PLAYBOY INTERVIEW
Цонко Здравков Цонев
Преди бях адвокат на фирми и хора, а сега съм на общината
Текст: Кембъла
Уууу би бип – бат’ Бойко е, вдигай... Кой е правил тоя сигнал – неизвестно. Ама се чува здраво. Умрял да си – рипнеш в подчинение на телефона. Добре е семплирано... Навремето имаше една руска банда – “Кино”. На Виктор Цой. Там имаше един такъв стих – телефонный звонок как команда вперьод. Звънне ли „Бат’ Бойко е” – знам че спукана ми е работата.
Цонко не признава „здрастита” и прочие. Приятел ли си му, трябва да си работохолик. Цонко звъни начесто, пита, поставя задачи и пита как върви. Сигурно умира от яд, че не е с нас на турнето ни.
Обичам турнетата. Един месец живееш във филм, адреналайз и прочие. Нови градове, нови приятелства. И после дваж повече любиш жена си. Ако те е дочакала.
Предстартовата треска ми е омаяла тиквата и по някакъв чудесен начин съм изчезнал трийсет и пет гигабайта от лаптопа си. Филми, музика, снимки. И най-важното. Интервюто с Цонко. Честно казано, бая му се опънах на Жоро Неделчев, дай да го вземе някоя жена това интервю, по-логично е, все пак това е Мъж на годината. После, всички знаят, че сме близки приятели, знам ли, да не стане фамилиарно някак... Я не се ослушвай, ами сядай да пишеш, тропа по масата Жоро. Такива са те, главните редактори (ми да – бел.ред).
Три дена пиша. Най-гадно е да пишеш за приятел. И в телевизията е така. Гостува ли ми човек, когото добре познавам, е ужасно. Ние всичко си знаем, най-много да се отплеснем нанякъде. Заговорим си за наши неща, и... Ама в предаване е лесно. И да зациклиш, гостът ти помогне, извлече те от ситуацията. А тук...
Затова внимавам. Във всеки ред. Какво питам. Слагам се на мястото на читателя. Какво би било интересно на повече хора. И какво буквално отговаря Цонко Здравков Цонев, култовият кмет на Каварна. „Имай късмет, клати пръст той, само да не си написал каквото говоря. Буквално”.
Мен, за да ми бъде по-леко, ми хрумва да питам това-онова Стенли, Данчо Караджов и Киро от БТР. Гледната точка на хората, които работят с него. Я, че що тогава не питам преди това и жена му?
На сватба сме. В Добрич. Булката Радостина е приятелка на жена му. Цонко ме е взел с него, пък аз най-подло дебна градуса да се вдигне, че да йезуитнича със съпругата. Ако не вярвате, че една батерия деяни най-много месец, месец и половина, вижте цонковия телефон. Издебвам поредното му излизане вън и се присламчвам до жената.
Тя е възприела фамилията му с тире. Георгиева Пейковска-Цонева. Как се запознахме ли? На един рожден ден. Бяхме поканени у едни общи познати. Тогава не му обърнах внимание, но той ме забелязал. Беше малко... пийнал. Ама да не излезе сега че... не беше... Ако искаш да не го пиша това – питам аз, но тя се смее и казва, `ма ти да не мислиш, че нещо... Просто така. Нали го знаеш, като се отпусне и като почне да се шегува... Добре де, имаше ли Романтическа Офанзива, как те ухажваше, цветя, лунната пътека... А, смее се Пейковска тире Цонева, нали ти казвам, всичко стана на шега... Майтап, майтап, и половин година след като се запознахме, излязохме. Пак с общи познати. И след още половин година се оженихме. Даже в началото, тя избухва в смях, ние бяхме три приятелки и той ни бъркаше...
Мъж на годината? Какво да ти кажа, ако го река за мен си е мъж на живота, да не излезе много надуто? Или помпозно? И кокетно се усмихва, като я питам за верността. Знаеш ли, не съм вярвала, че мога толкова безрезервно да съм сигурна в него. И това непрекъснато тичане... Ми ние сме, как да ти го кажа, ние си живеем, сякаш сме си гаджета... Дали той ми вярва ли? Ти как мислиш?
Легендата Данчо Караджов – стоим в хотел “Дръстър”, моросить, както казват рашъните, свирим чак утре, днес имаме време за... Господ знае за какво. Ще седим в някой ресторант, ще си разказваме безкрайни истории за турнета и номера които сме си правили и така... Данчо, почвам го директно, какво не харесваш у Цонко?
- Не е възможно да не харесваш нещо у него – изхилва се Данчо – този човек е толкова отдаден на нещото, което прави, че надали някой би могъл да измисли забележка към него... Данчо се замисли, при него това е съпроводено с едно продълговато изображение което деликатно бладае лицето му, изчака сервитьорката да донесе содите, че снощи беше тежко, и казва: Абе той е толкова призван към мисията с което се е заел, да върне нивото и устоите на Българския рок. Какъвто беше допреди петнайсет години...
Данчо го удари носталгията, мисля си, ама съм решил така. Каквото ми кажат – пиша. Има си хас, да редактирам Живата История на Рока... Как не...
- Не знам дали му остава време за личен живот, малко накриво се засмива Данчо, ама така е, работохолизъм... Мисля, че в момента се броят на пръсти тия, дето... абе като възрожденец е... отдаден...
После питам друга легенда – Стенли.
- Ми за Цонко какво сега, малко се вдървява певецът Сланев, това предполагам, е на запис сега, не е в ефир... Значи слушай, друже, Цонко го познавам от няколко години... За разлика от мене, на него му се случиха вече прекалено хубави неща... Което само ме радва мен... Виждам докъде стигна, а знам от къде тръгна... и глей значи, виж как всички други кметове са полудели покрай тия неща, дето той ги прави, а? Друго е което той прави за града... виждам как всички са... абе има ли друг град, в който хората да са доволни от кмета си? Всеки е недоволен по някакъв начин от кмета си... Пък него го обичат, нали си виждал какво е като го срещат по улицата... Това само в Каварна го има... На мен ми помогна... И то, нали знаеш, който дава навреме, дава двойно...
После думата взима Киро от БТР, по телефона. “- Че Каварна заживя нов живот – това е ясно на всеки. Слушаш ли ме?” БТР пътуват, сигнала се губи и от време навреме Киро звучи като куче в нужник. Или, да бъдем по–модерни като пресипнал робокоп. Или като стъклояд, който му късне бактерията. Напъвам се да следя мисълта му, да хъмкам и „да” кам, колкото да го насърча да си каже приказката (Бероне). Кирооо, рева за всеки случай, пък той се хили и вика, стига бе, да не съм глух и продължава – пиши, че освен че сме съпричастни с големите концерти... бе той ни е приятел бе, знаеш, той, абе такива моменти сме изкарали заедно, и в България, и в чужбина... Това как беше – Зайчар? Ами... Значи наблегни че винаги ни е бил приятел, и е човек, на който можеш да разчиташ... Неизчерпаема енергия. Аз гарантирам, че ние не можем да му насмогнем на ентусиазма и едвам го догонваме... Неговата енергичност...
И така, стигаме до нашия разговор. Между мене, К, и кмета Цонко – ЦЗЦ.
К: Известността... Покварява ли?
ЦЗЦ: Известността... Зависи от човека. Има хора, които се поддават. Има и други, които си остават такива, каквито са били... а може и да се комбинира... но промяната е малка... Такъв съм, какъвто бях в началото на мандата...
Тук неочаквано млъква. Давай още, подканям го, това е малко...
А – сопва ми се Цонко - ти питай, я виж, три изречения ти дадох...
...Знам защо е подозрителен. Непрекъснато очаква да му задам оня, подлия въпрос. За отговорността. И за оня момент, когато щеш не щеш се налага да направиш оня ход в шаха, когато знаеш, че друго местене на фигурите нямаш. Е, сигурно и ти се сешаш какво трябва да го питам. Но съм обещал. И няма начин.
К: Привиква ли се към известността? Наркотично... Тя отваря много врати... Разглезен ли си от това?
ЦЗЦ: Отваря много врати, да... най-вече на Общината... В личен план, понеже нямам някакви амбиции, нито политически, нито лични - не... Известността не помага на мен, тя работи за хората. На моя град.
К: Понеже казваш „амбиции” – докъде стигат твоите амбиции?
ЦЗЦ: В музикален план, амбициите ми са да доведа едни групи като “Рамщайн”, АС/ДС, да ги видим в България... а иначе, в човешки план... искам да дам такъв тласък на общината, че развитието да е необратимо. Хората в Каварна вече знаят, че всичко е в техните ръце... според техните способности... а не да зависят от поредната сила, която е взела властта и определя съдбите им. Така да дам стимул, такива условия да създадем, че всеки да разбере, че работейки според способностите си, работейки за себе си, той помага не само на себе си.
К: Я дай малко лични въпроси? Как се запозна с жена си (търся някакви пролуки в алибито – б.а.)?
ЦЗЦ: Покрай един приятел, диджей, Ники от Шабла, на рожден ден... В къмпинга... те бяха с две приятелки на тоя рожден ден...
К: А доверието сега? Тя самата каза, че не е вярвала, че така спокойно ще може да понася отсъствието ти... че сте били едва ли не на ниво гаджета още... хем не си омръзвате, хем непрекъснато ти липсва...
ЦЗЦ: Да така си е, затова брака ни е такъв, дружен и сплотен - не си висим по 14-15 часа на главите... От това връзката изтънява... дрязги...
К:. Плануваш ли още деца?
ЦЗЦ: За да имам още едно дете, трето, тъй като имам двама сина, е необходимо и някой да го роди. И когато узрее съпругата ми, за още едно дете, момиченце... може би догодина, сигурно тогава... Дъщеричка...
К: Добре де, тя не те ревнува, вярва ти тотално, ами ти? Доверие? Имаш ли й доверие? Като те няма толкова често...
ЦЗЦ: Ооооо, аз й имам пълно доверие... Пъъъълно доверие!
К: Не я ли ревнуваш?
ЦЗЦ: Не! Абсолютно й вярвам...Дори... така, демократично мислещ човек съм и съм й казал – живей си живота, защото е само един...
К: Бившата ти съпруга, виждал съм я, с детето, с новият й мъж. Ти ги покани с нас, те дойдоха, седнаха при нас... Аз щях да се спукам от ревност на твое място...
ЦЗЦ: Това са глупости. Защо да я ревнувам? Тя си има свой живот, нов живот, надявам се да е щастлива... Виж, когато хората които уважавам, към които съм имал положителни емоции, се развиват добре и аз съм щастлив. Имал съм добри спомени, запомнил съм само хубавите моменти, бившата ми съпруга е съдия в Окръжен съд в Стара Загора. И се радвам, че се развива добре. Това, което ни е свързвало, е детето ни. Винаги ще ги подкрепям. Това са нормални отношения.
К: Не ти ли липсва адвокатстването? Като гледам как се измъкваш от повечето ми въпроси...
ЦЗЦ: Не ми липсва, защото аз и сега съм си адвокат.
К: Да бе, „адвокат на дявола”.
Гледам да го клъцна малко. Нещо много сериозно взе да става това интервю.
ЦЗЦ: Не, не ми липсва, Кембъл, и ще ти кажа защо. Преди бях адвокат на фирми, на хора... сега съм адвокат на общината. Кметът по закон трябва да защитава интересите на хората от своята община... Даже един два пъти се явих и в залата, да защитавам интересите на Общината... а и да не забравя миризмата на залата... атмосферата...
К: Кажи сега за връзката с другите кметове, виждам, че на всяко случване на нещо в Каварна има гости от другите облщини. И то не само от България... Какъв е принципът на това рок-турне в момента? “Сигнал”, БТР, Стенли и Кембъла – ок, но как са избрани градовете?
ЦЗЦ: Това са по-малки градове. Избрали сме населени места, където отдавна не е имало нищо... Където хората имат нужда от тая музика... Целта на Турнето е да събудим заспалите души. Местата са избрани да зарадваме хората, това все пак са безплатни концерти...
К: За какво не остава време, ти работиш буквално по 24 часа. То е ясно, че не стига... Тоест, за какво съжаляваш, че не ти стига времето?
ЦЗЦ: Семейството на първо място... книгите... филмите.
К: Какво си чел последно?
ЦЗЦ: Пауло Коелю – “11 минути”. Препрочетох и “Цар плъх”, “12-те стола”, “Задочните репортажи” на Георги Марков. Също и Димитър Шумналиев – “Шивачката на очи”...
К: Добре де, да те питам друго. Твърдото го тропваме по масата с това турне. Освен това се откри клуб “Хеви К`Метъл” в Каварна, а в същото време каниш чалга-оркестъра на Салиевич... Че и са ти приятели, как така?
ЦЗЦ: Е, слушам много различна музика... Рок, поп-рок, Жан-Мишел, че и техно... Обичам и Брегович, и Салиевич. Според мен това е етно балканска музика, а не оная, срещу която се борим. Това е музика, отваряща вратите...
К: Кажи нещо за твоя директен подход. Обикновено прескачаш излишното „как си, що си”, атакуваш въпроса, питаш кой, как и какво, работата, която трябва да е свършена, не засягаш ли някого така?
ЦЗЦ: Важното е да се свърши работата. Не съм чак пък безпардонен. Едва ли от близките ми има човек, който да не е свикнал с това. Не вярвам, че има някаква драма...
К: Изпитваш удоволствие от работохолизма?
ЦЗЦ: Да. Задължително. Но освен работата трябва да умееш и да се веселиш. Да заредиш батериите. Който умее да се весели, той умее и да работи. Който може да товари, задължително качество е да умее да се разтовари... За да натовари пак...
К: Кой беше първия ти брой на Playboy?
ЦЗЦ: Оооо, беше отдавна, то тогава тогава български нямаше...
К: Какво те привлече?
ЦЗЦ: Е, ти какво искаш един юноша бледен да го грабне - няма да е някой паметник, или компот, или компютър...
К: Сега четеш ли това списание? Намираш ли време?
ЦЗЦ: Нали знаеш, непрекъснато пътувам, винаги го чета. Има нови неща, закачливо е. Добре са уцелили ваксата, стилът е добър... Чета, къде ще ходя.
Накрая на интервюто и двамата се развикваме „Каляри – юнаци”. Отборът на “Калиакра” му е слабост, успя и мен да подпали... И не само мен.
И точно преди да тръгнем на турнето – прас – оставам минус 35 гигабайта на лаптопа. И барабан 5ко с мъжовете. И интервюто... Какво да се прави. По Достоевски.
Ето ви го интервюто с Цонко, написано наново. До буквичка същото. Какво има да го пудря, да го преиначавам.
Цонко е това, делови, директен, труден за приятелство. Много изисква това. И работа, и веселие. И отговорността да бъдеш неподправен. Иначе ще те усети...
