Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 396829 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога от 21.08.2007 г.

Тончо Токмакчиев:

Едно мислим,

друго говорим,

трето правим

 

И когато някой, както Стоичков застане и каже нещата в прав текст, се стряскаме, казва известният актьор

 

- Роден в Бургас преди 40 години, син на художника Ненко Токмакчиев

- Един от основателите на превърналото се в легенда студентско шоу "Ку-ку". Следват години в “Хъшове”, Каналето”, а сега и в “Шоуто на Канала”

- В живота му има две важни абревиатури: НАТФИЗ и ЦСКА. Първата е свързана с професията му, втората - с футболните му страсти

- И две важни жени - съпругата Нели, която е куклена актриса, и 16-годишната им дъщеря Таня

ПЕТЯ БАХАРОВА, вестник "Монитор", вторник, 21 август

 

- Тончо, екипът на “Каналето” се завърна на екрана като “Шоуто на Канала”, а предаването е сред малкото, които се излъчват в лятната тв програма. Какъв е зрителският интерес?

- Няма лято, няма зима – българинът гледа телевизия. Последното ни предаване е с 6 процента рейтинг, а пазарният дял е 32 процента, което е много за този сезон от годината.

 

- Защо решихте да излезете в тв състезанието на една писта с “Комиците”?

- Ще ми се да избягам от сравнения с “Шоуто на Слави”, с “Комиците”… Общото помежду ни може да се търси само в това, че някога сме започнали заедно.

 

- Как според теб се развихте през годините всички, които започнахте заедно, а след това се разроихте в различни предаванията?

- Това са нормални процеси. Добре е такива раздели е да стават без интриги и конфликти, а не по балкански - с драми и панаири. Склонни сме да правим подобни събития много значими, а те не са такива. Всеки си има собствено виждане за изкуството, музиката, телевизията, живота, политиката. Именно тези неща, когато работиш в един екип, започват да разделят хората. Трябва обаче да има компромиси. В момента, в който за едната или другата страна компромисът е недопустим, се стига до раздялата и това е.

От наша страна, имам предвид Камен Воденичаров, Жоро Торнев, Мартина Вачкова, не е имало проблем.

А ако се е въртяло нещо в медийното пространство, дори и книга се написа, беше от другия екип. Може би са го правили за реклама, нямам представа.

 

- Как се според теб се разви шоубизнесът през последните години у нас?

- В сферата на телевизионните предавания развитието никак не е малко. В България обаче, се втурваме масово ту в една, ту в друга посока. Модерно е ток-шоуто - всяка една телевизия и кабеларка започва да прави такова, става актуално риалити – хайде натам се юрваме.

Според мен зрителите искат да гледат всичко – и ток-шоу, и музикално предаване, и сатирично, и спорт. Ако едно нещо е качествено, ще има голяма публика. Аз например винаги се смея и много се забавлявам с “Шоуто на Бени Хил”, колкото и старо да е то. Въпросът не е в модата, а в качеството и в подхода, по който правиш едно предаване.

 

- Защо толкова трудно се задържа интересът на българската аудитория към едно или друго предаване? Това някаква наша особеност ли е, или е нещо нормално?

- Хората просто свикват. То е като топлата вода в чешмата. Днес казват: “Уф, тая вода е много топла ”, а на другия ден: “Е, кво й стана на тая вода, не е толкова топла”. В един момент, когато кранчето пресъхне, се удряме по главите: “Ама то беше хубаво, като имахме топла вода.”

В този смисъл, “Каналето” направи много полезна стъпка. Спряхме предаването в продължение на 2 години, защото публиката му се насити. Не можеш да ядеш само пържоли, а понякога те се приисква и боб, и леща.

Идеята е в това, че трябва да променяш правилата на играта, защото иначе се създава рутина. Хората така свикват с твоето присъствие на екрана, че знаят във всеки момент какво ще им кажеш, как ще погледнеш. Трябва да имаш няколко хода и решения напред, които по някакъв начин да внасят промяна в общата визия. Като цяло обаче, тя не може да е коренно различна.

 

- Правим това интервю, след поредица изявления на Христо Стоичков, в които той категорично критикува държавата, някои политици. Като негов приятел как ще коментираш критиките му?

- Не съм чел интервютата му, само слушах някои коментари.

Каквото да направи и да каже Стоичков, той ще си остане най-великият български футболист и голям човек в спорта. 50 процента от хората ще го обичат, останалите – ще го мразят. Като цяло обаче, ние, българите не обичаме успелите.

Иначе Стоичков каза неща, които мнозинството от хората си мислят, но не ги изказват на глас. Наша специфична черта е едно да  едно мислим, друго да казваме, а трето да правим. И когато някой, както Стоичков в случая, застане и каже нещата в прав текст, се стряскаме. И започваме да мърморим: “Ух, ама що така каза. Не трябваше толкова грубо…”.

По тази логика не трябва да казваме, че 80 процента от пожарите, които буквално изпепелиха някои части от България, са умишлени.

 

- Така ли мислиш?

- А как по друг начин? Може ли един пожар да се подпали случайно от четири страни? Имало фас на баира. Е защо не се подпали Витоша? И там хората си хвърлят фасовете. Защото далаверата е точно в тези райони, в които всичко подпалиха. Защото там са дървообработващите предприятия, защото в Сахране е турският завод за плоскости. Далаверата е ясна, както е ясно и къде ще отидат парите от нея – за избори и т.н. Сякаш не го знаем това нещо.

 

- След като обществото знае всичко това, а медиите го казват и показва, защо виновни и наказани няма?

- Аз знам само, че трябва да се задават постоянно въпроси. И както публиката не харесва едно или друго тв шоу, не харесва критиките на Стоичков, да вземе да потърси сметка и на онези, които са избрали в парламента. Да ги попитат къде са, когато горят горите, или Цар Калоян е залят от потоп. Казват, че била паднала много вода, а някои политици ни убеждават колко сме прости и нищо не разбираме от микроязовири. Каквото и да говорят, аз знам кога се късат насипите на тези язовири или какво се случва със задръстените от боклуци речни корита. И вместо да си прехвърлят вината, да вземат да направят един Закон за почистване на речните корита. В Англия има прецедентно право. През XVIII век в Лондон избухва огромен пожар и опустошава града, причинен от неправилно запалена камина. Оттогава забраняват да се палят камините по еди си какъв начин. И това се спазва до днес.

При положение, че всяка година у нас стават наводнения и начинът, по който това се случва, е един и същ, ще трябва да се направи закон. И в него да се казва по какъв начин да се чистят реките, какво да се прави с рибарниците, с микроязовирите и т.н.

Същото е и с горите. То вижда, че поголовно се сече незаконно, а виновни няма. Аз съм планинар, обикалям горите. И ми се е случвало - виждам хубава гора, влизам в нея и след втория ред – всичко изсечено. Пънове до кръста.

 

- Защо секат дърветата “до кръста”?

- Защото, ако ги режат по надолу, ще вдигнат шум. Измислили са го.

 

- Ти си от Бургас, как приемаш свръхзастояването по крайбрежието ни?

- Гмеч, калабълък и простотия. За някои неща много се ядосвам, други са неизбежни. Първото и най-важно нещо обаче е, че всеки един българин трябва да има достъп до плажа и морето, независимо пред кой хотел или вила на баровец се намира. Бил съм на много места в Гърция, където има хора, много по-богати от нашите парвенюта и селяндури, и спокойно можеш да отидеш на брега пред къщата на някой от тях, да си сложиш хавлията и да правиш каквото си искаш. В една държава като Щатите, която е пример за капитализъм, нямат право един частен чадър да забият. Тук ограждат плажа като концлагер. А тук, някакъв бивш министър си сложил стълбички от къщата към плажа и не дава на хората да минават. Кой си ти бе? До вчера си живял на село и си ходил в кенефа на двора на 6 метра от къщата…

 

- Все по-често се чуват гласове за основна промяна на политическата класа. Какво е твоето мнение по този въпрос?
-
Тя трябва постепенно да се променя. Времето е много динамично и агресивно към хората, които се занимават с политика. Те бързо се амортизират. Просто политиците трябва да свикнат мисълта, че няма да са вечни. И най-важното, че трябва да работят, а не да лежат на една кълка и да се оправдават я с кишата, я със сушата, я с дъжда.

В София две кирливи улици взеха да ремонтират и пътуваме по 2 часа. Един по-важен мач играят и всичко около стадиона блокират.

 

- Ти конкретно ще участваш ли по някакъв начин в политическия живот на България? Чрез Новото време, например.

- Усилията ми са изцяло насочени към “Шоуто на Канала” и театъра. Политическият ми ангажимент ще е само да отида да гласувам.

 

- Какви качества трябва да притежава един кмет, за да управлява столицата?

- Трябват много усилия, много енергия, много знания и много надпартийност в една личност, за да стане от нея добър стопанин на София. Това важи в пълна сила и за всички големи градове  в страната, за да могат да придобият желаният от хората облик.

В крайна сметка личността е най-важната. Ако мога да си позволя нещо като съвет към Бойко Борисов е, да бъде над партийността и дребните заяждания.

Лошото е, че политиците ни не могат да си намерят тема. Добре, че бяха медицинските сестри, та да има за какво да говорят и то толкова години. С общи усилия, с помощта на Европа, сестрите ни вече са у дома. Сега да видим политиците каква тема ще затъркат. Какво ли ще говори нашият президент при следващата си среща с американския президент, например. България не е само шест души, а осем милиона - голяма част, от които пръснати по света.

 

- Искаш да кажеш, че политиците ни нямат глобално мислене?

- То се вижда, че нямат. Още повече, че българинът е индивидуалист и смята, че от него започва всичко. Той не може да приеме заслугите на другия преди него.

Категория: Забавление
Прочетен: 2007 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396829
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Август, 2007  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031