Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2007 19:20 - Караоке-мания
Автор: play Категория: Забавление   
Прочетен: 3146 Коментари: 0 Гласове:
0



Микрофонът е ваш

 

Денем те са продавачи на алуминиева дограма, юристи и фотографи, нощем - Джон Бон Джоуви, Марая Кери и "Крийдънс". Караокето превръща стотици обикновени българи в звезди за една вечер. Така че, Sing It, Sofia. Но който пее вярно - 100 тояги на голо!


(Репортаж на Цветана Царева в Playboy #59, февруари 2007)

Японците знаят какво е срам и как да го изтрият. Разпарят се под пъпа и издъхват с чест в кръвта си и в последния си оризов обяд. Защо обаче сепук
у-нацията е измислила караокето - специфична форма на орезиляване, от която не можеш да излезеш чист посмъртно? Ето този въпрос тормози дебютантите, които вървят към микрофона в столичния клуб "Май Мохито" и трескаво търсят кайшаку (демек секундант) да прекъсне гласните им струни. По пътя обаче срещат само безсърдечни сеирджии, сред които и Playboy.

Караоке сефтето наистина е изнервящо, но въпреки това ентусиастите тип let me entertain you се множат. В София вече са над 300, може би и много повече.

Веднъж седмично вдигат децибелите в "Май Мохито", "Порно", "Алкохол". Пеят върху сингбеци (инструментали са това, не новите гюбеци). Отстрани изглежда просто: поръчваш мелодията към любимо парче, следиш текста на видеостена и отваряш уста. Когато изкараш звук, се кефиш. Освен 1.5 минути слава, получаваш и прозрение.

 

Мислил си, че си българският Крис Корнъл? Примири се, че си само българин

 

Въобразявала си си, че го докарваш като малката Кайли? Всъщност ти се получава ала ранният Пеньо от “Биг Брадър 3”. И точно когато отчаянието засяда в гърлото, идват аплодисментите. "Може да си фалшив/a, ама си обичан/а", това е изводът. Първият неписан закон на караокето гласи: "Който пее вярно, сто тояги на голо!". Вторият - ентусиазмът е по-ценен от таланта, а смелостта - по-важна от прецизността. Публиката ръкопляска, дори горното ти "до" да е слязло в петите.

"Има още едно място, където толкова непознати ще ти се усмихнат. Посрещачите на летището, когато се отвори вратата на "Пристигащи", казва отговорникът за "художествената самодейност" Антони Иванов. Налага му се да повтори още веднъж крилатата си теория, защото в "Май Мохито" е шумно.

Полунощ е, от колоните дъни Smoke On the Water, а някакъв костюмар гълта и плюе микрофона. Въпреки данданията, Антони разказва за караоке бизнеса и ни побутва тлъсто меню. Вътре са напечатани заглавията на над 43 000  чужди и около 70 български песни, от които можеш да избираш. Този списък вече го знаем - пристигнал е месец по рано на редакционния ни мейл, за да тренираме с дезодорант в ръка.

Подателката е Габи – чаровен караоке-ултрас на 22. Денем е студентка по право и стажант в адвокатска кантора. Нощем е която си ще - от Марая Кери до Алана Майлс. Миниатюрната блондинка свири на цигулка, акордеон и пиано от дете. "Забивала" е и във вокалното студио "Дъга".  И толкова силно искала да бъде певица, че преди време даже се явила на чалга прослушване в комплекс "Приказките" в Харманли. За да се вреди на конкурса, предварително си взела изпита по правно регулиране на управленските модели.

Бил топъл юнски ден. По масите пълзели мухи,

 

бъдещата юристка Габи изпълнявала "Не виждам" на Емилия,

 

а председателят на журито Милко Калайджиев сучел мустак срещу нея. Въпреки този одобрителен според фолк етикета жест, нашето момиче останало извън чака-рака редиците. Което ни радва. Ако интелигентната и възпитана Габи бе влязла в "Пайнер", никога нямаше да стане караоке пионер. И да изпълнява страстно парчета на Марая Кери, например Hero.

Но да се върнем на Милко Калайджиев, защото ни напомня един друг малък мустакат музикант. "Мао Цзе Дун и Махатма Ганди промениха дните на милиони безгласни азиатци, а Дайсуке Инуе - нощите им", пише авторитетното сп. "Тайм". Въпросният Дайсуке е бащата и майката на караокето. Японецът бил разсеян, не патентовал изобретението си и така пропуснал да спечели милиони. Но пък направил мини музикална революция в страната си през 80-те.

Десетилетие по-късно освен сред сънародниците му заразата плъзна в Щатите и Европа. Появи се холивудският караоке апотеоз "Дуети", а Камерън Диас изви магарешки I Just Don"t Know What To Do With Myself на микрофона в "Сватбата на най-добрият ми приятел".

По същото време роденият на изток ентъртейнмънт си пробива път и у нас, макар и не чак с лакти, а по-скоро по терлици. Бумът идва едва наскоро, когато се появява фирмата Ace Karaoke. Антони Иванов и Кръстю Кръстев купуват сингбеци от американски и британски фирми. Амбицията им е да направят каталог с над 50 000 парчета, т.е. липсват им ще десетина хиляди. Изборът от западни песни наистина е впечатляващ, но българските са кът. "Родните изпълнители трудно си дават аранжиментите. Трябва да преговаряме лично с всеки. Самата обработка на парчетата за караоке отнема 5-6 часа", уточнява Кръстю. Въпреки това интересът е голям. Отскоро услугата се предлага и по фирмени партита.

Кръстю (професионален музикант с над 50 награди от конкурси за млади таланти и невероятна способността да имитира звездни гласове) открива караоке вечерите. Обикновено чупи гипса с Tripping на Роби Уилямс, It"s Not Unusual на Том Джоунс и невинни подмятания към публиката. Но не винаги е подготвен за реакциите й.

"Къде ти е беквокалистката, бе, Сашо", пита Кръстю, облечен в черно. "Ака...", отговаря на микрофона звездата на вечерта. 

Въпросният Сашо е почетен караоке член.

 

Пее със сърцето си, защото глас няма

 

Освен мелодията, често не уцелва и текста. И точно затова е всеобщ любимец.  В последните години републиканският шампион по тенис на маса живял в Италия. Там българската музика много му липсвала. Затова със завръщането в родината решил да й се посвети. Както той си знае.

В сряда вечер спортистът е клуб "Алкохол", където просълзен мъца на "Детство мое" (или поне звучи така, все едно е просълзен). В солото му се вмъква настоящата му работодателка Сашка - беквокалистката от началото на по-горния ни "акан" параграф, иначе шефка на фитнес салон. Тя обаче не ще да ги пишем дует, защото "нали разбираш, аз все пак съм свирила на пиано, взимала съм уроци по солфеж, а той...". Гласовитата брюнетка все пак накрая се примирява с фалшивия си партньор. Двамата правят You"re the One That I Want на Джон Траволта и Оливия Нютън Джон.

"А-а-а-йде ръцете горе, накло-о-о-он наляво, а сега надясно. И-и-и, поздрав за младежите тази вечер", командва Сашка. Публиката ръкомаха. Секунди по-късно експресивната певица поздравява рожденичката на вечерта, някаква тийнейджърка. Вместо традиционното Happy Birthday To You, изпява далеч по-съдържателното Many Boyfriends To You. "Някой ми спря микрофона!", провиква се по средата на парчето. Стига бе, Сашке, чуваме те отлично.

Както е видно, по караоке вечерите няма нито скучни, нито трезви участници. "Пея си навсякъде, където ми е кеф, разби"ш ли. Човек трябва да се отпуска, ама този пък нещо не ми се получи Always на "Бон Джоуви".  Ма ти какво ме анкетираш, я вземи изпей нещо! Я една Lady Marmalade, нали си от Playboy", нарежда 25-годишна продавачка на алуминиева дограма. Оказва се, че да се прави репортаж за мъжко списание е високо рисково занимание. Всички очакват да си по диктофон и жартиери, а ако не си - предлагат те да се събличат.

"Ако следващият път дойдеш с фотограф, ще си сваля фланелката и ще си пусна косата върху гърдите", майтапи се Боби. Репликата не бива да ви подвежда - той не е някаква drag queen, а 31-годишен, рокаджия, хетеросексуален, ВиК специалист. "Как да не ме е яд, че не съм певец? - пита басово той, и отговор не чака, след брилянтното си изпълнение на Have You Ever Seen the Rain на "Крийдънс" –

 

Вече съм на 31, а музикална кариера не се очертава

 

Свирих с разни групи, но все на промити мозъци попадах".

Въпреки отличните си гласови данни, Боби бил доста спечен на караоке сефтето си. На въпроса къде усетил напрежението, изпружва ръце и им задава паркинсонов ритъм.

"Наистина ли сте от Playboy България? Да ви дадем по-хубави снимки", кискат се на свой ред две американки пред обектива на Валя в "Май Мохито". В България дошли от южните щати "джъст фор фън". Не лъжат. Тръсват русите си, фризирани глави, погалват с коляно стойката на микрофона и запяват Like A Virgin на Мадона. Певици те не са, но актриси - определено. Барът ентусиазирано им припява, когато запотен мъж полита към масата ни.

"В никакъв случай не пишете за тях, от посолството са. Моля ви, като колега", пени се той. Оказва се журналист от икономически всекидневник. Цяла вечер е наливал с алкохол дипломатическия корпус, а сега ни обяснява що е privacy. Колега, не ни занимавай с глупости. Момичетата сами поискаха да се снимат за Playboy. И това не би трябвало да те учудва.

 

"Налей ми чаша старо вино/стари мой приятелю-ю-ю",

 

грачи заведението, докато притесненият мъж подбира веселите американки към вратата. В този важен за българската журналистика момент ти иде да кажеш нещо интелигентно - например, че караокето балансира голямото желание и малкия талант точно както отрязаното ухо - Ван Гог. Или да напишеш ода за японското изобретение, което доказва на всички колко забавен си всъщност. Разсъжденията обаче са излишни.

"Не раздавам оценки, просто правя шоу. А какво по-голямо шоу от това, че хората се търпят един друг независимо от възможностите си?", пита философски Кръстю. В караоке мрежата си той е оплел над 300 души. Сред тях е и 19-годишният ученик от фотографския техникум Камен. На свой ред тийнейджърът лично зарибил още десетина нощни птици.

Въпреки че на следващия ден е първа смяна, Камен цяла нощ ще пее Роби Уилямс, Джеймс Браун, "Ред Хот Чили Пепърс", "Оейзис". "Идвам пръв, тръгвам си последен. Призори се прибирам, изплаквам се и изчезвам на училище", казва той. Има нещо самурайско в поведението му. Както е известно, японските воини задължително научавали и изпълнявали някаква песен. Така че бъди като тях - спазвай закона Бушидо, яж суши, карай тойота, гледай Котоошу и пей караоке. А вечер, когато останете сами, й направи няколко оригамита.

 

СИГНАЛНО ЖЪЛТО 

 

Японските ентъртейнмънт играчки често са дело на мастити компании. Уокменът - на Sony, конзолите - на Nintendo, тамагочито - на Bandai. Караоке-машината обаче е измислена не от корпорация, а от един-единствен азиатец - Дайсуке Инуе. Жълтурът я изобретява през 1971-а. Първоначално тя стои по ъглите на кафенетата и хотелските фоайета. Работела с монета от 100 йени.

Дайсуке е роден на 10 май 1940 в Осака. На младини свирел на барабани по баровете на Кобе. Бандата му изпълнявала кавъри. След като изобретил машината, се прочул по цял свят. Затова знаем, че в буквален превод караоке значи "празен оркестър".

През 2004-а японецът получава майтапчийската награда Ig Nobel Peace Prize. Призът се връчва в Харвард от американското полу-научно, полу-хумористично списание Annals of Improbable Research. "Инуе помогна на хората да станат по-толерантни", твърдят от изданието. Други медии пък съвсем сериозно наричат японеца: "Геният, дал глас на обикновения човек през ХХ век". Същият този гений използвал караокето за пръв път през 1999-а на купона по случай 59-ия си рожден ден.

 

ФЕНЪТ

Известни караоке маниаци

 

Николай Станоев, “Шоуто на Слави”

Последното актьорско попълнение в екипа на Дългия имитира отлично Джеймс Браун, само че в "Алкохол". И танцува Likе A Sex Machine. 

 

Даниел Вълчев, министър на образованието

След като отъпка своя пътека в образованието, изпя My Way на Синатра пред НДСВ репортерки в софийски пиано бар. На тях им хареса, викнаха го на бис. Един наистина модерен министър.

 

Нели, победителка в Survivor BG

Не сме я гледали, не сме я и слушали. Но поне прочетохме биографията й, в която пише: хоби - караоке. Вярваме й.

 

Иван, водещ на "Сблъсък"

Обикновено демонстрира музикалните си заложби в "Порно". Изпълненията му са хард.

 

 

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

ПОМОЩ! Исках да изчезна!

 

Любомира Новачкова

 

Когато отидох на караоке за пръв път, всичко си беше на шега, от чисто любопитство. Дори не знаех, че в София има такъв бар, докато майка ми не попита дали не искам да идем, за да видим какво представлява. И ето, няколко дни по-късно, вече слизахме по тесните стълбички на пиано-бар “Вчера”  и потъвахме във веселата атмосфера под звуците на някакво странно стържещо музикално оформление. По друг начин казано – едно момиче беше превзело микрофона и се пънеше да изкара някоя правилна нота. И въпреки че звучеше направо ужасно, си беше истинско забавление откъдето и да го погледнеш.  Разбира се, не всички изпълнения звучаха като петте котки и осемте кучета на съседката  в хор, имаше две-три момичета които направо ни скриха шапката. Даже си спомням как едната изпълни Somewhere Over the Rainbow и накрая не можех даже да й ръкопляскам, толкова бях слисана.

И като нормална женска компания (аз, мама и сестра ми) седяхме на едно червено сепаре, слушахме, радвахме се и си пиехме коктейлчетата, когато моето ненадейно свърши! Май това запали истинското ми влечение към караокето. Сделката беше следната – понеже мама черпи, ако изпея една песен - получавам второ коктейлче, а то си заслужаваше. Взех в ръце папката с песни и потърсих някоя позната. Естествено изведнъж всякакви текстове, мелодии или каквото и да е свързано с музика ми се изпари от главата, въпреки че гордо мога да се нарека меломан, но в крайна сметка се спрях на Ace of BaseAll That She Wants. След няколко песни ме викнаха и в момента, в който си чух името, сърцето ми се разтрепери като готов за полет лист. С известни спъвания по пътя успях да стигна и да взема микрофона.

 

И тогава... не, не се успокоих, просто музиката започна. Краката въобще не ме държаха и имах чувството че ще повърна. Изгарях от желяние да избягам, но поради редица особености на характера гордостта ми някак си не го позволи. Нямаше накъде – трябваше да пея... и си попях. Опитах се да вкарам някакви танци, ама номерът не се получи много - или поне изглеждаше доста смешно като се гледах в огледалата - та се отказах. Добре че песента на шведите е кратичка. За моя огромна изненада останалите страшно много ми се зарадваха, не знам дали защото на челото ми пишеше “ПОМОЩ! Искам да изчезна!”, защото се радваха, че кошмарът най-накрая е свършил, или пък защото наистина им беше харесало (малко вероятно). Отвсякъде се чуваха ръкопляскания и подвиквания, почувствах се наистина добре. Но като казвам “добре” имам предвид НАИСТИНА страхотно! Това му е хубавото на караокето – съмишлениците винаги ти се радват. Обаче така и не си получих коктейла, защото масата беше резервирана за други хора за по-късен час и трябваше да ставаме... Както и да е де, още колко такива съм изпила, направо не е за казване, защото след това изпълнение започнах много често да ходя там и никога не се е случвало да не изпея въпросната песен на Ace of Base.

 

Впоследствие запалих много от приятелите си. Ходим редовно много големи компании. Досега не се е случило да не си изкараме хубаво, защото всеки път има изненади – дали някой ще извади някоя много архивна песен от детските години, дали ще се яви някой с глас 1:1 с Лили Иванова, или ще се получи вечер на любимите рок балади, когато ние избираме музиката и същевременно я изпълняваме - спънка в доброто изкарване просто няма. На всички, които се чудят дали да се престрашат – давайте смело! Ние ще сме там и ще ви се радваме.

 



Тагове:   Мания,   караоке,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396822
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031