УНСС – СУ

1:0

коментар на ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, вестник "Монитор"

Това лято Университетът за национално и световно стопанство удържа ефектна, макар и изненадваща за мнозина, победа над СУ “Св. Климент Охридски”. И тук не става дума само за факта, че регистрира повече заявки от Алма Матер.

Попитайте който и да е кандидат за двете учебни заведения какво мисли, съпоставяйки организацията и провеждането на изпитната кампания. Едва ли ще намерите някой, който да се възторгне от СУ за сметка на УНСС.

Повече от очевидно е, че системата с тестовете, която икономическият университет премиерно въведе тази година, се възприе моментално. Тя значително свали напрежението в душите на кандидатстващите и техните клети родители.

Първо – готвиш се по перфектно съставени учебници (видях ги с очите си – наистина изненадващо добре и увлекателно написани, а и полиграфически изпълнени на ниво). Второ – на самия изпит не се чувстваш като идиот или зубрач, а мозъкът ти функционира далеч по-ефикасно. Трето – 24 часа по-късно вече си видял в сайта на УНСС правилните отговори и си наясно как си се представил - без да трепериш дали проверяващият ще оцени прекрасния ти стил, и дали ще преброи всичките ти грешки или ще предпочете да пропусне някоя-друга, понеже е в настроение. Четвърто – 48 часа след изпита вече си знаеш и оценката от него!

На фона на всичко това професор Боян Биолчев даде поредица от интервюта, с които все така се противопоставя на системата с тестовете, защитава прословутите “теми” (наричани още “съчинения”) и се чуди какви оправдания да намери за намалелия брой кандидатури за СУ, с някакви си 3000 души.

Тази година випускът бил по-малоброен, повечето младежи се юрнали и да учат из Европата, Алма Матер поддържала екзотични специалности, които били интелектуалната банка на България... и т.н. и т.н. Недейте така, г-н ректор. Нека си го кажем в прав текст – “темите” са нещо толкова ретроградно, че на човек направо му се повдига само като чуе формулировка от типа “Любов и спасение в творчеството на...”. А пък за темите по история въобще да не говорим. Там не вярвам и Вие да оспорите, че тестът е много по-удачна форма за изпитване.

Не е вярно и това, че като се готвят за “съчинения”, кандидатите имат по-голям стимул да прочетат някое-друго произведение. Единственият стимул за 80-90 на сто от тях е да назубрят наизуст изречения, писани от някой зареден с клишета преподавател, който заработва повече от частни уроци, отколкото от заплата. Останалите 10-20 на сто така или иначе си четат книгите – те няма да спрат да го правят дори и да се въведат тестове.

Истината е до болка, чак досадно позната. Там, където има субективен фактор, както е при “темите”, винаги има условия за повече корупция и чиновнически мързел. От старата система печелят не толкова проверяващите в университета, колкото и най-вече некадърни и корумпирани гимназиални учители. Така те винаги имат оправдание за лошата подготовка на учениците, на които пишат кухи шестици. “Падна се коварна тема”, “Проверяващият не е бил обективен”, и т.н. и т.н...

И така, това лято УНСС, иначе наричан иронично “утре носете съответната сума”, преподаде урок по модерно мислене на СУ. Предполагам, че зад последната абревиатура се крие изразът “съчинения умни”. Умни, ама друг път.