Владислав Карамфилов-Въргала: 
В България времето спря 

Карат ни да се мразим помежду си, за да благоденстват

(интервю на Светослав Пинтев, в. "Монитор", 12 май 2007)

- Роден: 11 август 1967 г. в София

- Завършил е НАТФИЗ "Кр. Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов и кинорежисура в класа на Христо Христов. 

- Звездата му изгря в студентското предаване "Ку-ку".

- Автор е на пиесата "WC/BG: Моят дом е моята крепост"

- Влади, докато разглеждах материалите от новия  филм в лаптопа ти, попаднах на снимки, на които седиш на стола на премиера Станишев, а той е прав, Кофе пък е с една чалма и  гол пъп …

- Разбрали сме се да не ги публикуваме, докато не му свърши мандатът. Това беше на миналия му рожден ден. Бяхме изненада. Аз седнах на стола в кабинета му, Кофе пази. Идва Станишев, а Кофе не го пуска. Накрая влезе и казва: "Благодаря, че ме приехте". Има страхотно чувство за хумор. Обясних , че имах една бутилка старо вино, отворих я, и отвътре излезе тоя опушеният. Иска да ми изпълни едно желание. Станах премиер. Викам му:  "- Ти, да не си дошъл, да си вземеш някои неща? Къде е печата на фирмата, бе? Обърнах всички чекмеджета. Каза ми, че е в главния прокурор, или в министъра на правосъдието. Питам го: "Ти си по-отдавна тука. Едно предприятие има, то него никой не го иска, как може да си го прехвърлим на моята си фирма. Той: "Отиваш в Агенцията по приватизация, подаваш си документите. И кое е това предприятие". Аз: - "Едва ли ще го знаеш. Никой не го иска - АЕЦ Козлодуй. Той:"- Не става. То е в забранителния списък". Викам: "А… Къде е тоя списък?" И така нататък...

- Завършваш новия си филм "12 и 10"...

- Филмът е по пиесата ми, която продължаваме да играем в Сатиричния театър. Оказа се сложна работа. Всеки кадър сме го снимали по час и половина. Ние го заснехме по каноните на киното, защото операторът Кирил Вълков настояваше. С Мишо Ланджев сме режисьори. И той искаше перфекционизъм. Аз бях против тая работа. Не държа толкова на картината и на звука, защото този филм е за зрителите. Не е за фестивали. Аз нямам амбиции да се правя на голям режисьор, на ново явление в българското кино, а съм забелязал, че зрителят не държи толкова на картинката. Него го интересува сюжета.    Няма държава, която да застане зад това произведение. Държавата си има филми, зад които застава. Сега излезе новата програма на Българския филмов център за субсидиите, на кого са дадени. Там има хора, заснели филми, които са убедителен неуспех. Това не е за първи път и въпреки всичко те печелят пак. Ако някой ми обясни логиката на този факт по друг начин освен шуробаджанашка приватизация на парите на държавата… Не може да си заснел филм, който са го гледали 11 000 човека със зор. И до един тия 11 хиляди  са казали: "Егати тъпотията". И в следващия момент ти да му дадеш още пари да прави пак филм. Субсидиите се дават от една комисия, която винаги е различна, но едни и същи вземат парите (смях в компанията). Един път му дават за дебют, втори път, за да си оправи дебюта, трети път да дебютира пак, четвърти път вече по навик. Знам много филми, за които се дадоха пари, минало е излъчването, а зрителите не подозират за тяхното съществуване. Затова разбрах, че нямам шанс и изобщо не кандидатствах. Защо да се унижавам? Започнах от копчето към балкона. Първо  купих камерата, после си обзаведох студиото. Заложих  почти всичко, което притежава семейството ми, за да взема пари и да направя филм.

- Какво ще рече това?

- Това ще рече, че ако сега падне керемида и ме утрепе, децата ми ще останат само с добрите намерения на баща си да направи един български филм без нищо, на което да разчитат. За всички проекти в България  пари се дават на определени хора при определени условия. Това нещо го знаят всички.  В България филмов бизнес няма. Ние сме  добри купувачи на чужди филми. Традицията в българското кино загина. Нашите актьори се снимат в чужди продукции за по 2 секунди, в полупрофил или гръб. За целта, обаче трябва да говорят перфектно английски. Ние сме от малкото държави, където за актьор учиш 4  години. Навсякъде учат до две. Това е час от сензационността на нашата държава. Като дойде чужденец тук може да го вози ядрен физик в таксито. Или един човек учил за кинорежисьор. Представи си колко е готино шофьорът на таксито да ти рецитира Шекспир в оригинал.  Аз не си правя илюзии, че продажбите на този филм могат да донесат някакви пари.

- Защо го правиш тогава?

- Аз досега пари от това, с което се занимавам не сам изкарал. Не случайно има форматни предавания, където изкуството не присъства. Там присъства схемата. Ако това ме е интересувало щях да направя такова нещо. Мен ме интересува да правя онова, за което съм учил, онова което ме изгаря отвътре. То става с приятели, но те не са бездънни ями. Примерно в театъра заплащането на актьорите е унизително ниско. В Албания, която е една мизерна държава заплатата на актьора е 900 евро, а _90 % от приходите остават за трупата. Това е уредено от държавата. В България заплатите на актьорите в театрите е 300-400 лева.

-  Защо пиесата се казва "BG-WC", а филмът "12 и 10". За да не звучи  гневно като "България е кенеф"…

- Те хората се сещат, едни след други. Веднъж миньорите отиват и застават пред Министерски съвет. Половин година преди това учителите също се сетиха, че е кенеф и отидоха. Една  държава, която е изнасяла земеделска продукция за цял свят, сега да вкарва плодове и зеленчуци от Кипър е… Не мисля, че някой се съмнява какво е. Просто всеки се сеща по-различно време за това. Гневът не може да е постоянна величина за всички едновременно, защото това означава да се хванем за гушите. Аз нямам намерение да хващам никого за гушата, защото това е целта на онези, които я превърнаха в кенеф. Помня една сентенция на  Младен Киселов от студентските си години. Той каза, че когато бащата е несправедлив към едно от децата си, враждата не е между ощетеното дете и бащата, а е между двете деца. Така е от Каин и Авел. Това е принципът, по който ни държат. Те ни карат да се мразим помежду си, за да благоденстват.

Във филма в "12 и 10" времето спира. За мен е спряло преди много години Като часовник, на който са му свършили батериите. Фактът, че и спрелия часовник два пъти в денонощието показва точно време ни кара да си мислим, че има моменти на проблясъци. Това е било два пъти. Когато Тодор Живков го махнаха и хората помислиха, че времето ще тръгне. Вторият път беше, когато националният ни отбор по футбол стана четвърти в света. Хората излязоха по улиците и мислеха, че времето ще тръгне. Оттогава всичко е байпас.

- Какво мислиш за това, което се случва в държавата в момента?

 - Тече скандал за Ангел Александров. Аз него го познавам прекрасно. Ако някой е идиот, и твърди, че Ангел Александров е искал пари - този, който го казва или е най-големият мръсник, или просто е човек, който има нужда от сензация. В държавата има сенчеста икономика и друга няма. Обвинявам за всичко самия себе си. Сами сме си виновни? Ние сме си избрали този раболепен, мизерен начин на съществуване. Когато си овца, ще те стрижат до голо.

Зъбът беше млечен. Под него израсна друг. Имаше страшна гангрена и голям кариес. Ще му се извади нервът, ще се сложи бял цимент и ще се направи да прилича на жив. Но никога няма да бъде жив. Ако можеше да се направи подписка за връщането на Тодор Живков и за връщането му от оня свят, аз щях да оглавя тази подписка. Не ми трябват Мерцедесите, не ми трябва нищо… Аз не съм живял пълноценно и в онова време. И то беше малоумно, безумно, но не виждам разликата. Този на върха яде мръвки, надолу-робите… Като в древния Египет.

Сега бях в Македония. Там са 20 години назад. Аз им завидях. Все едно си в България преди 20 години, защото там въпросът беше: "Бързаш ли?". Ако не бързаш, да седнем, да се видим. Там още звучат реплики от рода на: "О, той е мой брат." Тук вече братя няма.

- Изпитваш ли носталгия по времената на "Ку-ку"?

- Не. Самото "Ку-ку" си беше плод на същите дето докараха държавата до тук. Ако някой си мисли, че едни млади хора са се събрали да направят нещо ново… След това почти всички от това предаване станаха конформисти. Хванаха се с бизнес, от позиция на контактите, с които създадоха. Други влязоха в политиката. "Шоуто на Слави" единствено остана като институция. То самото винаги е имало позиция  към определени  недъзи т.е. изразяваше в някаква степен позицията на обикновения човек, но самата телевизия вече не ти позволява ти да се занимаваш с всеки.  Волен Сидеров направи една пропаганда по телевизията с лична цел. "Атака" е част от сюжета, в който сме вкарани всички. Те са поредните артисти, заели мястото на Жорж Ганчев. За собственото си благополучие задраскваме свои принципи и ценности, които сме имали до момента, в който не ни предложат съответната оферта. Какво е това момче на 25 години да кара джип "Порше". Той за да си вземе това "Порше", е разгонил фамилията на… Раздели го на части, за да сметнеш на колко човека.

Аз също смятам, че бедността е лична грешка, но предпочитам в България да има повече бедни, защото условието да си богат тук е единствено чрез престъпление. Повече бедни означава, че има повече честни хора. Аз съм оптимист, че скоро ще има мъдри хора, които ще се занимават с политика, защото тази идиотщина наречена парламент, и тези малоумни фракции, наречени партии няма да са единствения начин да си осигуряваш правнуците. Вярвам, че един Бойко Борисов е политик от нов тип. Вярвам, че той скоро ще докаже това. Надявам се този път да не съм се объркал. Когато царят даваше интервю при Кеворк Кеворкян по телемоста аз го гледах и казах: " Господи, защо този човек не дойде в България, за да й  помогне. Той за мен беше икона. Цяла България излезе да го посрещне. Какво стана?

Бях поканен в предаването на Екатерина Генова, където гост беше и сестрата на царя. Всички го удариха на спомени. Коста Цонев  си спомни как цар Борис му дал една монета. Казах на Мария Луиза, че пожелавам 50 % от това, което брат й иска да направи, да може да стане. Тя каза: "Ха. Глупости… 100 %". Да го сметнем сега на калкулатора...  3 % и половина, скъпа?