Happy Birthday To You, изпява далеч по-съдържателното Many Boyfriends To You. "Някой ми спря микрофона!", провиква се по средата на парчето. Стига бе, Сашке, чуваме те отлично.

Както е видно, по караоке вечерите няма нито скучни, нито трезви участници. "Пея си навсякъде, където ми е кеф, разби"ш ли. Човек трябва да се отпуска, ама този пък нещо не ми се получи Always на "Бон Джоуви".  Ма ти какво ме анкетираш, я вземи изпей нещо! Я една Lady Marmalade, нали си от Playboy", нарежда 25-годишна продавачка на алуминиева дограма. Оказва се, че да се прави репортаж за мъжко списание е високо рисково занимание. Всички очакват да си по диктофон и жартиери, а ако не си - предлагат те да се събличат.

"Ако следващият път дойдеш с фотограф, ще си сваля фланелката и ще си пусна косата върху гърдите", майтапи се Боби. Репликата не бива да ви подвежда - той не е някаква drag queen, а 31-годишен, рокаджия, хетеросексуален, ВиК специалист. "Как да не ме е яд, че не съм певец? - пита басово той, и отговор не чака, след брилянтното си изпълнение на Have You Ever Seen the Rain на "Крийдънс" –

 

Вече съм на 31, а музикална кариера не се очертава

 

Свирих с разни групи, но все на промити мозъци попадах".

Въпреки отличните си гласови данни, Боби бил доста спечен на караоке сефтето си. На въпроса къде усетил напрежението, изпружва ръце и им задава паркинсонов ритъм.

"Наистина ли сте от Playboy България? Да ви дадем по-хубави снимки", кискат се на свой ред две американки пред обектива на Валя в "Май Мохито". В България дошли от южните щати "джъст фор фън". Не лъжат. Тръсват русите си, фризирани глави, погалват с коляно стойката на микрофона и запяват Like A Virgin на Мадона. Певици те не са, но актриси - определено. Барът ентусиазирано им припява, когато запотен мъж полита към масата ни.

"В никакъв случай не пишете за тях, от посолството са. Моля ви, като колега", пени се той. Оказва се журналист от икономически всекидневник. Цяла вечер е наливал с алкохол дипломатическия корпус, а сега ни обяснява що е privacy. Колега, не ни занимавай с глупости. Момичетата сами поискаха да се снимат за Playboy. И това не би трябвало да те учудва.

 

"Налей ми чаша старо вино/стари мой приятелю-ю-ю",

 

грачи заведението, докато притесненият мъж подбира веселите американки към вратата. В този важен за българската журналистика момент ти иде да кажеш нещо интелигентно - например, че караокето балансира голямото желание и малкия талант точно както отрязаното ухо - Ван Гог. Или да напишеш ода за японското изобретение, което доказва на всички колко забавен си всъщност. Разсъжденията обаче са излишни.

"Не раздавам оценки, просто правя шоу. А какво по-голямо шоу от това, че хората се търпят един друг независимо от възможностите си?", пита философски Кръстю. В караоке мрежата си той е оплел над 300 души. Сред тях е и 19-годишният ученик от фотографския техникум Камен. На свой ред тийнейджърът лично зарибил още десетина нощни птици.

Въпреки че на следващия ден е първа смяна, Камен цяла нощ ще пее Роби Уилямс, Джеймс Браун, "Ред Хот Чили Пепърс", "Оейзис". "Идвам пръв, тръгвам си последен. Призори се прибирам, изплаквам се и изчезвам на училище", казва той. Има нещо самурайско в поведението му. Както е известно, японските воини задължително научавали и изпълнявали някаква песен. Така че бъди като тях - спазвай закона Бушидо, яж суши, карай тойота, гледай Котоошу и пей караоке. А вечер, когато останете сами, й направи няколко оригамита.

 

СИГНАЛНО ЖЪЛТО 

 

Японските ентъртейнмънт играчки често са дело на мастити компании. Уокменът - на Sony, конзолите - на Nintendo, тамагочито - на Bandai. Караоке-машината обаче е измислена не от корпорация, а от един-единствен азиатец - Дайсуке Инуе. Жълтурът я изобретява през 1971-а. Първоначално тя стои по ъглите на кафенетата и хотелските фоайета. Работела с монета от 100 йени.

Дайсуке е роден на 10 май 1940 в Осака. На младини свирел на барабани по баровете на Кобе. Бандата му изпълнявала кавъри. След като изобретил машината, се прочул по цял свят. Затова знаем, че в буквален превод караоке значи "празен оркестър".

През 2004-а японецът получава майтапчийската награда Ig Nobel Peace Prize. Призът се връчва в Харвард от американското полу-научно, полу-хумористично списание Annals of Improbable Research. "Инуе помогна на хората да станат по-толерантни", твърдят от изданието. Други медии пък съвсем сериозно наричат японеца: "Геният, дал глас на обикновения човек през ХХ век". Същият този гений използвал караокето за пръв път през 1999-а на купона по случай 59-ия си рожден ден.

 

ФЕНЪТ

Известни караоке маниаци

 

Николай Станоев, “Шоуто на Слави”

Последното актьорско попълнение в екипа на Дългия имитира отлично Джеймс Браун, само че в "Алкохол". И танцува Likе A Sex Machine. 

 

Даниел Вълчев, министър на образованието

След като отъпка своя пътека в образованието, изпя My Way на Синатра пред НДСВ репортерки в софийски пиано бар. На тях им хареса, викнаха го на бис. Един наистина модерен министър.

 

Нели, победителка в Survivor BG

Не сме я гледали, не сме я и слушали. Но поне прочетохме биографията й, в която пише: хоби - караоке. Вярваме й.

 

Иван, водещ на "Сблъсък"

Обикновено демонстрира музикалните си заложби в "Порно". Изпълненията му са хард.

 

 

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

ПОМОЩ! Исках да изчезна!

 

Любомира Новачкова

 

Когато отидох на караоке за пръв път, всичко си беше на шега, от чисто любопитство. Дори не знаех, че в София има такъв бар, докато майка ми не попита дали не искам да идем, за да видим какво представлява. И ето, няколко дни по-късно, вече слизахме по тесните стълбички на пиано-бар “Вчера”  и потъвахме във веселата атмосфера под звуците на някакво странно стържещо музикално оформление. По друг начин казано – едно момиче беше превзело микрофона и се пънеше да изкара някоя правилна нота. И въпреки че звучеше направо ужасно, си беше истинско забавление откъдето и да го погледнеш.  Разбира се, не всички изпълнения звучаха като петте котки и осемте кучета на съседката  в хор, имаше две-три момичета които направо ни скриха шапката. Даже си спомням как едната изпълни Somewhere Over the Rainbow и накрая не можех даже да й ръкопляскам, толкова бях слисана.

И като нормална женска компания (аз, мама и сестра ми) седяхме на едно червено сепаре, слушахме, радвахме се и си пиехме коктейлчетата, когато моето ненадейно свърши! Май това запали истинското ми влечение към караокето. Сделката беше следната – понеже мама черпи, ако изпея една песен - получавам второ коктейлче, а то си заслужаваше. Взех в ръце папката с песни и потърсих някоя позната. Естествено изведнъж всякакви текстове, мелодии или каквото и да е свързано с музика ми се изпари от главата, въпреки че гордо мога да се нарека меломан, но в крайна сметка се спрях на Ace of BaseAll That She Wants. След няколко песни ме викнаха и в момента, в който си чух името, сърцето ми се разтрепери като готов за полет лист. С известни спъвания по пътя успях да стигна и да взема микрофона.

 

И тогава... не, не се успокоих, просто музиката започна. Краката въобще не ме държаха и имах чувството че ще повърна. Изгарях от желяние да избягам, но поради редица особености на характера гордостта ми някак си не го позволи. Нямаше накъде – трябваше да пея... и си попях. Опитах се да вкарам някакви танци, ама номерът не се получи много - или поне изглеждаше доста смешно като се гледах в огледалата - та се отказах. Добре че песента на шведите е кратичка. За моя огромна изненада останалите страшно много ми се зарадваха, не знам дали защото на челото ми пишеше “ПОМОЩ! Искам да изчезна!”, защото се радваха, че кошмарът най-накрая е свършил, или пък защото наистина им беше харесало (малко вероятно). Отвсякъде се чуваха ръкопляскания и подвиквания, почувствах се наистина добре. Но като казвам “добре” имам предвид НАИСТИНА страхотно! Това му е хубавото на караокето – съмишлениците винаги ти се радват. Обаче така и не си получих коктейла, защото масата беше резервирана за други хора за по-късен час и трябваше да ставаме... Както и да е де, още колко такива съм изпила, направо не е за казване, защото след това изпълнение започнах много често да ходя там и никога не се е случвало да не изпея въпросната песен на Ace of Base.

 

Впоследствие запалих много от приятелите си. Ходим редовно много големи компании. Досега не се е случило да не си изкараме хубаво, защото всеки път има изненади – дали някой ще извади някоя много архивна песен от детските години, дали ще се яви някой с глас 1:1 с Лили Иванова, или ще се получи вечер на любимите рок балади, когато ние избираме музиката и същевременно я изпълняваме - спънка в доброто изкарване просто няма. На всички, които се чудят дали да се престрашат – давайте смело! Ние ще сме там и ще ви се радваме.

 

Категория: Забавление
Прочетен: 2793 Коментари: 0 Гласове: 0

Какъв е коефициентът на полезно действие на половия акт? Кой е полезният и кой е паразитният такт в любовното действие? 
 

Първи урок по сексуална механика

 

/статия на КИРИЛ БАРОВ от Playboy Forum #59, февруари 2007/

 

Сигурно мнозина се питат какво ли правим ние, старите ергени, в студените неделни утрини, когато времето е мързеливо и е нито да станеш, нито да излезеш навън. Обикновено в такива случаи от безделие започваме да си разглеждаме инструмента. Истинският мъж никога не спира да се учудва на своята патка и изпада в умиление, когато я поеме в ръка. Все едно повдига малко чайниче за запарка.

Разглеждайки мъжествеността си, скучаещият самотник открива много неподозирани неща. И лека полека вниква във философията на половия акт, която невинаги е лицеприятна. Например задавали ли сте си някога въпроса, защо главичката на пениса има конусовидната форма на гъба? Природата така я е създала, че да влиза лесно, почти неусетно, а да запъва на излизане. Рецепторите на щастието са най-многобройни именно в най-дебелата част на вашия палавник. Което логично ни навежда на мисълта, че получаваме повече удоволствие при втория такт, при изкарването, отколкото при първия, свързан с проникването.

Това на вид просто откритие в някое скучно зимно утро може да промени изцяло натрупаните ни нагласи за половия акт. Защото в космогонията на истинския мачо пенетрацията винаги се е считала за върховния миг, за алфата и омегата на секса. Не случайно в разговорния език на българина е фиксиран идиомът “Да го туря на леля ти!”, а не “Да го извадя от леля ти!”. Но чисто андрологично погледнато на нещата, вкарването е просто един паразитен ход на мъжката полова машина. Той предхожда полезния втори такт на изкарването, водещ до същинското удоволствие. Което иде да покаже, че човек, дори и да е истински полов атлет и да си мисли, че добре си е свършил работата, всъщност е любил с едва 50 процента коефициент на полезно действие (КПД). Обидно.

 

В глобален аспект излиза, че и любовните бройки, които сме отметнали през бурния си живот, трябва да се заприходят наполовина, имайки предвид безбройните движения нахалос, които сме похабили.

Оттук нататък, дори и най-верният съпруг би трябвало да се чувства само 1/2 женен. Защото поради някои свои анатомични особености, така си е изпълнил и съпружеските задължения - половинчато. Май ще се окажат прави жените, че ни вярват само наполовина. Благодарение на своята интуитивност, те неволно са се сетили за невъзможността да има пълноценна двутактова любов. И неуморно компенсират, като удвояват изневерите и притурят все нови и нови разклонения по рогата на любимия човек.

 

След като се оказва, че изкарването му е майката, трябва да се промени и нашиятзакостенял мачо-идеал за идеалната вагина. Досега всеки от нас величаеше тесния брод. Но перфектната ножница всъщност би трябвало да е с формата на маркуч. И не толкова цолажът, а бездънността да е от значение. Веднъж като положиш боздугана, след това да го изваждаш цяла вечност.

 

Ако продължим сутрешните си разсъждения по-нататък, няма как да не се натъкнем на старата истина, че политиката всъщност е продължение на секса, но с други средства. Тя също е подвластна на постъпателните движения, характерни за половия акт.

Не ви ли прави впечатление, че България като цяло изпита по-голямо удоволствие от излизането си от Варшавския договор, отколкото от влизането в Европейския съюз? Вкарването ни в НАТО, като изключим обилните сълзи на радост на Соломон Паси, едва ли ще се окаже толкова възбуждащо, колкото изтеглянето ни от Ирак и Афганистан.

След като ни натресоха 17 години преход, ето, че започна да ни става хубаво едва сега, когато започнахме да излизаме от него. След като 17 години пускахме без никакъв кеф своя вот в урните, за да дадем пари и власт на някой малоумник, сега най-накрая взе да ни идва густото, като тотално изтеглихме вота си от обращение и масово бойкотираме изборите.

 

Но прекаленото вглеждане в собствения член може да ни забие в задънена улица. А и утрините стават все по-хладни. Време е да прибираме нашия приятел и да си намерим други занимания. Ето, че скоро ще се позвъни на вратата и ще кацне някоя мацка. Малък Сечко отново ще трябва да се втурне с главата напред – той най-добре си знае работата. Защото колкото и да философстваме тук, никога и от никъде не можеш да излезеш, ако преди това не си влязъл.

Категория: Забавление
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове: 0
12.02.2007 22:57 - Intro #59

imageIntro #59

(уводна статия към февруарския Playboy)


Different. Така се казва една песен от „Готан Проджект”, за която става дума на стр. 63. Обърни специално внимание на новата ни рубрика Sexperience. Колко пъти ти се е случвало непознати красиви жени да ти споделят интимни моменти от живота си?

Very different. Такова пък е не само състоянието, в което се озовава един мъж на средна възраст след като се усамоти с любимата си жена на дивана. В нашия случай такъв е и целият февруарски Playboy. Както виждаш, той е претърпял характерния за това време на годината re-design.

Нека да обобщя накратко какво насътворихме с Андрей и Ина. Първо, разместихме някои рубрики и секции и ги оформихме по нов начин. Сменихме доста шрифтове, карета и цветове. Направихме така, че да четеш това списание още по-лесно и приятно.
В секцията Навигатор има по-малко рецензии от класически тип и повече четива - за тенденции и събития от киното, музиката и литературата. В Playboy Forum също е настъпило видимо оживление. Да не забравяме и за новата рубрика „Попитай Маги”, за която вече пристигнаха доста читателски sms-и.

Както виждаш, насъбраха се достатъчно причини да смяташ този брой за по-специален. При това – без изобщо да съм споменавал колко хубави са сесиите на Лиляна от Big Brother 3, на Мис февруари Даниела и на американската легенда Синди Марголис...

Птички пеят навън, кокичета цъфтят, а ние ти поднасяме 59-ия поред брой на списанието, което си чакал повече от месец.
Е, не е ли емоция?

Категория: Забавление
Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове: 0

Мъжете, които няма да имам

 

Няколко техники за подслаждане на кисело грозде


(статия на Симона Мирчева в рубриката ЖЕНИТЕ, Playboy #59, февруари 2007)

Не съм от камък, но има няколко категории фантастични мъжки екземпляри, които дори да ми ги поднесат овързани с панделки, любезно ще върна обратно. Удоволствието от неразопакования неустоим екземпляр може да бъде по-голямо, отколкото от изконсумирания. Първо - калява характера; второ - не предизвиква драматични разочарования; трето, но не и по важност - стимулира
eротичната област на въображението.

 

Да речем, по някаква свръхщедра приумица на съдбата в покоите ми ненадейно се изтъркули Джордж Клуни. Толкова е секси дори когато продава мартини, че живият паметник на френската елегантност Катрин Деньов излезе за малко от достолепието си, за да обяви на всеослушание: този мъж си струва труда. Аз бих задържала мартинито, а Клуни бих отпратила. По същия начин ще постъпя и с бонбона Хю Грант. Не е за вярване, но даже Джеръми Айрънс не искам да срещам в покоите си, въпреки че британският му акцент директно ми подкосява краката: “You wish you could trust yourself, dont you?”. С нечовешко усилие ще отпратя и Джон Малкович с целия му демоничен потенциал за разиграване на изтънчени перверзии.

Работата на звездните мъже е да функционират като машини за еротични фантазии. Няма какво да се размотават в реалността, където екзотичният Киану Рийвс, например, се оказал смущаващо нечистоплътен. Още не мога да се съвзема от новината, но съм благодарна, че я научих от пресата, а не в непосредствен контакт.

 

Без да притежава известността на гореизброените красавци, мъжът на приятелката ми също е неустоим. Навремето тя се оказа по-прозорлива и провидя в грозното пате бъдещия брадясал лебед с осанка на лъв. Сигурно ще бъде освежаващо да й го отмъкна за малко, но струва ли си заради няколко откраднати въздишки после две двойки да проливат потоци от сълзи като герои в латиносериал?

Изправена пред този труден избор, се сещам за историята на друга приятелка. Съседката, с която редовно споделяла готварски рецепти и женски неволи, хвърлила око на съпруга й. Задебнала го фризирана иззад пердето и щом се появявал след работа на хоризонта, грабвала нарочно приготвения боклук и се изстрелвала в асансьора. На партера го връхлитала, силно изненадана, и молела да я изчака във вертикалното возило - ей така, по съседски, - докато тя хвърли боклука. После използвала четирите етажа до апартамента му по най-ефективния начин. Авантюра за смет.

 

Като се замисля по-отговорно, не само мъжете на приятелките ми, ами всички неустоими чужди мъже накуп пак не си струват труда. Дори когато е най-безцветното същество на света, другата жена полепва като рибешки люспи по кожата му: общите им навици, общите им думи, целият любовно-плюшен зоопарк... Да нахлувам с взлом в руините му, да разчиствам останките от чужди зайчета, чужди оргазми и свади, за да отворя малко сценично пространство за своя романс? Сърдечно благодаря, оставям на вас...

Табу, естествено, са и по-младите, подчертавам - пълнолетни мъже. Че има нещо на ръба на педофилията в ухажването им, личи от сто километра. Бих казала, има и нещо вампирско. Най-лошото е, че има и нещо педагогическо. За да се добера до крехкото тяло на 20-годишен младеж, без да го купувам, най-напред би трябвало да си поговоря с него, нали така? Обаче той неизбежно ще знае по-малко от мен. Тогава ще започна да слагам по деветдесет и девет бележки под линия по всяка зачекната тема, с изключение на наградите на MTV. Вместо да се забавлявам и да прелъстявам, ще преподавам. Вместо стръвница, ще играя даскалица. Откъде накъде.

 

Оставени неразопаковани, в летливото състояние на разноцветни фантазии, изброените категории прекрасни мъже се отразяват положително на кръвообръщението, фигурата и еротичния тонус. При по-талантливите дами доброволният отказ от притежаване предизвиква и разнообразни творчески сублимации. Тези дами не се фрустрират до грозен развод от това, че техният Гуни не е като Клуни, или поне като мъжа на съседката. Те се вдъхновяват за съзидание: приготвят виртуозен гювеч, устройват бурен ренесанс в семейния секс, пишат любовна лирика, даже романи. За разлика от лисиците, жените имат цял сборник с рецепти за кисело грозде.

Категория: Забавление
Прочетен: 2065 Коментари: 2 Гласове: 0

PLAYBOY INTERVIEW
(Playboy #59, февруари 2007)

 

Иван и Андрей

Ролята, за която мечтаехме

 

Текст ПЕТЯ БАХАРОВА

Фотография ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

В голям хаос изпратихме старата година, а през новата тепърва ще се случват много неща. Изречението е издекламирано на един дъх от Иван и Андрей в пушалнята на bTV. Одимената стаичка се намира на 10-ия етаж на сградата, известна сред софиянци като ПРОНО-то. Там се помещава администрацията на частната национална тв, сред чиито най-големи звезди са Иван и Андрей. 

Водещите на “Сблъсък” закъсняват с 30 минути за срещата с екипа на Playboy. Докато Иван обяснява как едва се е свестил след тежък грип, Андрей галантно се извинява за забавянето.

Ние благосклонно им прощаваме, защото двамата излъчват такава ведрост, все едно любимият им отбор “Левски” е стигнал до финал на Шампионската лига.

Следва лек хаос около настаняването на Иван и Андрей. Естествено, сядат един до друг. Зад тях позиция заемат неколцина ПР-и – единият от “Шоуто на Слави”, другият на bTV, има и още един, който ще обслужва продукцията “Мюзик Айдъл”, за чиито водещи бяха избрани двамата от тандема.

“Наобиколен съм от почти цял футболен отбор, който ми брои всяка дума”, отбелязва с лека ирония Андрей пиарското нашествие, но в крайна сметка се примирява. Сипва си сок. Докато трае интервюто нервно става и отново сяда на стола, но не защото е невъзпитан, а защото е класически холерик. Иван е значително по-спокоен, което очевидно балансира най-успешният досега телевизионен тандем. Който освен всичко друго бе избран да води най-успешното музикално риалити в света.

 

Казахте, че сте изпратили в голям хаос старата година. Каква е причината?

Андрей: Последните три месеца бяха много хаотични, защото трябваше да започнем две предавания в сръбската “Фокс телевизия”. Това е новата частна медия при съседите, аналог на bTV.

Едно от предаванията, които правим там, е “10 най“, което върви по bTV. В Сърбия е със заглавие “Най от най”. А другото е “Е Пе Пе”, познато в България като “Рекламна пауза”.

 

Нима сърбите са купили лиценза за тези предавания?

Иван: Не са купували лиценз. Поканиха ни да ги реализираме там. По този повод трябваше да отворим офис в Белград.

Андрей: Водещият на сръбското “10 най“ е Милодраг, много е готин. Онзи ден получих съобщение от една приятелка там. Пише: “Гледала съм “Най от най” и “Е Пе Пе” – супер йе”.

 

“Рекламна пауза” не е ли предаване на “СИА Адвъртайзинг”? Защо двамата го правите в Сърбия?

Андрей: Договорихме се Нико Тупарев и той ни даде да го правим в Сърбия.

Иван: Ако си спомняш, “Рекламна пауза” вървеше по Канал 1, преди да я спрат. Водещи бяха Део, а после София. Сега отново възстановиха предаването, но по “Фокс лайф”. Води го Станимир Галов.

Андрей: Нашият Станимир. Той е академик Гълов от “Сблъсък”, ако не знаеш. В Сърбия водещият на това предаване е артист и се казва Никола Василиевич.

Иван: Може би ще е интересно на читателите, че той държеше на финалните надписи името му да се изписва „Артистът Никола”. Не просто Никола Василиевич, а артистът. Ние му казахме, че ако иска можем и космонавт да го изпишем, само да води добре.

 

Ще разкажете ли повече за офиса в Сърбия?

Иван: Не ме питай как българи основават фирма в Сърбия. Голям зор. Преди да отворим офиса, трябваше да свършим огромна работа – да регистрираме фирма, да наемем юристи, счетоводители, офис мениджър, после сценаристи, режисьори, водещи.

Андрей: Много ни помогна един българин, живеещ там. Няма да му казваме името, за да не му се карат шефовете. Благодарение на него си намерихме част от хората. За другите ни помогнаха пак нашенци, учили в Белград. Те ни намериха екипа.

Иван: Преди всичко трябва да благодарим на програмния директор на bTV Апостол Пенчев. Той ни извика и каза, че в Сърбия стартира нова телевизия, част от корпорацията на Рупърт Мърдок. И тъй като тя е братска на bTV, а пък ние имаме 6-годишен опит, бяхме поканени да помагаме. Апостол ни накара да направим промо-реклама на предаванията си, след което да отидем и да ги представим във “Фокс”. Всичко това започна преди една година. Ние веднага попитахме за финансовата страна на нещата, защото покрай Нико сме се научили да бъдем меркантилни. Апостол Пенчев не знаеше точно тези подробности, но ни осведоми, че там пазарът е по-малък от българския. Тогава си казахме, че няма много да си слагаме на сърце тази работа.

Андрей: Оказа се обаче, че сръбският рекламен пазар може да е с 20 процента по-малък от нашия, но цените са двойно по-високи...

Иван: През август 2006-та, точно в разгара на почивката ми, Апостол се обади и съобщи, че след два дни имаме среща в хората от сръбската “Фокс”.

 

Значи в Сърбия сте представили “Рекламна пауза” и “10-те най“ и те вече вървят в ефира. А защо не показахте “Сблъсък”? Вие сте известни с това предаване.

Иван: Показахме го, разбира се. Живот и здраве ще го правим, напролет.

Андрей: “Сблъсък” е трудно за реализация предаване и е по-добре на чужда територия, както е в нашия случай, да не се започва с него. Може да стане голям провал. Защото по-известните хора не  умират от желание да застанат пред камерите и да си викат един на друг.

 

Очевидно сте затрупани с работа. В същото време ставате водещи на “Мюзик Айдъл”. Няма ли да ви дойде нанагорно?

Иван: Нещата се наредиха много добре, защото тъкмо заработи сръбският ни офис и дойде предложението за “Мюзик Айдъл”. Това шоу си има екип и няма да се налага неотлъчно да следим работата там.

Андрей: Ние ще сме само водещи на шоуто. От нас не се изисква организация, както за останалите ни продукции.

 

Как Нико Тупарев ви пусна да работите със Слави Трифонов, който е продуцент на това шоу в България. Не ревнува ли?

Иван: Не задаваш правилно въпроса. Никой при никого не ни е пускал. Ние отдавна сами си вършим цялата работа, но хората смятат, че сме под шапката на Нико Тупарев и съответно на “СИА Адвъртайзинг”. Просто не се изтъкваме.

Андрей: В много неща сме партньори с Нико, но той не ни е шеф. Това, че има по-голяма фирма от нашата, не означава, че не сме равнопоставени.

Ако те интересуват взаимоотношенията между “Сблъсък” и СИА, то доскоро след края на шоуто се изписваха имената на нашата фирма “Междинна станция” и на “СИА Адвартайзинг”. Сега договорът с bTV е само с нашата фирма.

Иван: Що се отнася до участието ни в шоу, продуцирано от Слави Трифонов, то Нико не би трябвало да ревнува. Когато Тупарев поема ангажимент да прави новогодишна програма на площада, ние също не проявяваме ревност.

 

Хората ви гледат вече 5 години всяка неделя в “Сблъсък”, скоро ще се показвате и в “Мюзик Айдъл”. Не се ли притеснявате, че физиономиите ви ще им втръснат, че ще се изхабите?

Андрей: Физиономиите ни са най-неизхабеното нещо, защото “Сблъсък” се излъчва в 9 часа в неделя. Огромна част от нашите връстници, особено в големите градове, ни проспиват. Работата ни като лица, каквато ще е в “Мюзик Айдъл”, е съвсем друго. Ние най-после ще сме в ролята на Ники Кънчев и на Део, за която винаги сме се мечтали -  да ни обгрижват.

Иван: “Мюзик Айдъл” е проект за милиони. Много по-голям от “Стар Академи” и “Биг Брадър”. Фактът, че ни гласуват доверие да водим това шоу, означава, че ни приемат като хора, които могат да се справят.

Андрей: Освен това нас са ни одобрили англичаните притежатели на лиценза на “Мюзик Айдъл”.

Иван: Фирмата притежател на лиценза на шоуто “Fremantle Media” изважда голям късмет, защото ние двамата до голяма степен покриваме оригиналния английски вариант на “Мюзик Айдъл”. Там водещи са две момчета. Казват се Анд и Дек.

 

Значи в “Мюзик Айдъл” вие няма да избягате от ролите си, които изпълнявате в “Сблъсък”?

Андрей: Даже напротив. Преди 4-5 години Нико ни караше да гледаме Анд и Дек. Както казва режисьорът Димитър Митовски: “Кат са по-добри, ша крадем.”

Ние се шегуваме помежду си, че те са по-грозни от нас.

Иван: Може да не са по-хубави, но при всички положение са по-богати.

 

Ще водите музикално шоу и е резонно да ви попитам пеете ли, изобщо каква е музикалната ви култура?

Иван: Не пеем и не танцуваме.

Андрей: Когато бяхме на 18 години, се опитахме да пеем. Дори снимахме един клип, който след това молихме кабелните телевизии да не излъчват. Изпълнявахме кавър на братя Аргирови. Голям срам.

А иначе аз съм от музикантско семейство. Свирил съм 10 години на пиано. Като малки с Иван сме играли по театри, пели сме. След като пораснахме обаче, прекратихме музикалните изяви.

Иван: Само този срамен опит с песента на братя Аргирови остана да ни “тежи”. Мога да ти кажа колко струваше снимането на клипа – 26 лева. А иначе в “Мюзик Айдъл” не е задължително водещите да имат толкова богата музикална култура. Идеята на шоуто е в комисията, съставена от лоши хора, които трябва да унижават и съсипят кандидатите за музикална слава - за да могат да изстискат най-доброто от тях. Образно казано, тази комисия е лошият полицай, а ние с Андрей – добрите приятели на кандидатите. Ще им помагаме, ще ги успокояваме.

 

По-голямата част от явилите се на кастингите за “Мюзик Айдъл” изпълняват чалга парчета. Това дразни ли ви?

Иван: Да си пеят каквото им е кеф хората.

Андрей: Това за чалгата са предразсъдъци. В XXI век сме. Всеки прави каквото му харесва. Въпросът е да не пречи на другите.

Иван: Важното е да са талантливи. Аз може да не харесвам тази музика, но това няма никакво значение.

Андрей: В “Сблъсък” каним поп-фолк изпълнители и ще продължаваме, защото носят рейтинг.

 

“Сблъсък” навърши 5 години в ефира на bTV. Отчетете петилетката.

Андрей: Колективът преизпълни плана.

Иван: Не го преизпълнихме, има още.

Андрей: Така ли...

Иван: 5 години в ефира за едно предаване е ужасно много време. “Сблъсък” отдавна трябваше да е спрян. Когато обаче гледам рейтингите, виждам че хората го харесват повече с навъртането на годините. Най-трудни ни бяха първите 3-4 месеца в началото на шоуто. След което направихме една тема за македонизма и “Сблъсък” дръпна много. И независимо от наказателния час, в който се излъчва, предаването стана характерно и разпознаваемо.

Андрей: Ако правехме само “Сблъсък” отдавна да сме омръзнали на себе си и на хората.

Иван: Стоиш ли на едно място, се връщаш назад. Успиваш се и затъваш. Затова сме се захванали и с другите проекти, за които вече ти говорихме.

 

Затова ли направихте и агенция за запознанства, за да избягате от рутината?

Иван: Това е един от любимите ми проекти, който не носи никакви приходи.

Андрей: Агенцията “Аз и Ти” е негова идея, затова той да разказва. Пари оттам не съм видял. Извън майтапа, агенцията се развива много добре, но Иван да се похвали.

Иван: Моя леля, която живее в Торонто, вече 4-5 години има щастлив брак, осъществен именно чрез такава агенция. Ние прекопирахме едно към едно канадския пример.

 

Не са ли демоде този вид запознанства при възможностите на Интернет?

Иван: Интернет е черна дупка, в която можеш да видиш снимка на Памела Андерсън, а на срещата да дойде Евгени Минчев.

Андрей: Което е кофти.

Иван: Освен, ако не ти харесва. Иначе агенцията е сериозно подхваната. Има специалисти, психолози, които общуват с кандидатите. Обгрижват ги, както стана модерно напоследък.

Андрей: Особено, след като Ахмед Доган си обгрижи коалиционните партньори. Откакто подарихме на Слави Трифонов талон за записване в агенцията, очакваме нещата съвсем да потръгнат.

Иван: Може да има отлив. А може да се окаже, че сме създали тази агенция точно във времето на Слави Трифонов, да му помогнем да се ожени. За 4 години от началото на “Аз и Ти” сме организирали десетина сватби. Някои двойки вече имат деца. Идеята ми за агенцията беше, че на хората все повече им се налага да работят по цял ден. Изморяват се и вечер вместо да ходят на бар, трябва да лягат да спят. Но природата зове и всеки трябва да има партньор. Ще стане така, че хората ще започнат да инвестират в специалисти, които да се грижат и за тази част от живота им. Същото е като с хляба. Има хора, които го месят, а ти го купуваш. В XXI век, като искаш гадже, е хубаво да има някой, който да ти го намери.

 

Разговорът залитна към глобални заключения. Ще определите как се промениха хората през 5-те години, в които правите “Сблъсък”? Настъпиха ли промени във внушителната група участници в шоуто?

Иван: Вече почти няма хора, които да отказват участие в “Сблъсък”.

Андрей: Отказват само някои политици. Но и те се промениха.

Иван: Може да звучи претенциозно, но успяхме да приучим участниците, че няма лоша реклама. “Сблъсък” тръгна във времената на скучните коментарни предавания. Тогава се появи поколението политици, които бяха решили, че трябва да са сиви, скучни неразбираеми за обикновените хора. Малко по малко и не само в нашето предаване те разбраха, че ако говорят на човешки език, ще имат много по-голяма полза. Сега политиците се държат навсякъде така, както в нашето студио. Освободиха се.

Андрей: Иначе сред събеседниците си имаме няколко диаманта. Един от тях е Татяна Дончева. Владо Каролев е гений. Емил Кошлуков също е много добър.

Иван: В моята лична класацията на първо място е Божидар Димитров.

Андрей: Аз много го обичам, защото като него съм националист и споделям идеите му. Освен това този човек прави изключително много, превеждайки академичния исторически език на достъпен за хората.

Иван: В “Сблъсък” не наблягаме много на чистата политика, защото не кореспондира с действителността. Ако се замислиш обаче, политиката съществува във всяка тема от живота.

Андрей: При нас на политиците не им е много уютно. Вкарваме ги в един ринг с още няколко човека да се карат. Ние двамата гракваме срещу тях. После излиза една руса (Нана – бел. ред.) и тя ги прави на задници. След което 14 човека от публиката ги освиркват. Никак не е авторитетно, нали.

Иван: При нас се вижда кой реално може да вземе думата.

 

В България сега е модата на риалити програмите. Вие двамата също ще участвате в подобна. Как ще коментирате тази мания?

Иван: Живеем в ерата на риалитата. Ако се върнем назад, ще видим, че преди тях на мода бяха куизовете. Ако някой те спре и те попита - здрасти, какво правиш – веднага закичваха това с табелка Quiz (тв викторина – бел. ред.). Мина модата и на токшоуто. Доайенът там беше Снежана Атанасова с “Изборът”. Забравих да спомена преди това “Всяка неделя”, която въведе магазинните предавания. В същия жанр беше “Добро утро” на Сашо Авджиев – любимото ми предаване на всички времена.

 

Възможно ли от шоу като “Мюзик Айдъл” наистина да изскочи голяма звезда?

Иван: Това беше първото нещо, което попитах Слави Трифонов, когато се разбра, че ние ще го водим. Отговорът му беше, че доколкото позволяват мащабите на страната ни, победителят ще стане звезда.

Андрей: Ако този човек има талант, защо да не достигне популярността на Графа или Мария Илиева?

Иван: Открай време се казва, че талантът е божествена намеса, която трябва да излезе. Представи си, че точно в “Мюзик Айдъл” се появи този човек.

 

Навремето Ахмед Доган каза, че пътят на България към Европа минава през Истанбул. Вашият явно е през Белград, след като там сте отворили офис, развивате тв бизнес? 

Андрей: Лично аз мисля да си влезем в Европа през София.

Иван: Всяко нещо се случва по някаква логика. Гърци дойдоха в България да показват как се прави “Биг Брадър”, защото реализират преди нас това шоу. Ние съответно отидохме в Сърбия с нашите предавания.

Андрей: Ще видим кого още можем да обучим. Може би албанците и македонците. Техният пазар обаче е много малък.

Иван: За какво ти е да си европейски гражданин, като си хвърляш боклука през прозореца, храчиш през колата, газиш хора и псуваш?

 

Двамата сте много популярни. Много неща са писани за вас. Не са малко хората, които са убедени, че сте гейове, макар Иван да стана татко. Как сте със сексуалната ориентация?

Андрей: Все още има достатъчно момчета с акне и ластични дънки от „Люлин”, които са убедени, че сме гейове. Смятам, че зрителите са достатъчно интелигентни, за да разберат когато се шегуваме на тази тема.

Имаме две клишета, които използваме в шоуто и трябва да ги разкараме, защото втръснахме на себе си, а какво остава за хората. Едното е с хомосексуализма, а другото – с алкохола. Използваме ги когато съвсем няма какво да кажем.

 

Иване, щастлив татко си, имаш любима жена до себе си. Разполагате с агенция за запознанства, а нищо не правите по въпроса със задомяването на Андрей...

Андрей: Колкото Иван има булка, толкова и аз. Той не е женен. 6 години подред имах сериозни връзки. 4 години живях с една жена, после 2 с друга. Дай да си почина малко.

 

И как е животът без женско присъствие?

Андрей: Когато си живял 6 години с някого и останеш сам, е адски гадно. 6 месеца ми се разказа играта, защото си бях изградил някакви навици с този човек. Когато подобна връзка приключи, започваш да се юркаш безразборно. Това обаче не те прави щастлив в края на упражнението. Вече ми мина и мисля, че съм добре. Нямам нищо против, като свърши обиколката на България с “Мюзик Айдъл”, да си намеря жена за повече от една вечер, която да остане да живее вкъщи.

Иван: Свободата е въпрос на вътрешно усещане. Може да имаш 3 жени и 3 деца и пак да се чувстваш свободен. Аз имам дете и ми е беден речникът да опиша чувството. Имал съм тежък ден, прибирам се изнервен вкъщи и не знам какво искам. В този момент малката тича срещу мен с една топка и да вика: “Долу, долу”. И на мен всичко ми минава.

Категория: Забавление
Прочетен: 1428 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 315278
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Февруари, 2007  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728