Такива са проблемите на президентското дясно

(статия на Валери Найденов в Playboy #53, август 2006)

Конкурсът за най-красив син президент на България заприлича на надпреварата "Мис Варна 2006" - едни прекрасни същества се пудрят, прегръщат се и дори се целуват, но зад гърба си подмятат, че едната имала крив нос, другата имала досие, а третата изчукала председателя на журито (което обикновено се приема за недостатък).

Идете на конкурс за най-силен мъж и ще видите съвсем друга картина - там никой не гледа дали състезателят има шкембе, криви крака или много косми. Важното е да вдигне бурето с камъните и да огъне железопътната релса с ръце. На лицето на типичния претендент е изписана ясна цел и зверска решителност, вероятно резултат от тежко детство. Сигурно бащата му е лежал в затвора и е смазвал от бой майка му заради безкрайните й изневери, сестра му заработва на околовръстно, началният му учител се е оказал педофил и всичко това го е изпълнило с такава социална ярост, че готов да удуши два крокодила с голи ръце, а третия да изнасили.

Как изглеждаш или какво ще направиш - това е принципната разлика между женското и мъжкото начало в обществото, в леглото и в политиката. Ако смяташ, че трябва да станеш президент заради добродетелите си, значи си носител на женско поведение. Ако искаш да си президент за да убиеш ламята, целта ти е мъжка.

Точно това е проблемът на дясното в България - то се опитва да спечели мъжки конкурс с женско поведение. Ето например президентския кандидат Неделчо Беронов - един достолепен юрист, съвършен във всяко отношение, но някак си не е тръгнал да изнасилва крокодили. И изобщо няма друг цел, освен собственото си достойно присъствие. Хем ще се явява на избори, хем според него по-добре да няма преки избори, президентът да се назначавал от парламента. Той не иска, не напира, не претендира. Той склонява, отстъпва пред ухажьорите си. Но само при едно условие - ако всички са съгласни. Трудно сватосване, капризна мома - малко напомня приказката за граховото зърно под деветте дюшека.

Но сърце юнашко не трае. Докато осемте десни сватовници одумват достойнствата на своите моми, небръснатият от три дена Бат Бойко ще удари по масата и ще викне - "Ставам президент, за да спася България!" Или пък Волен ще се впусне да спасява трите синджира роби. Който и да е той, щом се яви претендент с мъжка цел и юнашко поведение, напудрените самоцелни  кандидатури ще увяхнат като мимози.

Десницата си търси "чист" лидер за мръсна работа, каквато е политиката. Търси човек без слабости. Но къде е силата на един лидер, ако не в слабостите му? Ако Ботев беше член на СДС, отдавна щяха да са го отлъчили заради криминално минало и връзки с руските служби. Както е известно, освен че е замесен в грабежи и обири, освен че е лежал в затвора, народният поет е бил доброволец в казашки ескадрон. И въпреки това българската емиграция в Румъния е избрала точно него да води четата.

Някои родни политолози слагат знак за равенство между демокрацията и женствеността - това според тях е качеството постоянно да говориш, да говориш и пак да говориш, да си емоционално съпричастен с всекиго и всичко, винаги да обръщаш другата буза и никога да не правиш нищо решително. И щом в политиката се пръкне някой агресивен тип, политолозите го обявяват за враг на демокрацията - той бил харизматик, популист и фюрер. За тези хора демокрация и кастрация е едно и също.

Представете си, че сте правоверен младеж с дясна ориентация, който зарибява млада девойка на Попа. Казвате й, че вярвате в християнските ценности. Споделяте, че ще й пуснете ръка, но само ако ви даде гаранции, че няма да ви ухапе. Проверяван сте пет пъти за връзки с други момичета, но сте излязъл чист. И докато се хвалите как дядо ви е отказал да влезе в партията, минава един небръснат тип, хваща я южно от кръста и я забърсва с тоталитарния лаф: "Айде маце, че затваряме урните!"

Ти й предлагаш чистотата на душа си, а тя хуква подир първия недолустриран коч. Това е драмата на дясното в България.