Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 315278 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога от Юли, 2007 г.
Гоце, ти си знаеш

(редакционен коментар на вестник "Монитор", сряда, 25 юли)

Президентът на републиката Георги Първанов, който през последните дни не слиза от първите страници на вестниците (представен с артистичен четирибуквен псевдоним), има доста причини да черпи френския си колега Саркози и жена му.

Щастливият изход на 8-годишната драма с медиците ни в Либия го вкара отново във водещите новини. Но този път не като сътрудник на тайните служби, а усмихнат, костюмиран и добре сресан до външния министър Калфин и жена си Зорка на софийското летище.

Едва ли световните медии ще цитират труднопроизносимото име Gotze в репортажите си от аерогарата вчера, споменавайки как българският президент е помилвал осъдените от Либия наши сестри 45 минути след кацането им. По-скоро ще премълчат, тъй като за тях това не е въпрос от международно значение.

За България обаче не е без значение дали президентът й е имал агентурно минало или не е имал. И дали когато доскоро са го питали по темата, е шикалкавел и увъртал с изречения от типа "не знам да съм работил за службите, но и да съм, щях да се гордея с това". Искреността е едно от най-важните качества, които трябва да притежават държавните глави. Поне ние така смятаме.

Така че, за добро или за лошо, първите страници очакват агент Гоце и през следващите дни. Фризьорът му ще изкара добри пари този сезон.
Категория: Забавление
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове: 0
Очите на свободата ЛЮБА КУЛЕЗИЧ, в. "Монитор", сряда, 25 юли На 24 юли на аерогарата в София само политическите комплексари ще да са имали порив да лепят популистки етикети на извънредното събитие по избавлението на медиците ни. Едва ли естествените хора ще се взират в пиарската му тежест с дребнавостта, с която снобите сравняват маркови стоки.
Посрещането на нашите вчерашни смъртници, спасени от примката на Кадафи, беше истински вълнуващо.  Човек, който не цеди чувствата си с пипетка, можеше да се утеши, че  все пак добротата съществува. Не по задължение и не по протокол.
Е, не се мина без политически протокол. Но кортежите на президента, на премиера и на шефа на парламента се появиха някак твърде навреме, за да паснат с емоционалността на момента. Изглеждаха  просто закъснели след десетките журналисти, граждани и близки на медиците, които започнаха да се стичат на летището още през нощта.
С появата си по програма политиците ни облъчиха с доза  формалност въпреки екстремността на момента. Създадоха известен хаос от костюми. Но нищо повече. Като ги гледах как се побутват и се мъчат да се напъхат в обичайния си ред, се сетих за онзи поразен от магия клет съветски бюрократ Стьопа Лиходеев от "Майстора и Маргарита". Той изчезна телесно, докато костюмът му продължаваше да подписва бумаги за ужас на гражданите.
Нотката ирония във вчерашната иначе радостна гледка беше, че  елитната ни политическа група понечи да оглави събитието и да се изкъпе в несигурната светлина на заслугите си за него. Някой ехиден наблюдател би казал, че в контекста на скандала "Гоце" президентът е имал особена нужда от тази пречистваща баня и се възползва от нея до капка.
Външният министър Калфин се върна към ролята си на съветник, за да обяви с треперещ глас президентския указ за помилване на медиците. И не остави съмнение, че сценарият по обиране на лаврите е бил изчислен за Първанов, който се явява на медиците, а не обратно.
Значи това са правили в президентството, докато журналистите цяла нощ чакаха някой официално да потвърди информацията, че нашите летят към София, водени от Сесилия Саркози и комисарката на ЕС Бенита Фереро-Валднер?!  Прехвърляли са отдадените на вицепрезидента Марин правомощия за помилване обратно към президента Първанов.
Какъв по-откровен опит да му подарят кулминацията на избавлението, постигнато на практика, а и символично, от две великолепни жени в трудни преговори с Кадафи?
Така че ехидството ни може да бъде разбрано.
Но дори и то отстъпи пред гледката на свободата, слязла от самолета на френския президент Саркози. С виртуозния си дипломатически план за сломяване на диктаторското твърдоглавие на Кадафи този уникално харизматичен мъж върна на Франция блясъка на великата републиканска традиция на Волтер и Русо. Това далеч не е пи ар, а политически жест с огромна стойност. Триумф на волята за свобода над тиранията с днешна дата.
Затова Сесилия и Бенита влязоха в европейската история като символични фигури от калибъра на френската Мариана. С благородството на осанките си предизвикаха буквално естетически шок. Ако някой в младостта си е плакал над романите на Стендал, трябва да се е сетил поне за ренесансовата душевност на херцогиня Сансеверина от "Пармския манастир". Или за "Свободата, която води народа" от Йожен Дьолакроа.
Моментът някак от само себе си наложи великодушие и временен отказ от равносметки за минали политически грешки, предизвикано отчаяние и национално чувство за малоценност.
В този изблик на гражданска радост извън церемониала пред очите ни се роди свободата заедно с чувствителността да бъде забелязвана на българска територия. Като светлина в очите, като телесно състояние.
Видяхме я в лицата на журналистите и в погледите на медиците.
Какъв ти тук популизъм? Каква ти политическа класа, преяла с преход и провинциализъм? 
Категория: Забавление
Прочетен: 1340 Коментари: 0 Гласове: 0
20.07.2007 18:31 - УНСС – СУ 1:0

УНСС – СУ

1:0

 

коментар на ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, вестник "Монитор"


Това лято Университетът за национално и световно стопанство удържа ефектна, макар и изненадваща за мнозина, победа над СУ “Св. Климент Охридски”. И тук не става дума само за факта, че регистрира повече заявки от Алма Матер.

Попитайте който и да е кандидат за двете учебни заведения какво мисли, съпоставяйки организацията и провеждането на изпитната кампания. Едва ли ще намерите някой, който да се възторгне от СУ за сметка на УНСС.

Повече от очевидно е, че системата с тестовете, която икономическият университет премиерно въведе тази година, се възприе моментално. Тя значително свали напрежението в душите на кандидатстващите и техните клети родители.

Първо – готвиш се по перфектно съставени учебници (видях ги с очите си – наистина изненадващо добре и увлекателно написани, а и полиграфически изпълнени на ниво). Второ – на самия изпит не се чувстваш като идиот или зубрач, а мозъкът ти функционира далеч по-ефикасно. Трето – 24 часа по-късно вече си видял в сайта на УНСС правилните отговори и си наясно как си се представил - без да трепериш дали проверяващият ще оцени прекрасния ти стил, и дали ще преброи всичките ти грешки или ще предпочете да пропусне някоя-друга, понеже е в настроение. Четвърто – 48 часа след изпита вече си знаеш и оценката от него!

На фона на всичко това професор Боян Биолчев даде поредица от интервюта, с които все така се противопоставя на системата с тестовете, защитава прословутите “теми” (наричани още “съчинения”) и се чуди какви оправдания да намери за намалелия брой кандидатури за СУ, с някакви си 3000 души.

Тази година випускът бил по-малоброен, повечето младежи се юрнали и да учат из Европата, Алма Матер поддържала екзотични специалности, които били интелектуалната банка на България... и т.н. и т.н. Недейте така, г-н ректор. Нека си го кажем в прав текст – “темите” са нещо толкова ретроградно, че на човек направо му се повдига само като чуе формулировка от типа “Любов и спасение в творчеството на...”. А пък за темите по история въобще да не говорим. Там не вярвам и Вие да оспорите, че тестът е много по-удачна форма за изпитване.

Не е вярно и това, че като се готвят за “съчинения”, кандидатите имат по-голям стимул да прочетат някое-друго произведение. Единственият стимул за 80-90 на сто от тях е да назубрят наизуст изречения, писани от някой зареден с клишета преподавател, който заработва повече от частни уроци, отколкото от заплата. Останалите 10-20 на сто така или иначе си четат книгите – те няма да спрат да го правят дори и да се въведат тестове.

Истината е до болка, чак досадно позната. Там, където има субективен фактор, както е при “темите”, винаги има условия за повече корупция и чиновнически мързел. От старата система печелят не толкова проверяващите в университета, колкото и най-вече некадърни и корумпирани гимназиални учители. Така те винаги имат оправдание за лошата подготовка на учениците, на които пишат кухи шестици. “Падна се коварна тема”, “Проверяващият не е бил обективен”, и т.н. и т.н...

И така, това лято УНСС, иначе наричан иронично “утре носете съответната сума”, преподаде урок по модерно мислене на СУ. Предполагам, че зад последната абревиатура се крие изразът “съчинения умни”. Умни, ама друг път.


Категория: Забавление
Прочетен: 2331 Коментари: 0 Гласове: 0
Аромат на цветя Люба Кулезич, вестник Монитор, сряда, 4 юли Имаше нещо извънземно в гледката на онези двеста момчета и момичета по на 22-23 години, които се изсипаха в час пик на "Орлов мост" онази вечер и блокираха движението за 15 минути.
Направиха го без да се пазарят с общината за разрешение, без обичайната патетика на митингуващите, без закани, без децибели. Просто носеха своите самоделни плакати в защита на природния резерват "Странджа". Държаха като огледала своите ръкописни цитати на "Горда Стара планина"  срещу фасона на един върховен магистрат, подписал със завъртане на химикалката смъртната присъда на последното девствено място край Черно море.

Беше извънземно. Не според разбиранията на научната фантастика. А извън печалното клише за България като парче земя, сравнено от един умрял поет с човешка длан. Но годно да побере хиляди атмосфери злост, несправедливост, простотия, политическо бездушие и беззаконие, които разгонват фамилията и на най-трезвомислещия българин. Да не говорим пък, че за поезия тук отдавна място няма.

В акцията на тези младежи обаче имаше нещо безпрецедентно,  като перфектен стих, написан на български. Имаше чувствителност, интелигентност, осъзнатост. Имаше непонятно чувство за общност, самозародило се извън блатото на казионната публичност и политическата корист.

Тези същества от някаква нова и непозната местна човешка порода просто застанаха на пътя на зверския трафик с лекотата и убедеността на свободните хора, със спонтанността на непокварените. Не за да безчинстват с вече банализирания  гняв на озлобените и социално ощетените. А за да потърсят солидарност срещу безчинствата на корупцията в държава, приватизирана от мафията с подопечните й  политици, кметове и магистрати.

Странното в цялата тази история е, че медиите съвсем не премълчаха за екологичната трагедия, надвиснала над Странджа. Нито спестиха подозренията си, че председателят на тричленката на ВАС Андрей Икономов е обслужил корупционен интерес в полза на инвеститор с добре очертана склонност към безчестието и политическите протекции. Отдавна е публично известно, че е фалшифицирал министерска заповед за строежа на бетонен урод  в с. Варвара и че действа в комбина с червения кмет на община Царево, опрян на здравия гръб на ДПС.

И все пак съдът не се притесни от тази гласност. Коалиционната тройка пък се отдаде на партийните си перестройки в центъра със заблудата, че корупционните скандали в София са по-видими и затова се нуждаят от повече апаратна шпакловка.

Липсата на страх от общественото мнение обаче е знак за тотален разпад на системността в България: от политическата до екологическата.
Надигащият се популизъм е другото име на тази катастрофа. Той я подчертава и задълбава, ожесточава я в нейната  м е с о я д н о с т.

И ето как стигнахме до там, че на "Орлов мост" завчера децата застанаха на пътя й като уникална тукашна разновидност на "децата цветя". Нашата диворастяща флора срещу кръвожадната ни политическа фауна.

Разбира се, нямаше нищо по-естествено от намесата на полицията в този саморежисирал се пърформанс. И полицията необичайно пъргаво се намеси, задържайки двайсетина от протестиращите. Браво на Ани Цолова от сутрешния блок на БТВ за директното й включване от Първо районно в пряк диалог с тях.
Чистотата беше в ярък контраст със спомените за първите екопротести в градинката "Кристал" преди 17 години и  за контрола на шестаците. Интелигентните физиономии нямаха нищо общо с екологическата маска на първата опозиция, зачената ин витро от предшественицата на сегашната управляваща БСП.

Сегашният протест показа на практика, че гражданското недоволство може да има цивилизован, благороден вид извън лявото, дясното и центъра в българския политически терариум. Че позивните на съпротивата се разнасят из алтернативните пространства на интернет вместо из вестници, известни като явочни квартири. И се координират не от партийни кукловоди в сянка, а от мирогледа и самовъзпитанието на едно качествено ново поколение. То е израснало извън опеката на посткомунистическата обремененост с разочарование и гражданска умора. 
Полицията не му е враждебна пречка, а просто атрибут на формална, изхабена държавност.

Ако не беше такава, тя отдавна щеше да е закопчала не демонстрантите, а собствениците на строителната фирма в парк "Странджа"с незаконните й строежи и действия. Столетницата отдавна щеше да е издухала продажния си кмет и не само в Царево.
КАТ щеше да е изпълнил обещанието си пред БТВ да открие собственика на фамозното ламборджини, паркирало на пешеходна пътека под носа на униформен в паметен новинарски репортаж от преди дни. Вместо това малодушно се оправдава пред новинарите, че возилото за 500 000 лв. е на лизинг и не се знае кой точно го притежава.
Вътрешният министър Румен Петков щеше да пише оставката си след поредния си рекет спрямо неудобни противници - този път с незаконно СРС, употребено като компромат срещу стачкуващите медици в "Пирогов".

И изобщо, зоологическият мирис на саморазправа и нечисти сделки във властта нямаше така остро да ни блъсне в носа, ако от "Орлов мост" не беше полъхнал целебен аромат на цветя.
Категория: Забавление
Прочетен: 1508 Коментари: 0 Гласове: 0
Магдалина Вълчанова:
Поправката “Ванко 1” е безумие Доста момичета все още не вярват, че някой може да ги примами, излъже и продаде. Целите!
СВЕТОСЛАВ ПИНТЕВ, вестник МОНИТОР, сряда, 4 юли
- “Мис България-Вселена 2000” и един от най-успелите наши модели

- Дълго време е талисман на националния ни отбор по футбол.

- От 7 години  ръководи дейността на сдружението  “Face To Face”-България, което се бори срещу трафика на хора.

- На 19 aприл стартира националната кампания  под мотото:  “Всяко дете може да стане жертва на трафик, особено детето, което виждаме рядко!”.


- Маги, твоята организация "Face to Face" напоследък е особено активна. Разкажи повече за работата на сдружението?
- "Фейс ту фейс" работи по превенция трафика на хора. Той може да бъде както с цел сексуална експлоатация, така и с цел трудова експлоатация. В България един от основните проблеми е трафикът за сексуална експлоатация. Разпространен е, може би и поради нашето прекрасно географско положение. Последните проучвания сочат, че са намалели жертвите, принудени чрез насилие, т.е. чрез отвличане. В повечето случаи трафикът става чрез измама, чрез обещания за много добра заплата, за лъскав живот. Предлага се на хора без квалификация. Те не могат да схванат уловката и затъват. Ние работим с потенциални жертви. Там влизат всички момичета и момчета от 12 до 18 години. Когато става дума за трафик, хората си мислят за проституция, и мисълта им тръгва в посока доброволна проституция. Някак отричат насилието, не се замислят за него. Един наш клип от два месеца се върти по Нова тв, в метрото, в 300 автобуса. Стремежът ни е да привлечем вниманието на работещите родители към реалните проблеми на децата им.
- Аз съм бил свидетел как мутри тормозят проститутка, която иска да се откаже от занаята. Викна полиция, за да я защити. Униформените  казаха: "Ти като си се захващала с тая работа си знаела, че няма измъкване". И си тръгнаха.
- Това е логично, защото в България не е ясно още какви са зако-
новите наказанията за сводничество. Гласуват закони, които всъщност им облекчават присъдите. Нещо безумно. Като поправката "Ванко 1". Той е един от примерите как човек, които постоянно парадира с луксозен живот, със скъпи дрехи, коли, използва себе си за примамка. По този начин, обещавайки на момичетата да ги направи известни, да ги заведе в Италия, уж като гаджета, е успявал. Аз така си го представям.
Мисля, че поправката "Ванко 1" е някакъв абсурд. Още преди да влезем в ЕС, едно от изискванията беше България да работи върху корупцията и трафика на хора. Оттогава насам това стана модерна тема, но в кавички. Много организации правят кампании, провокират интереса на обществото, но факт е, че се знае малко. Ние работим по този проблем от 2000 г. Тогава децата съвсем не бяха чували нищо. За отвличане на сираци с цел да им бъдат взети органите - да. Но не бяха чували, че могат да ги отвлекат и да ги продават целите.
- Как се случи така, че точно ти се захвана с това?
- Нали някой трябва да работи. Когато бях в Кипър да представя България на "Мис Вселена", се запознах с Уолтър Конингтън, тогава  изпълнителен директор на "Фейс ту Фейс интернешънъл." Бях още с корона, много идеалистично настроена. Реших, че искам да направя нещо. Тогава не бях много наясно с точно какво се захващам. Когато отидох на втора среща в Ню Йорк и помолих за средства за създаването на "Фейс ту Фейс  България", явно съм била  убедителна. Движението работи много успешно. Имаме няколко отлични информационни кампании. Създадохме филма "Открадната светлина".  Направихме го като инструмент за превенция, който показва по интерактивен начин какво преживява жертвата, как едно момиче може да бъде съсипано от отвличане, как губи човешките си права. Филмът участва в "София филм фест", а в "Холивуд филм фест" спечели 4 награди. Актрисата Виолета Марковска взе приза за главна роля. Филмът е част от проекта ни "Открадната светлина" и се излъчва в повече от 20 града на  страната. Децата плачат като го гледат. Познавайки един път кошмара, трагедията на жертвата, сигурно ще се замислят, когато някой батко ги покани с него в чужбина. 
- Обществото по-скоро свързва манекенките с трафика, а не с борбата срещу трафика. Трудно ли е да пребориш тази нагласа?
- Аз нямам проблеми. Много лесно се разбирам с момичетата. Като човек който се е занимавал с мода, мога да им обясня как се става модел, какво се изисква. Със сигурност не е да преспят с този или онзи. Това е абсурдно, абсолютна лъжа. Моделската професия всъщност е доста по-трудна от това, което изглежда.
- Да, но го има и това, не вярвам да отречеш.
- Има го. Всеки го знае. Доста модели  дават лош пример и това пречи на моята работа. В крайна сметка не 100% от моделите са пропаднали. Откъде накъде  ни категоризират. Аз не се определям като такава. Това, което се усеща, обаче е ниското ниво на морала, ценностите в каква посока са, че наистина много млади момичета на 17-18 се интересуват единствено от това да имат нов телефон, да ги повозят в хубава кола. Десет години  по вестниците аз чета единствено как някакви мутри са супергерои, коя манекенка каква кола кара, на еди коя си какво й купили. Това е насадено вече. Много малко момичета разбират кое е правилно, кое не. Когато родителите са твърде заети, или твърде бедни, те смятат, че това е начина. Не се дава добър пример. Аз никога няма да тръгна да обяснявам каква кола карам, какви дрехи нося. Това са глупости. Моите колежки няма ли вече да разберат, че не може да занимаваш публиката с това какъв цвят ти е косата, и как си лакираш ноктите? В крайна сметка това е отговорност, защото много момичета подражават. Другото е безумно - да лъжат, че скъпата им кола е купена с моделски пари.
Хонорарите за средна класа модел са около 50 лева на ревю. Ако си по-известна и се пазариш, можеш да го вдигнеш няколко пъти, но няма да си купиш хубава кола.  Хванала си гадже-баровец, купил ти е. Няма проблеми, но поне недей да лъжеш хората. Повечето момичета вярват и си казват:. "Отивам в София, две ревюта и ще си купя "Майбах". Трябва реалността да се показва. Има много наши модели, които работят в чужбина и тук не са известни много. Те могат да си купят "Мерцедес", ако пожелаят, но няма да парадират.
Моделската работа е много трудна. Живее се в тежки условия, с 5-6 момичета в една стая. Заминаваш в чужбина, обикаляш градовете пеша да търсиш тази или онази агенция, седиш на слънцето 12 часа. Децата виждат корицата на списанието, а не пътя до тази корица.
- Жълтата преса дразни ли те?
- Не съм им достатъчно интересна. Пишат глупости, за да изкарат някой лев. Да погледнем на нещата от тази страна. Мен определено са ме щадили. Като няма за какво да се хванат… Мога да кажа, обаче че жълтата преса определено ми пречи в личния живот. Ако имам гадже и той не е толкова известен, му е много трудно да разбере, че по медиите се пишат и измишльотини. Появяват се конфликти, които де факто нямат основа, но могат да причинят доста страдания. Имала съм такова гадже и такъв проблем. Приключих  наскоро връзката си с мъж, който много ме разочарова. Така и не можах да се разбера с него. Толкова беше тежка тази връзка, че чак непоносима. Радвам се, че се отървах. Имаше и ревност и простотии. Не е за мене това. Сега в момента съм свободна жена. Млада, красива и свободна. От това по-хубаво за лятото няма.
 - Свързваха те с Димитър Барбатов?
- Глупости. И за Валери Божинов някакви слухове тръгнаха. В крайна сметка и двамата са хубави момчета и няма лошо, но просто не е вярно. Истината е, че докато бях талисман на националите, не бях много добре приета, особено от съпругите на футболистите. Винаги имаше една дистанция. Футболистите и техните семейства живеят в едно свое затворено общество, говорят си по определен начин. Виж на трибуните феновете истински ми се радваха.
- По улиците мъжете побъркват ли те от свалки?
- Мога да кажа, че се радвам на внимание, но мога да кажа също, че се депресират по някакъв начин от мене. Рядко се престрашават да ме заговорят, което е много смешно. В крайна сметка аз съм се направила, нагласила съм се, за да ме забележат, а те така се стресират, че не смеят да ти кажат добър вечер. Този, бившият, с когото се разделихме е доста откачен, зодия Овен, темпераментен мъж. Той пък беше много нахален и страшно ме издразни при запознаването ни. Оказа се, че не знаел коя съм.  Някой му казал, че съм талисман на националния отбор и той решил да ми се представи като футболист. Вика: "Аз съм в "Левски", но съм резерва. Казвам му: "Когато станеш титуляр, ми се обади." Беше много смешно. Така се получи някаква комуникация, някаква игра.
Аз съм разглезена от гледна точка на комплименти, но съм и доста мнителна. Трудно допускам някого до себе си.
- Защо?
- Като една доста ухажвана жена съм срещала хора, които не са коректни с мен. Най-много ме дразнят мъжете, които се опитват да се докоснат до мен, за да се похвалят. Това са безумни хора, които  само си губят времето. Аз съм жена като всички, не съм друга категория, имам същите чувства и усещания. Нещата, от които имам нужда, са точно такива от каквито имат нужда и другите жени. Когато някой подходи към мен както към една маймунка за показ, страшно много се ядосвам. Не мисля, че го заслужавам, никоя жена не го заслужава. Просто усещаш как някой се възползва от теб. Ако той е такъв, това е достатъчно основание да му биеш шута. Да си ходи у тях. Явно не е достатъчно мъжкар, за да бъде с жена като мен. Някои не могат да приемат известността, други това постоянно внимание, което е около мен. Аз самата съм много труден  характер и ми трябва силна ръка, за да може да ме укроти и да ме опитоми. Още не съм срещнала такъв мъж.
- Къде да те търсят желаещите?
- А, ще ме търсят. Не разчитам на такива неща. Каквото е писано - ще стане. Аз да правя каквото трябва, а да става каквото ще.
Категория: Забавление
Прочетен: 1688 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 315278
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Юли, 2007  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031