Какъв е коефициентът на полезно действие на половия акт? Кой е полезният и кой е паразитният такт в любовното действие? 
 

Първи урок по сексуална механика

/статия на КИРИЛ БАРОВ от Playboy Forum #59, февруари 2007/

Сигурно мнозина се питат какво ли правим ние, старите ергени, в студените неделни утрини, когато времето е мързеливо и е нито да станеш, нито да излезеш навън. Обикновено в такива случаи от безделие започваме да си разглеждаме инструмента. Истинският мъж никога не спира да се учудва на своята патка и изпада в умиление, когато я поеме в ръка. Все едно повдига малко чайниче за запарка.

Разглеждайки мъжествеността си, скучаещият самотник открива много неподозирани неща. И лека полека вниква във философията на половия акт, която невинаги е лицеприятна. Например задавали ли сте си някога въпроса, защо главичката на пениса има конусовидната форма на гъба? Природата така я е създала, че да влиза лесно, почти неусетно, а да запъва на излизане. Рецепторите на щастието са най-многобройни именно в най-дебелата част на вашия палавник. Което логично ни навежда на мисълта, че получаваме повече удоволствие при втория такт, при изкарването, отколкото при първия, свързан с проникването.

Това на вид просто откритие в някое скучно зимно утро може да промени изцяло натрупаните ни нагласи за половия акт. Защото в космогонията на истинския мачо пенетрацията винаги се е считала за върховния миг, за алфата и омегата на секса. Не случайно в разговорния език на българина е фиксиран идиомът “Да го туря на леля ти!”, а не “Да го извадя от леля ти!”. Но чисто андрологично погледнато на нещата, вкарването е просто един паразитен ход на мъжката полова машина. Той предхожда полезния втори такт на изкарването, водещ до същинското удоволствие. Което иде да покаже, че човек, дори и да е истински полов атлет и да си мисли, че добре си е свършил работата, всъщност е любил с едва 50 процента коефициент на полезно действие (КПД). Обидно.

В глобален аспект излиза, че и любовните бройки, които сме отметнали през бурния си живот, трябва да се заприходят наполовина, имайки предвид безбройните движения нахалос, които сме похабили.

Оттук нататък, дори и най-верният съпруг би трябвало да се чувства само 1/2 женен. Защото поради някои свои анатомични особености, така си е изпълнил и съпружеските задължения - половинчато. Май ще се окажат прави жените, че ни вярват само наполовина. Благодарение на своята интуитивност, те неволно са се сетили за невъзможността да има пълноценна двутактова любов. И неуморно компенсират, като удвояват изневерите и притурят все нови и нови разклонения по рогата на любимия човек.

След като се оказва, че изкарването му е майката, трябва да се промени и нашиятзакостенял мачо-идеал за идеалната вагина. Досега всеки от нас величаеше тесния брод. Но перфектната ножница всъщност би трябвало да е с формата на маркуч. И не толкова цолажът, а бездънността да е от значение. Веднъж като положиш боздугана, след това да го изваждаш цяла вечност.

Ако продължим сутрешните си разсъждения по-нататък, няма как да не се натъкнем на старата истина, че политиката всъщност е продължение на секса, но с други средства. Тя също е подвластна на постъпателните движения, характерни за половия акт.

Не ви ли прави впечатление, че България като цяло изпита по-голямо удоволствие от излизането си от Варшавския договор, отколкото от влизането в Европейския съюз? Вкарването ни в НАТО, като изключим обилните сълзи на радост на Соломон Паси, едва ли ще се окаже толкова възбуждащо, колкото изтеглянето ни от Ирак и Афганистан.

След като ни натресоха 17 години преход, ето, че започна да ни става хубаво едва сега, когато започнахме да излизаме от него. След като 17 години пускахме без никакъв кеф своя вот в урните, за да дадем пари и власт на някой малоумник, сега най-накрая взе да ни идва густото, като тотално изтеглихме вота си от обращение и масово бойкотираме изборите.

Но прекаленото вглеждане в собствения член може да ни забие в задънена улица. А и утрините стават все по-хладни. Време е да прибираме нашия приятел и да си намерим други занимания. Ето, че скоро ще се позвъни на вратата и ще кацне някоя мацка. Малък Сечко отново ще трябва да се втурне с главата напред – той най-добре си знае работата. Защото колкото и да философстваме тук, никога и от никъде не можеш да излезеш, ако преди това не си влязъл.