Цеца

Легендарната сръбска изпълнителка за сексуалното си узряване, живота  с командира Аркан, ада зад решетките и живота си като самотна майка

Цеца Ражнятович, по-известна у нас като Цеца Величкович, е певица №1 на Сърбия. Славата й отдавна се е разнесла извън границите на родината й. Българските фолкфенове знаят наизуст хитовете й “Кукавица”, “Заборави”, “Жарила съм жар”, “Опрости ми сузе”, “Забранени град” и др.

През 1995-а Цеца се венча за легендарния сръбски националист и командир на паравоенната групировка “Тигрите” Желко Ражнятович-Аркан. Петилетка по-късно той бе убит в Белград.

Преди 2 години сексапилната фолкзвезда бе арестувана за съучастие в убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Юговластите подозираха, че е помагала на страховития си кумец Легия в подготовката на покушението. Вината й обаче не бе доказана и след 4-месечен престой зад решетките Цеца излезе на свобода.

В един от последните си броеве нашето сръбско издание публикува предизвикателна фотосесия на прочутата певица, както и сензационно интервю с нея, което препечатваме с незначителни съкращения.

текст Душка Йованич

фотография Деян Миличевич

1. Впечатляващата ви биография заинтригува кинаджиите в Холивуд. Мъжът на Мадона – режисьорът Гай Ричи, поиска да снима филм за вас. Вие обаче продължавате да твърдите, че сте само една изпълнителка на любовни песни. Проблемът е, че май никой не ви вярва....

- Покрай покойния си съпруг навлязох в среди, които нямат общо с естрадата. Навремето станах известна с имиджа и песните си, но явно за някои хора най-интигуващ е фактът, че бях омъжена за Аркан.

2. Признавате, че оръжията са ви хоби и, че сте се научили да стреляте още на 15-годишна възраст. Това била и причината Аркан да ви се закълне във вечна вярност. Сега носите ли пистолет в дамската си чанта?

- Баща ми от малка ме учеше да боравя с оръжие. Понеже си нямаше мъжки наследник, ме водеше и по футболни мачове. Когато с Желко отидохме за пръв път заедно на стрелбище, той иронично предложи да ми приближи мишената. Прострелях го с поглед и настоях мишената да си остане там, където е. Изстрелях целия си пълнител в десетката. Всички наоколо се вторачиха в нас, а Желко наистина каза: “Слушай, малката, ще съм ти верен до края на дните си”.

Сега вече не нося пистолет. Когато ме арестуваха, полицаите ми иззеха всички оръжия. Оставиха ми само пиличката за нокти и пинсетата за вежди.

3. Защо жените харесват разбойници?

- Преди да срещна Желко, не съм имала контакти с криминалния контингент. С такива момчета се запознах после, покрай съпруга си. Навремето се виждах само с хора от естрадата. Дори и политици не познавах.

4. Казвате, че не сте познавали криминално проявени мъже, а първият ви приятел беше точно такъв – убитият преди време Деян Мариянович-Шабан...

- С него ме запозна Мира Шкорич (известна сръбска певица – б. р.), когато се преместих в Белград. Беше ми представен като собственик на бутик. Казаха ми, че баща му е уважаван архитект, а самият той – чаровен и образован младеж. Нямах си понятие за тъмните петна в биографията му. С Деян излизах 17 дни. Щом осъзнах кой е и какъв е, веднага го зарязах.

5. В книгата “Културната мощ на Сърбия” пише, че сте наивна девойка, дошла от село и преуспяла в живота. Кога се разделихте с наивността?

- На 18 години. Принадлежа към може би последната генерация, за която девичата невинност означаваше нещо. Понеже навлязох твърде млада в шоубизнеса - първия си албум записах на 14 - баща ми ме следваше по петите навсякъде. В средите, от които произлизам, беше важно да се знае с какви момчета се срещат девойките. Бях скроена по модела на типичното селско момиче. Когато ме питаха имам ли си гадже, отговарях, че нямам. Признавах си дори, че съм девствена.

6. Зъвършили сте специалност “Свинарство” в селско-стопанския техникум на родното ви село Житорад. Как премина детството ви?

- От малка си бях звезда. На 5 години започнах да пея пред публика. На 10 заработих първия си хонорар, който, естествено, занесох на нашите. Много исках да стана певица. Родителите ми нямаха нищо против, но настояваха да съм отличничка. Майка ми Мира е учителка, баща ми Слободан е завършил Висшия икономически институт. Татко първо работеше на държавна служба, а после си отвори частна фирма. Никога не сме били бедни. Имахме и земя, но родителите ми не я обработваха. Хубаво си живеехме в огромната ни селска къща. Сестра ми и аз от нищо не се лишавахме. Помня, че все врънках нашите да ме пускат да пея по празници и събори. Всички в околността знаеха за мен. По онова време в Житорад откриха селско-стопански техникум и се записах да уча в него. Певчевската ми кариера обаче се разви стремглаво и свинарството остана на заден план.

7. На 14 години пеехте песни, носещи сексуални послания. Разбирахте ли смисъла на текстовете? Как проходихте в секса?

- Нямаше как да разбирам тези послания. Сестра ми и аз сме много строго възпитани. Като казвам строго, имам предвид патриархално. Имахме си вечерен час, знаеше се кога трябва да сме в креватите. Първата ми училищна любов беше платоническа. Тази връзка продължи 5 години.

Сефтето си в секса направих не от нужда, а от любопитство. След акта си казах: “Не е кой знае какво.” Първият оргазъм изпитах със съпруга ми. С Желко разбрах какво всъщност е добрият секс.

8. Как ли се чувства сега човекът, който може да заяви “Аз бях първият “мъж” в живота на Цеца”?

- Не поддържам връзка с него, затова и не искам да размишлявам как се чувства. Щом приключа една връзка, слагам й точка за цял живот. За бившите си гаджета съм развила амнезия.

9. Носи ви се славата на фатална жена. Вярно ли е, че когато си е паднал по вас, Аркан е казал на предишната си съпруга “Наталия, не издържам повече без нея”?

- Не съм присъствала на техния разговор, но това ми е разказвал и Желко. Признал й е, че не иска да лъже две жени и затова избира мен. Когато ми го сподели, пораснах с 30 см.

10. Преди да се омъжите, сте била просто любовница на Аркан. Доколко ви притесняваше връзката с женен мъж?

- Нито една жена не съветвам да се впуска в подобна авантюра. Хубавите моменти в една такава ситуация са малко. Мислиш за това какво се случва в семейството на твоя любим, а не за собствените си чувства. Особено тежко е, когато любовникът ти има и деца. Но не можех да избягам от съдбата си. Умирах от любов по Желко.

11. Кога всъщност се влюбихте в него?

- Видях го за пръв път в Playboy. Бях в Германия и спрях на една бензиностанция да си купя вестници. Продаваха се и няколко луксозни списания, между които и Playboy. Не знам немски, но го разлистих. Вътре попаднах на интервю с Желко Ражнятович. Не разбирах за какво говори, но погледът ми бе привлечен като магнит от снимката му. На фотографията беше с военна униформа, но на мен ми изглеждаше като бизнесмен. Помислих си: “Това значи бил Аркан!” В следващия миг се запитах какво ли е да си жена на такъв мъж. Тогавашният ми приятел беше с мен и забеляза, че съм като хипнотизирана. Казах му: “Виж го само този Аркан! Как искам да съм негова съпруга!”

През септември 1993-а се прибрах в Сърбия след известен период, прекаран в чужбина. Тръгнах на национално турне с новите си песни “Кукавица” и “Ща йе то у твоим венама”. Това беше голямото ми завръщане на естрадната сцена след пауза от около 2 години. Започнах да чупя рекорд след рекорд. Мениджърът Банет Стоянович предложи да пеем с Джей и Оливър Мандич в област, където по това време се воюваше. Щом минахме първите първите барикади, осъзнах, че отиваме да веселим Аркан и неговата гвардия. Няма какво да се лъжем, след всичко което бях чувала и чела за Желко, ме хвана страх. Помолих Джей да спре, за да си хвана автобус обратно към Белград. Той обаче ме убеди да остана. Когато пристигнахме, течеше преглед на войската. Седяхме отсрани и чакахме началото на концерта. Тогава видях Аркан на около стотина метра от мен. Не го познах и както си стоях до един генерал, изкоментирах: “Брей, какъв мъж! Кой ли е той?” Генералът изпадна в потрес: “Луда ли си ти, това е командирът!” По-късно Аркан дойде да се запознаем. Попита ме: “Ти ли си тая звезда, която слушам най-редовно?”

Когато основаше Партията за сръбско единство, пак ни викаше да му пеем. Вече бях бая хлътнала, а ми се струваше, че той не ме харесва. Тогава бях с къса коса, 48 кг. Веднъж стана така, че трябваше да пътуваме заедно. В колата се държах като истински агресор. Казвах му колко е готин и колко го харесвам, а той се чудеше: “Какви ми ги говориш, малката?!” Бях много упорита в свалките, а той адски затворен. Притесняваше се, че му се предлагам. Е, след време се предаде. При това за пръв път в живота си.

12. Навремето твърдяхте, че не сте съвсем наясно с какво точно се занимава съпругът ви. Затова ли оспорвахте греховете, които му приписваха в пресата?

- Покрай естрадата опознах добре медиите. Ако журналистите искат да превърнат някого в светец, ще го сторят и народът ще им повярва. Ако обаче решат да сатанизират някого, ще го изкарат по-черен от дявола. Затова приемах всичко написано за Аркан с едно наум. Освен това, в семейството ни той винаги е бил войникът, а аз – командирът.

13. Съществува версия, че женейки се за вас, Аркан е искал да изчисти имиджа си. Вярвал е, че връзката ви ще му помогне да влезе в парламента, да стане уважаван бизнесмен. Вие сте му служили и като застраховка “Живот”, защото кой би посегнал на мъжа на Цеца...

- Никога не е разсъждавал по този начин. Казваше: “По-добре един ден да съм лъв, отколкото цял живот овца!” Ядосвах се, че не се грижи достатъчно за охраната си. Това беше и единственият ни повод за скандали. “Ако някой иска да те убие, няма да те спаси и цяла армия гардове. Затова се отпусни. Видовден идва за всеки. Остави ме да си живея живота, не ме малтретирай, женска главо!” Така ми отвръщаше.

14. През водените от Милошевич войни, бяхте като принцеса, която си седи в двореца и чака своя своя мъж да се върне от фронта. Четяхте морал по телевизията и поддържахте режима...

- Какво трябваше да направя? Да опъна палатка и да спя сред бежанците ли? И как ще съм го поддържала? Милошевич не съм го виждала никога през живота си. Дори го винях, че мъжът ми не е край мен. Често казвах на Желко: “Защо и президентът не облече военна униформа и не иде да се бие на фронта?” Аркан ми отвръщаше, че не ми е узрял патриотизмът. Всяка нощ плачех за него, страхувах се да не загине. А и няма какво да се лъжем – Милошевич и неговият режим убиха съпруга ми. В онези години и на мен ми беше жал за народа ни, който страдаше неимоверно. Това обаче не значи, че съм поддържала Милошевич или войните му. Времето беше такова и аз подкрепях мъжа си.

15. Какво се случи в онзи фатален за вас ден в хотел “Интерконтинентал”?

- Влизах в един от бутиците, когато проехтя стрелба. Първото нещо, което ми мина през главата, беше: “Кой ли пък чак толкова е нервирал мъжа ми?” За мен Желко беше безсмъртен. Миг преди стрелбата го бях оставила засмян – майтапеше се със свои приятели. Когато не чух гласа му в суматохата, разбрах, че се е случило най-лошото. Притърчах, повдигнах го и с помощта на сестра ми Лидия и бодигарда Звонко го пренесохме до колата. Опитах се да го спася, но щом видях раните му осъзнах, че с него е свършено. Два куршума в тила и един в слепоочието.

Да поднесат съболезнования дойдоха всички, с изключение на Слободан Милошевич и Миряна Маркович. И управници, и опозиция. Първият човек, влязъл в къщата ми през онзи ден, беше Зоран Джинджич. Увещаваше ме да заявя публично, че съпругът ми е убит от Слободан Милошевич. На мен тогава не ми се живееше, камо ли пък да се занимавам с Милошевич и неговото управление.

16. На погребението на съпруга ви изглеждахте достолепно. Давахте вид, че знаете как ще управлявате наследения от Аркан бизнес.

- Тогава изобщо не съм размишлявала как изглеждам, но се радвам, че съм се представила добре. Цяла година не излизах от къщи. Ако можех и стените щях да поядисам в черно. В редките моменти, в които с Желко сме обсъждали смъртта, той ми казваше: “Ако нещо се случи с мен, недей да плачеш и да се затваряш в себе си. Когато някой го няма, трябва да се живее без него”. Щом почина, нямах време дори и да го оплача – толкова проблеми ми се струпаха на главата. Беше някакъв ужас, от който слава Богу, успях да изляза жива и здрава. Сила ми даваха децата – Велко и Анастасия.

Всички бяха наясно, че никога повече няма да се появи човек, способен да държи бизнеса под пълен контрол. Не е лесно да се седи в стола на Аркан. Умря в събота, погребението беше в четвъртък, а в понеделник трябваше да ръководя заседание на управителния съвет на ФК “Обилич”. Въобще не можех да се примиря с мисълта, че сме излезли заедно, а съм се върнала у дома сама – оцапана в кръвта му и травмирана. Умирах от мъка, а трябваше да седна във фотьойла му и да заявя: “От днес ще слушате моите заповеди!”

17. Какъв ви се пада Легия?

- Кумец ми е. Винаги е бил приятел на семейството ми и от него няма да се отрека. Познавам го от 24-годишен. Когато премина от “Тигрите” в специалните части, Желко се радваше за него. Щастлив беше, че се издига. Доколкото го познавам, Легия никога не е бил престъпник.

След смъртта на съпруга ми рядко го виждах. Случваше се дори да не се чуем 6 месеца. Убедена съм обаче, че ако ми потрябва помощта му, Легия ще се отзове на мига. Ще го направи от уважение към мъжа ми.

18. Къде бяхте, когато бе убит премиерът Зоран Джинджич? Вярно ли е, че преди да ви арестуват за съучастие в убийството му, не сте знаели колко голяма е къщата ви? Разбрали сте, чак когато полицията е нахлула и е претърсила всички помещения.

- По време на убийството бях на купон в дискотека “Трезор”. После се прибрах вкъщи. За убийството научих чак на следващия ден. Казах си, че живеем в луда страна. При нас просто няма добри новини.

На мазето имахме бронирана врата. Никога не бях стъпвала там, нямах и ключ. Когато дойдоха ченгетата, попитаха позволявам ли им да разбият избата. Дадох съгласие. На мен също ми бе любопитно какво е складирано. Оказа се, че има оръжие. Иначе полицаите бяха коректни при обиска. Някои от тях бяха воювали заедно с Желко. Спомням си, че жандармерията нахълта някъде към 8 и половина. Събудих се и видях до кревата младеж, насочил автомата си към мен. Поздравих го за добро утро и той ми отвърна. Облякох се набързо и изтичах да видя какво става с щерка ми Анастасия. Синът ми Велко беше в Житорад.

19. Ад ли беше зад решетките?

- Пет дена в предварителния арест, после спане върху дъски при студ минус 17 градуса. Но човек трябва да се справя с всякакви ситуации. Знам много мъже, които, поставени при същите условия, не издържаха. В ареста получих комплекс от детектора на лъжата. Питаха ме какво ли не. Най-страшно беше, когато ми казаха, че ще бъда осъдена на 40 години затвор. Очите ми се подуха от плач. Един ден толкова ревах, че на пода под мен се образува локва. Притеснявах се за съдбата на децата ми. Питах се също какво ли ще си помисли за мен моят народ.

20. И все пак може ли да се каже, че сте щастлива жена?

- Не съвсем. Реализирах се като майка – родих хубави и здрави деца. А и кариерата ми не е за оплакване – тръгнах от село и намерих мястото си в големия град. Като жена обаче не съм щастлива...