Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 315278 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога от Декември, 2006 г.
28.12.2006 15:53 - Цел номер едно

Дупе, мишница или крак? Хайде да не се занасяме! Всеки истински мъж знае кой е най-сладкият плод

 

Цел номер едно

/статия на Кирил Баров от Playboy Forum #58, януари 2007/

Имаше един рекламен клип на Nivea, в който засукано русо маце питаше любовника си по коя част от тялото й най-много си пада. И му показа дупе, игриви длани и сатенена подмишница. Младежът лицемерно избра мишницата. Което даде повод на мацето да се обмаже с балсам на фирмата производител и да запази тази област на желаното си тяло все така кадифена. Но защо винаги трябва да лъжем, когато трябва да си признаем кой женски чарк най-много ни лежи на сърцето? Вярно, дамската мишница открай време се е считала за една от най-лелеяните еротични зони. И ако се върнем към историческата премиера на Мерилин Монро в първия брой на Playboy, ще си припомним, че блондинката беше заснета полегнала на червения чаршаф, излагайки на показ именно потните си жлези. Но колкото и нежно и интимно да е това място, досега не е известен случай дама да е забременявала изпод мишницата.

 

Ние мъжете знаем кои са най-харесваните от нас места в женската анатомия. И дамите прекрасно ги знаят, но ги крият, за да си вдигнат допълнително цената. Когато ги показват без борба, губят. На никой нормален мъж не му се е мърсувало на нудистки плаж, например. Когато мацките сложат всичко на тезгяха, те не ни се струват толкова интересни. Все едно някой богаташ да ти даде на плажа да му подържиш портфейла докато се топне в морето и ти да драснеш с парите му. Всеки почтен човек би му го върнал.

Но си представете следния експеримент. Отивате на Варвара и се смесвате сред куп майки и дъщери нудистки. Те въобще или почти не ви го вдигат. Ала какво ще стане, ако изведнъж им раздадат черни жартиери или прашки? Ще последват повсеместни натрапчиви ерекции и нудисткият безполов оазис за нула време ще се превърне в истински Содом и Гомор.

Странни са човешките сексуални нагласи. Понякога, за да подскажеш, че ще го направиш, трябва нещо да скриеш. Това не важи само за нудистите. Има едно племе в Тихия океан, в което мъжете, поради климатичните особености и битовата си изостаналост, цял живот си ходят по пишка. Но когато настъпи половата им сляпа неделя, те си слагат една малка кошничка на чепа. И всички аборигенки от племето разбират, че Мунчо този ден се е разгонил и ще пада голям разврат.

 

Аз не знам колко мацки ще харесат плетените нахуйници на диваците, но съм убеден, че повечето мъже най-много обичат катерицата у жената. Независимо какви глупости дрънкат пред външния свят. Неслучайно жените започнаха напоследък да се фризират повече долу, отколкото горе. А това е за да канализират вниманието на ужахорите във възможно най-правилната посока. След като женското царство цял век измъчи стилистите с различни по форма и цвят фризури, то най сетне разбра, че на момчетата им е много по-интересно да узнаят какво крият едни прашки, отколкото да се вторачват в добре познатите муцунки на любимите. Независимо дали са блондинки или брюнетки, дългокоси или ниско избричени.

Иначе силният пол е адски търпелив и лицемерен, като лъже женорята, че са им интересни сами по себе си. Това са глупости. Истинският мъж само отброява минутите, отделящи го от подстъпите до райските двери. И изгаря от любопитство какво ще открие там – дали невинна четирилистна детелинка, очакваща своя боздуган, или хищен разперен гарван, както обичат да казват зевзеците от “Шоуто на Слави”.

Долната фризура говори много повече за жената, отколкото подробната й автобиография. А като прибавим интимните татуировки и пиърсингите, човек няма какво да опознава обстойно едно гадже при скучни срещи или свалки. Достатъчно ни е да зърнем бъдещата си партньорка не много облечена, за да снемем цялата й анамнеза.

Всеки знаеше какъв добър политик беше Роналд Рейгън. Но далеч по-интересно за прогресивната общественост се оказа да узнае от страниците на американския Playboy най-важните подробности за дъщеря му. Защото дори и да си президентска щерка, не значи, че всичко ти е събрано под мищницата.

Категория: Забавление
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове: 0

Попитайте жените какви мъже харесват и какво мислят за моралния си облик. Каквото и да отговорят, обезателно ще ви преметнат

 

Две популярни лъжи

 

КИРИЛ БАРОВ


(статия от Playboy Forum #57, декември 2006)

Обикновено когато някой тарикат ти повтори десет пъти, че днес е вторник, можеш да бъдеш сигурен, че вече е станало петък. Очевидните неща няма смисъл да бъдат изтъквани, освен ако някой не иска нещо да те преметне. Така е и с жените.

Попитайте дамите какви мъже харесват и ще чуете една и съща опашата лъжа – че си падат по пичаги с чувство за хумор и с чувствителни души на теменуги. Което са пълни шменти капели. Избраникът може да бъде и грозноват, дори и беден като църковна мишка, но задължително трябва да ръси майтапи на поразия. Ами ако беше така, смешниците Кольо Анастасов или Георги Калоянчев щяха да имат много повече бройки, отколкото един Леонардо ди Каприо, например.


Знайно е какво харесват жените у мъжа – малкия задник, яката патка и още по-набъбналия портфейл. И за да не ги заподозрат, че са с мислене на мутреси, те от вторника правят петък и уж задълбават в характера. Но досега не ми е известно и една дама да се е овлажнила от хубавия характер на партньора си. А съм видял другото. Дори и свестни жени да правят даже невъзможното, само и само да се понравят на някой полуидиот с дебел врат (виж например фолк певиците). Виждал съм и другото - иначе свестни мъже, които малко да се позамогнат, веднага си купуват джипка, на която лепват номер с повтарящи се цифри. Просто, защото се досещат, че правейки се на борчета ще отметнат много повече бройки.

 

Другата много разпространена лъжа сред женското царство е – “аз не съм такава, за каквато ме мислиш!”. От скромния си опит с дамите съм се уверил, че в 101 процента от случаите, те са си точно такива, за каквито ги мислим. Знайно е, че повечето жени си падат малко курви. Това не е моя констатация, а го има и в Библията. Затова според светото писание, когато Ева и нейните посестрими влязат в репродуктивната си роля им се скъсват задниците от болка в буквален и в преносен смисъл. Докато в същото време Адамовци мяткат безгрижно питиета в бара, без да са загубили нищо в процеса, освен някой и друг кубик от хайвера си. Всяка жена задължително отрича тя самата да е мръсница, а такава непременно е първата й приятелка, колежката, с една дума – другата. Но ако проявите малко хитрост и зададете по обходен път въпроса – къде е най-необичайното място, на което си правила секс, ще се изумите от отговорите. На полилея, върху хладилника, печката или пералнята, на пода, в антрето под закачалката, в килера до метлата с дългата дръжка, в асансьора, в клозета на службата, върху бюрото на шефа, в люцерната и т.н. и т.н.

И тук възниква естественият въпрос. След като по собствените им думи се оказва, че по дефиниция никоя жена не е курва, то какво са дирили всички тези почтени моми, да ги питам аз, по полилеите и в люцерната?

 

Но най-притеснителното не е това, че на някоя девойка може да й хрумне да си изуе бикините и да ощастливи случаен късметлия в телефонна будка. Най-стряскащата е любовта на всички дами към курвенските номера. Попитайте произволна дама какво повече харесва – дали секса или флирта, всяка ще посочи второто. Много гаджета са ми доверявали, че най-висшето щастие на жената било да докара до сексуална полуда човека, който й е харесал, след което в последния момент да не му даде.

За мъжа, като за всеки бозайник, крайната цел е пенетрацията. И колкото по-бързо стигне до нея, толкова по-добре. При жената проникването е само някаква подробност в пейзажа. За нея най-важна е играта, симулативното сексуално поведение. Когато мъжът изпразни патрондаша, за него не е срамно да заспи или да гледа тъпо в тавана, докато отново му се напълнят резервоарите и му дойде ищах за нови подвизи. При дамите не е така. За тях е кръвна обида някой да си помисли за тях, че не стават, пък било то дори и за миг. Затова просперират тв реклами, в които флиртуващи кокетки са с правилната марка превръзки и се бъзикат с пичаги, които така и не разбират, че няма да им се отвори парашутът. Поне до следващата овулация.

Категория: Забавление
Прочетен: 3892 Коментари: 5 Гласове: 0

За едно “Уау!”

 

Колко е трудно да си мъж през декември


(статия на Симона Мирчева в Playboy #57, декември 2006) 
                                                                          

Зад витрина на най-скъпата улица в София позират стилни пластмасови манекени, с нахлупени върху главите хартиени пликове за покупки. Небрежно нарисуваните коси загатват лицата, а през тях, с едри букви е изписано Sexy Calvin Klein model. Иска или не иска, ироничната сценография казва, че потребителският човек не носи глава на раменете си, а маркова торба. Колкото и да я пълни, винаги остава празна. Тя отмества границата на издевателството, което клиентът е готов да понесе и се гаври с него, защото е сигурна, че е готов на всичко, за да изглежда cool. Ако бях мъж през декември, посланието би ме изпълнило с ужас.

 

В икономиката на дефицита купуването на подарък е лесно. Няма пари, няма стоки, няма избор, няма проблеми. Има червени карамфили и полски парфюми за дамите. Има найлонови ризи и хавлиени чорапи за господата. При пазарната икономика изобилието е невъобразимо, но от това пазаруването се превръща в кошмар. Защото подаръкът не е това, което беше. Днес всички се изпотрепват да подаряват. Откъм медиите се носи един перманентен подарителски шум, който заглушава деликатните фанфари на автентичната размяна на дарове. Рекламните стратегии настойчиво размиват границите между подарък и аванта. Подаряват, за да купиш. Подаряват, след като купиш. Подаряват, ако се обадиш по телефона или ако изпратиш дванайсет капачки от не знам какво си, на не знам кого си. Данайските дарове вършеят като троянски коньове из джобовете на наивниците, а те си въобразяват, че са гепили аванта.

Храбрите “синове на пазарната икономика”, както ги нарича една прекалено дивашка дори и за BG реклама, още не стоплят, че безплатен обяд няма, а разликата между подарък и аванта е колкото между Ума Търман и травестит пред Министерството на земеделието.

Подаръкът окрилява, авантата озверява. Ето как: преди три години на митинг по случай 3 март пред НДК едни политици раздаваха национални флагове, а пък едни патриоти се биха до кръв и разкъсаха знамената, за да отмъкнат поне парченца от авантата вкъщи.

Подаръкът е явление от различен порядък: при него вещта се възнася от тялото си, за да пренесе една особена, леко магична енергия от даряващия към дарявания. Стойността й е несъизмерима с пазарната й цена. Образно казано, може да подарите един гвоздей на любимата, но ако сте вложили в жеста цялото си сърце, това вече няма да е обикновен гвоздей, а нещо като скулптура на вашите чувства.

 

Мутрите не разбират от изобразително изкуство, затова подаряват лимузини. После си ги взимат обратно, но женската потребителска половина остава с мрачното убеждение, че мъжете биват два вида –  такива, които купуват скъпи коли и обикновени неудачници. Всъщност целта на “Wow!”-подаръците е едни напращели господа да се саморазправят с други напращели господа и мацките тук нямат значение. Ако не е тая, ще е оная – сексапилен междинен гостоприемник на просперитета.

В прочутото си изследване за подаръка, Марсел Мос описва удивителната индианска практика “потлач”, при която статус се добива посредством “война на собственост”. Въпрос на чест за мъжкаря е да пропилее и унищожи всичко, което притежава, за да докаже, че превъзхожда съперниците си. В мутренската версия на “битката на богатство” загубите се свеждат до минимум, особено в случай, че заедно с колите кавалерите успеят да си вземат обратно и силиконовите бюстове. Като няма да ги пипат повече, откъде накъде ще ги пипа друг?

 

Най-страшната конкуренция за нормалния мъж преди Коледа си остава шопинг манията. Потребителският човек, който е предимно жена, купува, за да купува. Иначе казано, вместо глава, на раменете си носи бездънна торба. Нещо повече, лекува най-деликатните си душевни неразположения именно като пазарува. Защото отвсякъде й повтарят, че най-добрата терапия срещу всичко е да се хакне в някой магазин и да накупи каквото й падне.

Но шопингът е автоеротична практика. Насочен е навътре към субекта и създава неподходяща акустика за саможертвената природа на дара.

Как се впечатлява мадама, която непрекъснато подарява сама на себе си, това е въпросът. Мисли бързо!

Категория: Забавление
Прочетен: 1255 Коментари: 0 Гласове: 0

България като фризьорски салон

Размисли върху поредния “Биг Брадър”


(статия на Валери Найденов в Playboy #57, декември 2006)

Характерът на повечето нации се определя от поминъка. Финикийците са търговци, швейцарците са часовникари, японците сглобяват тойоти и тамагочита, а българите масово правят прически. Така поне излиза от “Биг Брадър 3”, който върви по Нова телевизия.

Провдивският травестит Гаро, неверната съпруга Лана, онази черна перла от Бургас – все герои на гребена и шнолата. Богословът Тодор е работил в Италия като модел за прически. Ева е половинката на фризьорския Казанова - Мариан, красивата Лиляна притежава салон за красота, а полово неориентираният Пеньо се е превърнал в бойно поле на собствените си шевелюри. Между него и фризьорството има само един душ. Метросексуалистът от Гълъбово Пацо, който мина на косъм от хомосексуалното прелъстяване, ще се запомни с една бухнала руса прическа, която му е направена от сестра му – също фризьорка. Дори мъжественият ръгбист Борислав, който съвсем естествено бе изритан от широките фризьорски маси, е на път да свърже съдбата си със съдържателка на салон за красота, която има висше, но не помни дали то е икономическо или юридическо. Останалите участници, които все още не са се осъзнали като художници-окосмители, неудържимо вървят натам.

 

Вероятно виновникът за този подбор е водещият на „Голямата уста” Дим Дуков - също знаменит роден коафьор, монах, светски лъв и рушител на старомодните мъжки ценности. Той вкара в ефира две дами, чийто дядо е съборил стените на Йерихон. Те могат да надвикат цялата съветска армия, както е строена на  Червения площад. Който мъж се опита да спори с тях, веднага пада покосен.

Но ако селекционерът на “Биг Брадър 3” е Дим Дуков, едва ли трябва да го обвиняваме – това е българската реалност, такава е жестоката дантелена правда. Какви да покани – стругари? Или знатни тъкачки? В една държава, където няма вече заводи, а земеделската земя се превръща в игрища за голф, съвсем нормално е сушоарът да смени ралото. Какво да правят селските жени, след като мъжете си продадоха нивите и купиха джипове? Цанка боядисва косата на Драганка и печели пет лева. После Драганка къдри Цанка и си връща петтте лева. Двете забогатяват с клюки кого возят мъжете в джиповете.

 

България вече е един голям фризьорски салон. Този клюкарски поминък постепенно променя националния характер, йерархията на ценностите, културата. У нас бързо се заражда светски салонен живот. Но докато европейският светски живот е продукт от разпада на аристокрацията (там салоните са мястото, където разорените барони се срещат с дъщерите на новобогаташите), то българският светски живот се твори от провинциални коафьори. Светският лъв на викторианска Англия бе Оскар Уайлд, светският лъв на България е Евгени Минчев. На пръв поглед си приличат – и двамата имат романтични перчеми, и двамата пишат стихове. И двамата така нататък. Но под прическата на Уайлд стене целият ужас на старата наследсвена култура. Той рецитирал наизуст целия Омир на старогръцки и целия Виргилий на латински, а детският му задник така интимно е опознал върбовата пръчка, че после безрезервно се е отдал на дълга към удоволствието.

Докато и до ден днешен лондонските дендита знаят латински, то задникът на българския сноб не познава синилата на самоцелното класическо образование. Той е щастлив задник. Фризьорският салон е мястото, през което селото лесно и нежно влиза в града. В него се заражда гражданското общество, политическият елит, средната класа, масовата култура и новата аристокрация.

 

Лично аз се чудя само какво прави там традиционалистът Ники Кънчев, самотен като последния млечен зъб в устата на второкласник. Както се пее в песента – „мене ме нема в целата схема”.  На всеки нормален мъж трябва да е ясно, че като подаде на фризьорската култура малкия си пръст, тя рано или късно ще му налапа цялата ръка.  

Както и да е, фризьорската култура си има и своите привлекателни страни. Например ето една нова мъжка професия – стилист на интимни дамски прически. Интересно, нали? Или художник на скрити татуировки. Или майстор на деликатния пиърсинг. И така нататък - всичките тези нови изкуства чакат своя Леонардо, своя Рембранд, своя Иван Вазов...

 

Категория: Забавление
Прочетен: 1494 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.12.2006 23:50
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 315278
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Декември, 2006  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031