След като изтървахме зимните игри в София, редно е правителството да положи грижи за достойното ни представяне на Олимпиадата по онанизъм, която ще се състои на остров Миконос през юли догодина
Ура за новата
олимпийска дисциплина!
/статия на Кирил Баров от Playboy forum #55, октомври 2006/
Дълго време онанизмът се считаше за смъртен грях. В средновековието дори се е смятало, че лъскането на бастуна може да ви навлече неизлечими болести. А и в наши дни чекиджиите не се смятат за много читави хора, за разлика от педерастите, които си извоюваха легални бракове и шумни гей паради или да кажем педофилите, които се радват на парламентарно представителство. Но никой не може да сложи прът в колелата на историята, бяха казали класиците, и ето, че и ръкоблудството взе да се еманципира.
В разгарата на лятото този сезон в Лондон беше тържествено проведена Седмицата на чекията. Фенове на Онан от много страни и националности положиха усилен ръчен труд в рамките на специално организирания “Маратон на самозадоволяването”. Претендентите за златото трябваше да преборят предишния рекорд, поставен в Сан Франциско от отличник, блъскал чекии в продължение на цели осем часа и половина.
Но когато става дума за спорт, Западът обикновено преоткрива топлата вода. Както примерно крикетът и бейзболът се оказаха помиярски мутации на балканската игра на челик, така и в чекията балканджиите са далеч по-напред в материала. Още по времето на турското иго у нас се е практикувала хайдушката чекия, която съм сигурен, че рано или късно ще бъде възкресена в някой рекламен клип на известна марка кренвирши или наденица. Войводата ляга под дебела орехова сянка, изважда изпод шаечните гащи едноокото чудовище и започва да го обгрижва с бавни движения, напомнящи сдържаното величие на чорбаджийското хоро. Малко преди да свърши, народният закрилник гръмогласно се изцепва “Бре,брее, брее!”. И пуцва с кремъклийката въз небо. При което турци и османлии бързо започват да се крият като съсели в миши дупки, а родолюбиви и снажни български невести ронят горчиви сълзи на умиление заради пропуснати ползи и напразно разпиления материал в папратта...
И в по-късни и също толкова мрачни периоди българинът е отдал своя дан за усъвършенстването на чекията. По време на Маратона в Лондон участниците лъскаха бастуна по абсолютно примитивен начин, практикувайки изключително двутактовия онанизъм. А още по времето на Тато, българската еротично-технологична мисъл беше изобретила четиритактовата чекия. При нея половият орган се хваща за ствола с три пръста – показалец, среден и безименен. Палецът и кутрето се държат разперени и в бойна готовност. При първия такт палецът удря като чукче главата на члена. На втория трите споменати пръста дърпат кожата надолу. На третия такт кутрето леко шляпва тестисите в основата, след което трите пръста отново поемат нагоре, завършвайки четвъртия такт. Сами можете да се убедите в технологичната разлика, подобна на тази, отличаваща косачката ви за трева от болидите на Формула 1.
Но тук няма да се впускаме в подробности какъв е приносът на българина в духовното израстване на жанра. Само ще споменем, че единствено у нас е позната стародавната максима: “Чекията е за удоволствие, ебането – за слава” .
Но колкото и да е добър българинът в индивидуалните дисциплини, той неизменно се проваля в организацията и маркетинга. Колкото и да е голям родния принос в придаването на човешко лице на онанизма, той си остава световно непризнат. Кел файда, че Орфей е бил наше момче, след като най-хубавото вино го произвеждат французите. Кел файда, че Джон Атанасов е изобретил компютъра, след като в повечето провинциални бакалии и до ден днешен продавачките ти изчисляват сметката на ръка върху грапавата хартия, в която след това увиват сиренето?
И така, след лондонския Маратон на чекията се задават и Чекиджийските олимпийски игри, но те няма да бъдат проведени у нас, а на гръцкия остров Миконос през юли 2007. Тук му е мястото българското правителство вече да си вземе онази работа в ръце и да изпрати надарени наши участници на състезанията. Тройната коалиция да стимулира родната чекия, която да ни представи достойно пред света!