От разчорленост към вчесаност

За еволюцията на президентската институция

(статия на Симона Мирчева от Playboy Forum #55, октомври 2006)

Цяло лято политиците се правеха на умрели лисици и уж нехаеха за предстоящите президетски избори. Електоратът от скука се съсредоточи върху телата на претендентите. Месец след като трябваше да се обяснява за конспиративния си псевдоним Гоце, президентът Георги Първанов беше посъветван да си оскубе веждите. Въпреки двусмисления си отказ от състезанието, генерал Бойко Борисов беше поощрен да си посади коса, шефът на Конституционния съд Неделчо Беронов – да се обзаведе с шик очила, Волен Сидеров – да стане по-висок, Георги Марков – да си добави перчем... Конституцията не забранява на държавния глава тези неща, даже му разрешава да насрочва референдум ако парламентът реши, обаче тъкмо в козметичните препоръки едни наблюдатели заподозряха заговор срещу мъжествеността. Тревогата им беше напразна - отскоро претендентите вече дрънкат оръжия, показват мускули и дефилират с красиви вицета: тъй като вицето играе благотворителната съпруга, то трябва да е хубаво, а по възможност и от женски пол.

Президентската институция очертава тенденциите в прехода на мъжкото тяло от тоталитаризъм към демокрация. Най-общо казано, това е преход от състояние на гняв и разчорленост към състояние на умереност и вчесаност. От първия, назначен от т.нар. кръгла маса президент Петър Младенов, който през 1990 възжела танковете да дойдат, за да разпръснат протестите пред парламента; през мажоритарно избрания Желю Желев и неговите взривни боянски ливади; после Петър Стоянов със сговорчиво-умоляващото му като в естрадна песен на Карадочева “Кажи си, Иване!”; та чак до днешния благовъзпитан и педантично фризиран Георги Първанов – съвсем ясно личи, че мъжествеността на институцията не запада. Тя еволюира. Трудно може да се каже същото за отношението на електората към нея. 

Бидейки разнороден по своя състав, последният изповядва предимно два, взаимно изключващи се възгледа. Според единия, фигурата на президента е бащина, според другия – прелъстителна. В резултат на това противоречие едните се присмиват на другите, че техният кандидат изобщо нямал харизма. И обратното. Партиите хитроумно аранжират партийните си кандидатури с надпартийни инициативни комитети, за да наловят повече избиратели, но президентът на всички българи си остава мисия невъзможна, защото хаосът в разбирането за харизмата е по-голям даже от този в тълкуването на лявото и дясното. Тези, които виждат в него баща на нацията, са щастливи да го докосват по сакото и да му целуват ръка. Другите искат президентът им да е секси. А какво е политически сексапил? На този въпрос младите социалисти отговарят, че стогодишната им партия била секси, а Сергей Станишев, министър-председателят, излъчен от нея, бил абсолютно неустоим. Но щом убегливият до пълна безплътност Станишев е секси, тогава Първанов с неговата импозантна прическа трябва да е мъжът вамп. Ако приемем, че Първанов е вамп, излиза, че Бойко Борисов обладава космически сексапил. Да, но този най-харизматичен екземпляр във властта заявява, че умирал от смях всеки път, когато чуел да му приписват харизма, защото ходел по джапанки при един експрезидент. 

Според великия философ и социолог Макс Вебер харизмата няма абсолютно никаква връзка с джапанките, а представлява свръхестествена дарба на тялото и духа, която произвежда господство. Американският президент Буш Младши притежава нечовешка харизма: той оправда пред нацията импулса си да нападне Ирак с... личен разговор с Бога. Руският президент Владимир Путин също обладава безгранична дарба за въздействие: в пристъп на умиление заголи непознато момченце на улицата и го целуна по тумбачето: идиотската снимка обиколи света без последствия за мъжествения му ореол. На българския президент му е напълно достатъчна една умерена симпатичност. В комбинация с таланта на настоящия (според социологическите проучвания и бъдещ) президент Георги Първанов да попада със свръхестествена честота в новините, позициониран с ръкойки, дечица, тротоари, паметници, ордени и каквото се сетите, тя произвежда местна версия на харизма, от която електоратът онемява. За петгодишния му мандат само няколко “луди” извикаха публично “Долу Първанов!”...