Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2007 13:34 - Иво Папазов-Ибряма в интервю за "Монитор"
Автор: play Категория: Забавление   
Прочетен: 2298 Коментари: 0 Гласове:
0



Кларнетистът
Иво Папазов-Ибряма:
Където засвиря, побърквам ги! Целта ми е само една - да грабна сърцето на всяка публика ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА, в. "Монитор"

-  Роден на 16 февруари, 1952 г.
- 1974 г. създава оркестър "Тракия"
- 1992 г. Иво Папазов и оркестър "Тракия" са класирани на 5 място в анкетата на критиците на сп. "Даун Бийт" в категорията "уърлд бийт"
- 5 март 2005 г. Иво Папазов - Ибряма печели Наградата на публиката - част от престижните награди на английската радиостанция Би Би Си 3 за "уърлд мюзик" image
- Г-н Папазов, сам ли пожелахте да се включите в комитета за подкрепа на каварненския кмет Цонко Цонев?
- Тъй както ме гледаш, силом дали някой би ме накарал? Е, шегувам се. А ако трябва сериозно да отговоря, на каварненци ще им тежи цял живот, ако от мързел не отидат до урните и не го изберат отново. Това е човек, който работи не само за културата, а за хората. Аз и на откриването на кампанията му казах - не ме бива по приказките, затова засвирих. Но нека Ви разкажа: преди не можех да мина из махалата. Циганите живееха мизерно и зле като навсякъде. А сега центърът на Каварна нищо не важи пред махалата. Там хората живеят в хубави къщи, направена е канализация.
- Пред публика казахте на Цонко: "Всички цигани сме зад тебе!" Единни ли ще бъдете или по ваш си маниер едно ще обещаете, а накрая ще гласувате за онзи, дето брои кинтите в деня на вота или сервира кебапчетата?
- Мисля си, че в подкрепата за него хората в махалата са единни. Но то си зависи и от образованието им. Има и прости циганчета, дето се продават и за едно кебапче. Това е болен въпрос, за продажността. Ама ето, в Каварна циганите са единни. И как няма да са такива, като Цонко им даде нов живот. Канализация, пътища, къщите им спретнати, не ги дели от българите. Наскоро тук имах концерт, а аз не мога да ги различавам кои са цигани, кои са българи. То и сезонът е такъв, всеки е черен, всички едни хубави, чисти, всички еднакво се веселят и крещят. Сегашното поколение цигани вече се връща в училището. И нищо, че средното образование в днешния свят си е нищо работа, но пак са грамотни. Затова в момента циганин без средно образование в Каварна няма. А кметът на циганската махала изучи децата си, направихме им баловете и сега са студенти първа година.
- Навсякъде хората страдат от цигански набези и кражби...
- И от какво иде това? От простотия и безработица. Всички неуки хора, дето не могат да си намерят никаква работа - крадат. Но в Каварна - аз думата си давам - няма ни един безработен циганин. И затова тук няма кражби. А че двамата кметове - единият на махалата и другия - на града, Цонко, осигуриха това спокойствие, това е ясно. Ей на, вложиха пари, поставиха цели и те добрите неща се случиха. Ето тук се е случила интеграцията, ама без знамена и приказки. Просто се случи. А на други места сигурно ще им трябват още 15-20 години да стигнат нашето ниво. Защо? Защото расовата дискриминация съществува и ще продължи да съществува. И не само тук. Аз постоянно пътувам до Америка. Там тя също с пълна сила съществува и не е спирала, при това е към много повече етноси - към испанци, мексиканци, азиатци, към черните, разбира се.
- Пред каква аудитория свирите в Америка?
- Напълно шарена, смесена, всякаква. Често ме канят ромските организации там - The Voice of Roma - Цигански глас. Това е голяма организация, в която участват евреи, американци, цигани, албанци, балканци. Тази организация подпомага малцинствени групи. Те ми плащат пътуването. Като отида там, обикновено участвам на фестивали на етносите. Страхотно се представяме. Ние българите сме диви. Всичките ми хора са отлични музиканти и групата, която сме - убиваме ги на всеки фестивал.
Най-голямата ми публика е била около 30 хиляди човека в Сентрал парк, в Ню Йорк. А най-интересното беше един цигански фестивал, който се проведе в дискотека, дето побираше само около 5 хиляди човека. Там се представиха цигани от абсолютно всички страни. Емблемата на фестивала беше Статуята на свободата, облечена като циганка. Пазя си я много тази кукла! Там разбрахме, че езикът ни е един и същ. Не езикът на музиката, а нашият човешки, цигански език! Свирихме с чилийски цигани, испански - музиката е леко различна, но си говорихме без проблеми.
- Шегувате се!
- Никак не се шегувам. Как да го обясня? Македонски диалект ще разберем ли? Ами разликата в нашето говорене е дори по-малка. Това е истината - европейските, американските, латинските цигани говорим все един език. Ето го доказателството колко грамаден е бил циганският народ и понеже циганите дори като се разпиляват, го правят в групи, така се е запазила културата ни, езикът е оживял!
- А каква е публиката?
- От всички националности. Музиката ни е толкова темпераментна, че само като се чуят ритмите и веднага хората танцят. Ню Йорк е пълен с всякакви етноси и нашата музика ще развълнува и разиграе и монасите на Далай Лама.
Аз бях скоро на концерт в Хонг Конг. Предупредиха ме, че публиката им била много културна и да не се притеснявам ако не пляскат много. А аз на майтап им казвам: "Искате ли тази вечер да ги накарам да се качат на столовете?" "Ама не може да бъде!" - казват ми. И се хванахме на бас за една хубава бутилка уиски. И вечерта, ха едно, ха две изпълнения и като ги подпукахме, изисканата им публика като се разтрепера, хайде първата редица, хайде втората - всички на крака, по столовете. На сутринта организаторите ми казват: "Това не може да бъде! Това никога не се е случвало!" И бутилката носеха. А после директно отидох в тяхната телевизия. Разказаха, че това е единственият музикант, който ги е накарал да се изправят по столовете. Бил съм по световни фестивали, където и българи се срещат само тук-там. Но българите като започнат да играят, объркват американците.
- Тоест?
- Не знаят да играят! Кълна ти се! Българин като чуе наши ритми счита, че това е задължително кючек. И почва да се кълчи смешно. А други националности, дето идват по концертите предварително се интересуват от нашата музика, знаят много повече за танците. А ние свирим много хора. Горещи, страстни, буйни хора! Те не са за гюбеци! В Санта Барбара първокласници ми взеха акъла. Преподаваше им българка, завършила танцовата академия в Пловдив. И децата ми играха бучимиш, който е най-трудният танц в България. Изиграха го! Всичко съм снимал с видеото.
- А в Европа къде изнасяте спектакли и къде най-горещо ви приемат?
- В Испания. А в Англия преди месец "Гардиън" писа за нас: "Излязоха по едни смачкани тениски, а смачкаха лондонския елит." И казаха още: "Да не излезе насреща ви Иво Папазов - Ибряма да ви надсвирва!" Защото там присъстваха много оркестри, а ние ги убихме. Англичаните полудяха, никой не можеше да стои на едно място, а танцуват, танцуват!
- Къде още искате да свирите?
- Аз вече съм свирил навсякъде. И пред папата, и на президента Клинтън. Е, в Африка не съм ходил, но с африканци свиря. Те са страхотни хора, ние прекрасно се нагаждаме и правим винаги публиката на луди. И като се съберем с техен оркестър, три тона като чуем, веднага се нагаждаме към тях и свирим заедно. Ние го можем, ама те - не. Нито един чужд оркестър не може да се нагоди по нас.
- А какви са целите Ви в момента?
- Целта може да е само една - да грабнеш сърцето на всяка публика. Аз първо стрелям за проба. Следя как се харесвам с първото парче, ако не ми допадне реакцията - търся, а накрая накарвам публиката да трепери.
- Политиците търсят ли ви?
- Естествено, щом ще трябва да накарат хората да ги забележат ме викат, та покрай музиката да се покажат и те. Използват името ми, за да привлекат хора да дойдат.
- А какви са политическите Ви пристрастия?
- Уважавам един политик, който е много симпатичен. Не заради политиката, а заради човещината му. Симпатичен ми е Доган, ако той каже да свиря на някого, за него ще го направя. Аз не уважавам политики, уважавам личности. Аз и с президента си говоря на малко име. Но не ме интересува, че е на този пост, защото ще е президент още две години и си заминава. Идва друг. Те си заминават, аз оставам. Защо да ги уважавам заради поста и титлата? Те трябва да ме уважават, а не аз тях. Политиците да си гледат политиката, а аз - моята музика. Хората като чуят "Ибряма ще свири" и се събират. А защо тогава край мен да се мотае и политик?
Ценят ме много, ама в България няма кой да ме покани на джаз феста в Банско. А могат да поканят някой непознат скапан американски оркестър. Ами че аз съм човек, дето трябва да свири нашия джаз. Защо мен не ме канят?
- Обидно Ви е...
- Обидно ми е много! Що хората от другаде ме канят да представям българския джаз, а нашите ме пропускат! И не е щото съм циганин! Не е за това. От друг вид простотия е. А ние свирим истинския джаз, нашенски, уникален. Ама то и приказка си има: "Нашата кучка на нашето куче не дава." Ето това е проблемът в България.
- А защо не намерите средства отвън за подкрепа на нашия джаз?
- Лично на мен ми е срамно. България толкова хич ли няма пари да подкрепи нашата музика? Или да възроди един фестивал като този в Стамболово, дето се събират сватбарските оркестри. Ами че ние с тях станахме популярни из целия свят. Влагането на пари в такива неща в света е страхотна работа. У нас всяка фондация е фалшиво нещо, защото никога не работи за целите си, а за нечий джоб.
- Беше създадена ромска телевизия във Видин, която се бори пет години, но загина. И нейният собственик ми е разказвал, че известни цигани са го питали колко ще им плати, за да го подкрепят. Защо и в такова начинание не си подавате ръка?
- Хе, че аз от Вас чувам, че такова нещо е съществувало! Ех да съм знаел, с удоволствие щях да ходя. А може да не са ме имали за циганин. Щото е странна моята - пред циганите съм турчин, а пред турците съм циганин.
- От кого получихте най-голяма подкрепа за кариерата си?
- Най-сериозният човек, който застана зад мен беше продуцентът на Пинк Флойд, Джо Бойд. Това е човекът, който изигра най-голямата роля в живота ми и продължава да е с мен.
- С кой музикант търсите съвместно изпълнение?
- По големите фестивали съм постоянно сред големите музиканти на планетата. Няма такова голямо име, с което да не съм направил шоу. Бих искал да се срещна отново с един много голям американски саксофонист - Дейвид Сембори. Срещнахме се с него преди 20 години в неговото шоу, надсвирвахме се, той се побърка. Искам на концерт да сме заедно, защото той е велик импровизатор и съм сигурен, че концертът няма да има край от импровизации.
- Възнамерявате ли да създадете своя школа?
- Защо да го направя, като абсолютно всички музиканти и сами си вървят по моя път? Но нямам нерви за школа, нито време. Че аз моите деца не научих, щото почнах да им се карам, чупих им пръсти. Просто не съм добър педагог. Иначе като отида в Америка други специалисти идват при мен на обучение, но единствено от оркестъра ги учат, аз не преподавам. Само на едни професори в консерваторията в Париж не можах да откажа и с тях бях търпелив, нямаше как.


Тагове:   Монитор,   интервю,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396840
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031