Милена за цената на изкушението

 

На моменти се чувствам много сама, много празна, като загубена в пустиня без компас, казва участничката в “Островът на изкушението”

  

Текст: ПЕТЯ БАХАРОВА/ ChocoLate

Снимки: БОЙКО КИЧУКОВ и личен архив

 

Милена е офис мениджър на израелски инвестиционен холдинг. По-точно инвестиране в недвижими имоти в България. Купуват земи, наемат подизпълнители и след това строят със тях главно жилищни комплекси, търговски обекти и бизнес центрове. След това ги продават.

Мегабукет от жълти и лилави хризантеми, украсен с голяма панделка буквално закрива мястото на офис мениджъра в израелска фирма за инвестиции и строителство в бизнес-парк София.

"Изобщо не се връзвам на подобни букети и жестове. Ясно ми е какви хора ги правят. Те не ме интересуват", казва Милена, без да изпада в повече подробности. След това доста хладнокръвно разказва как категорично е зарязала половинката си Филип, разбирайки колко преходна е силата на чувствата му в "Островът на изкушението".
 

Милена, каква е цената на известността, която плати, участвайки в “Острова на изкушението”?

Платих с прекалено много емоции. Имах изключително тежки моменти. Аз съм по-чувствителна и когато се разстройвам, положението става доста тежко.

 

Участието в шоуто отрази ли се на отношенията ти с околните, на работата ти по някакъв начин?

Определено ми се отрази. Върнах се доста променен оттам. Колегите ми не можеха да ме познаят. Дори шефът ми каза, че съм станала различна, прекалено чувствителна и че се разстройвам от най-малкото нещо. Действително бях доста пренаситена от емоции. Дори още имам моменти, в които се питам дали съм се върнала действително от острова. Реалността тук и това, което изживях там, по някакъв начин ми се сливат в съзнанието. НА моменти губя представа коя всъщност съм аз. Е, постепенно нещата се нормализират. Все пак минаха четири месеца от завръщането ни.

 

Какво се случва между теб и Филип в момента?

Разделени сме. Това, което той ми сервира там, беше капака на всичко, което съм очаквала. Не вярвах, че подобно нещо може да ми се случи.

Много пъти споменавах в сериала (така наричат шоуто “Островът на изкушението” – бел.ред.), че преди да заминем Филип е имал контакти с други момичета – запознанства по интернет. Той има определена слабост към жените с по-големи гърди. Тази негова слабост, както и взаимоотношенията, които поддържаше с тези момичета, ме накараха да се замисля дали той е искрен с мен още преди да заминем за Острова. Освен това аз по цял ден съм на работя, докато той не е и това му дава възможност да прави каквото си иска.

Опитвах се по някакъв начин да го накарам да се замисли върху живота и целите си. Върху това, с какво ще се занимава в бъдеще. Правех всичко това не за да бъде изгодно за мен, а защото, когато държа на един човек, искам той да върви нагоре. Искам да се чувства добре, да бъде полезен за себе си и хората около себе си.

В момента, в който видях, че той не може, а и не иска да се замисли върху тези неща, започнах да се съмнявам до колко той държи на нашата връзка. Оказах се права, защото с това, което се случи на Острова, ми доказа, че не е държал връзката ни.

 

Изобщо ли не контактувате, след като си върнахте от “Острова на изкушението”?

Чуваме се понякога по телефона. Видяхме се на рождения му ден. Опитвам се да поддържам някакви нормални взаимоотношения с него. Старая се обаче да го държа максимално на разстояние от мен, за да не си прави някакви илюзии, че е възможно да сме заедно. Няма да стане.

 

Как реагираха близките ти на това душевно и емоционално разголване, което направи пред толкова голяма тв аудитория?

Баща ми винаги се е държал с мен като с приятел. И когато и да съм имала въпроси около моето развитие и израстване като личност, ме е оставял сама взимам решенията. Не се сещам да е имало моменти, в които той да ме е критикувал или укорявал, още повече че живея сама.

На никого не бях казала, че заминавам за Острова. Знаеше само една моя приятелка, която беше натоварена да съобщава, че съм заминала в командировка в Израел.

 

Споменаваш само баща си, а майка ти?

Майка ми почина през 1995 година от чернодробна цироза. Бях на 12 години. Останах с брат ми, който е с 6 години по-голяма от мен и с баща ми. Така се стекоха обстоятелствата, че трябваше бързо забравя играчките и да порасна. Наложи се известно време да живея в друг град. После се върнах в София, завърших езиково училище. За съжаление нямам висше образование. Все пак записах ПР в Техническия университет, която ще уча три години. Но това е само специализация.

Интересно ми е, но не знам дали това е нещото, с което ще се занимавам. Смята липсата на образование за голям минус. Винаги съм страдала за това, че нямах възможност да кандидатствам. Наложи се да работя. От 16-годишна се издържам сама.

 

А издържаше ли Филип?
Това с издържането ми и е малко брутално. Аз не съм го правила така, както един мъж издържа жена си. А защото Филип беше в период, в който нямаше работа, а и все не намираше подходящата.

Аз не възприемам, че съм го издържала, а че съм му помагала в труден момент. И съм сигурна, че ако аз съм имала такъв период, той също е щял да ми помогне.

 

Имаш ли друг мъж до себе си в момента или си в емоционална дупка?

Определено съм в дупка. Имам моменти, в който се опитвам да анализирам това състояние и други, в които не мога да преценя до каква степен разсъждавам реално за това, което се случва вътре в мен. На моменти се чувствам много сама, много празна като загубена в пустиня без компас.

 

На Острова зрителите видяха модел на поведение от изкусителките, който обществото не одобрява по един или друг начин. Какъв е твоят коментар? Масово ли е подобно поведение?
Имам свия теория по въпроса. В България има много красиви жени и това предопределя мъжете да се изкусяват много лесно. Не мога да дам някакво определение за поведението на изкусителките, защото всъщност това е задачата им на Острова.

Сигурно повечето от тях така се държат и в живота. Може би моделът им на поведение се харесва на част от обществото. Ако съм мъж, надали бих си паднал по такъв тип жена. Да, ще я видя, ще кажа, че има хубаво тяло, коси и т.н., но едва ли ще се впечатля от нея, когато разбера, че не може да каже две изречения на кръст, да ме заинтригува. Тъпо е да седим на една маса и само да се гледаме.

Но е факт, че се котира бутафорната красота. Въпросът е кой какъв избор прави – дали се обръща към собственото си развитите и душевна хармония или търси само външни прояви. Според мен човек е роден, за да расте, да се развива и обогатява душевно.

Не сме създадени на този свят само да изглеждаме добре и да продаваме красотата си, а сме тук за да търсим как да направим този свят по-добър и хората по-щастливи. Получава се обаче точно обратното. Хората забравят за себе си или нямат време, и в един момент всичко започва да се размива. Дадена жена е красиви и си казва: “Ето, аз съм хубава, значи мога да бъда с богат мъж и да ми бъде много лесно в живота. Хайде да ходя по магазините и по козметичните салони.”

Мъжете пък изкарват пари и мнозина от тях си казват: “Може да съм грозен, но мога да си позволя всяка, защото съм богат…”. Може би тези две категории, които описвам, си се нагаждат една към друга много добре.

 

Тогава пък красивите и умни жени като теб имат проблем?

Нямат. Щом такива мъже харесват въпросните жени, значи не са мой тип. Няма смисъл да се бориш за човек, който има съвсем повърхностно отношение към живота.

 

Да, но ти си имала за гадже точно такъв тип…

Филип е повърхностен, защото обича да гледа и да пипа. В този смисъл може би и аз съм се проявила като повърхностна. Харесвам визуално красивите неща. Но е факт, че Филип има и доста положителни качества. Както казва брат ми за него – понякога той е като рицаря, който се бори за невъзможна кауза. Така че той има качества, но още е едно голямо дете, което трябва тепърва да се сблъсква с нещата от реалния живот.

 

Филип прибягвал ли е до някакви рицарски постъпки за да те върне при себе си?

 

Той има резервен ключ от моята кола. Знае къде я паркирам и един ден, когато си тръгнах от работа заварих на седалката плюшена играчка и бонбони. Имаше и бележка от него.

В първия момент се стреснах, защото си помислих, че са разбили колата ми. После видях, че от нея нищо не е взето, а е оставено.

Той е склонен да прави такива жестове, в моменти, в които се чувства отчаян. За себе си обаче съм решила, че той не е моят човек.

 

След всичко, което ти се случи на Острова, как ще се довериш на друг мъж? Тази травма няма ли да те се отрази генерално на доверието ти?

Както казва една моя приятелка, в момента съм в период на цинично отношение към мъжете. Надявам се, че ще ми мине. Като цяло съм разочарована, чувствам се зле, но пък за себе си знам, че не мога да живея без любов.

 

Този идеализъм не е ли прекален?
Понякога си казвам, че прекалено много искам от хората и очаквам от тях. Може би защото знам на какво съм способна за другите. Давам всичко от себе си. Определено трябва да възпитам егоизма като качество у себе си, защото съм осъзнала, че това е нещото, което ми липсва, за да бъда по-щастлива.

Сигурно ще ми е трудно да допусна някой толкова близо до себе си, както стана с Филип. Но света не се е свършил с тази връзка. Всеки ден хора изживяват много по-страшни неща.

 

6 ОТ 6

 

1.     Какво има на нощното ти шкафче?

Нямам нощно шкафче, но на това, което е най-близо до леглото ми, има свещи, снимка от Острова и козметика.

 

2. Талисманът?

Нямам такъв, но спя с един плюшен хипопотам, който Филип ми подари на миналия Свети Валентин. Много го обичам този хипопотам и няма да го изхвърля, въпреки Филип.

 

3.     Каква музика слушаш в колата си?

Зависи от настроението. Мога да мина през класика, хаус и да стигна до българска естрада. В момента съм на вълна Сезария Евора и музика от този стил. Тоест, меланхолична съм.

 

4.     Ярък спомен от детството?

Детството ми беше много хубаво, въпреки смъртта на майка ми. Винаги си спомням времето, когато имаше режим на тока в София. И когато той спираше, майка ми ни събираше с брат ми и ни разказваше истории от нейното детство.

 

5.     Най-ценният съвет, даден от майка ти?

Да не се доверявам на мъжете. Може би трябва да се вслушам в него.

 

6.     Ако вярваш в прераждането, каква си била в предишния си живот?

Вярвам в много неща и ми се иска да вярвам в прераждането. Мисля, че в предишния живот съм била човек и то не лош. Защото, ако хората наистина се прераждат, то това има смисъл само ако целта им е да се извисят душевно, за да достигнат по-високо ниво.