Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2006 18:26 - Спомени от най-новия официален празник
Автор: play Категория: Забавление   
Прочетен: 2155 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

MAHMUR DAY

 

Спомени от най-новия официален празник


(статия на Валери Найденов в Playboy #56, ноември 2006)

Най-сетне българският мъж да намаже нещо от прехода – 2 януари става официален празник. Защо обаче еднократно, след като махмурлукът след Нова година е ежегоден? А и кой някога е работил на втори?

Когато преди около сто години бях студент, веднъж отидох на изпит точно на 2 януари сутринта в девет. Изпитът бе по педагогика или нещо подобно – не си спомням даже как се казваше. Както и да е. Аз естествено не бях ходил на лекции, не бях чел учебника, изобщо не знаех нищо, на това отгоре не бях спал и в главата ми цъфтяха новогодишни еделвайси.

По стълбището един колега от курса слизаше насреща ми ухилен като сгоден циганин. „Като те гледам, май си ударил шестицата – поздравих го аз. – Я си дай пищовите, че бъкел не знам!”

Човекът ми пъхна в ръцете купчина ситно изписани листа и хукна да се черпи в „Грозд”, където вече го чакали две първокурснички, а аз смело влязох в аудиторията и дръпнах билетчето с въпросите. Седнах на банката и се опитах да потърся съответното листче, но уви – нищо не се чете! Хем ситно, хем неразбираемо. Както ровех с треперещи пръсти, неизбежното стана – изпуснах пищовете и те се пръснаха по пода край мен и наоколо. Гмурнах се под банката започнах да събирам, опитвайки се нещо все пак да вникна в йероглифите.

„Колега, както правите там отдолу!” – гръмна строгият глас на преподавателя, доколкото си спомням доцент. Тогава професор трудно се ставаше. „Ами събирам си пищовите!” – отговорих аз, залагайки на чувството му за хумор. От тогава знам, че втори януари не е ден за шегички. След 5 секунди доцентът застана над мен. След 10 секунди бях вече на катедрата, виновно потопил очи. 

Доцентът се опита да разчете китайските сигли в листчетата: „Нараств. недов. на трудещ. се... кви са тия глупости... ант. противо-р. м-у евр. държави... курс към обединен. на прогр. сили... абе младежо, ти сигурен ли си, че не си още къркан?”

 

Оказа се,  пищовите не са по педагогика, а по История на БКП. Имаше един такъв предмет, неизбежен като смъртта. Човек се ражда, жени се, взема си изпита по БКП, развежда се, умира. Или обратното, първо взема БКП, а после се жени и развежда. Или първо се жени, развежда, пък чак тогава БКП. Някои се женеха и развеждаха по три пъти, други пък по три пъти ги късаха на БКП, не бе лесно при тоталитаризма ви казвам. Иначе предметът е семпъл, но има и някои капани. Ако случайно те захапят на тема БСДП (т.с.) и Балканската федерация, няма мърдане. В един учебник пише едно, в друг точно обратното, а преподавателят адски държи на нещо трето и веднага пише двойката. Та колегата два пъти хлътнал в Балканската федерация и доцентът се заял все за това да го пита. На третия път колегата избрал една по-широка трактовка, но оня го отрязал накъсо: „Стига, не мога да слушам глупости баш на 2 януари! Ще ми се пръсне мозъкът! Я си дай книжката!”  И му завъртял една махмурлийска четворка.

 

Както и да е, ето ме и мен, заловен с пищови баш на 2 януари от доцент фундаменталист. Стана голям гювеч. Дойде една жена от канцеларията, отвори някаква голяма тетрадка и започна да ми търси името. Търси, търси и накрая заяви категорично: „Тоя не е тук!” Как така не е тук, хвана се за главата доцентът. „Тук нали е изпит по педагогия?” Точно така. „Е, този студент ще учи педагогия догодина, а сега трябва да се яви по теория на литературата, но в друга аудитория” – разясни жената.

„Теб да не са те ударили с паве по главата? – обърна се към мен доцентът. - Всякакви бях виждал, ама такъв, да ми цъфне по педагогия с пищови по БКП, когато всъщност трябва е на теория на литературата - те такова чудо не бях виждал! Няма такова животно! Я си вземай книжката и ми се махай, че ме цепи още...”

Взех си студентската книжка и отидох да осмисля преживяното в „Грозд”. Там какво да видя – в книжката се мъдри четворка по педагогия!  Явно човекът е нанесъл четворката предварително, а после забравил да я задраска защото втори януари не прощава и на доцентите...

 

Поуката е, че не е толкова фатално да се явиш на чужд изпит с чужди пищови, като Неделчо Беронов например. А втори януари трябва да бъде постоянен празник на цяла Европа. На английски - Hangover Day. На нашенски –Махмур Ден. Денят, в който България мина изпита точно както едно време аз минах по педагогика. Какво толкова? Втори януари е празникът на „кой ти гледа”, „хич да не ти пука” и „карай да върви...”



Тагове:   спомени,   най,   новия,   официален,


Гласувай:
0



1. secretary - :))
14.11.2006 09:53
Който рискува пИчели, който не рискува - не пИчели!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396822
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031