(коментар от първа страница на вестник "Монитор", четвъртък, 26 април)

Когато един вестник опре до поръчковата социология, за да спасява репутацията си, това е особено показателно за неговото състояние.

Когато национален социологически институт обнародва миризливи проучвания, обслужващи определени медии, това е доста притеснително за ситуацията в държавата.

А когато пък един вестник е стигнал дотам да интерпретира изследвания и данни така, както Дяволът чете Евангелието – това вече не е нищо друго освен отчаяние.

В разстояние само на 2 седмици двата вацови вестника у нас занимаха читателите си вместо с “новините, каквито са”, с тлъсти демоскопски таблици, опитващи се да спасят падащия им рейтинг.

Работата заприличва малко на виц. Въпросните вестници лъжат все по-намаляващите си читатели, че освен тях има и много други, които ги купуват. Читателите, от своя страна, не остават длъжни – те пък лъжат социолозите, че четат въпросните издания.

Цялата схема би била наистина брилянтна шашма, ако не беше една досадна подробност – статистиката на отпечатваните и продадени тиражи. Тя, най-изненадващо за вацовете и НЦИОМ, показва доста по-различна картинка. И е подпечатана със стотинките, които народонаселението харчи всеки ден.

Истината е, че вестникът, с който делим общ етаж - “Телеграф”, от няколко седмици е втори по тираж и продаваемост в страната. Тоест, изпреварил е изданието, което навремето пак ние, с много любов, създадохме - “24 часа”.

И е въпрос на броени месеци да стане №1. Тогава пък в изданието, наричано от зевзеците “Дневен Труп”, ще се наложи да има оставки и уволнения. Ето затова е целият зор в момента. Затова са тези тлъсти заглавия, таблици и проценти, услужливо поднесени от гладни социолози. От страх.

Но няма лошо. Те нека си пишат, а ние ще се смеем. В края на краищата, не е луд този който лъже, а този, който вярва.