За едно “Уау!”
Колко е трудно да си мъж през декември
(статия на Симона Мирчева в Playboy #57, декември 2006)
Зад витрина на най-скъпата улица в София позират стилни пластмасови манекени, с нахлупени върху главите хартиени пликове за покупки. Небрежно нарисуваните коси загатват лицата, а през тях, с едри букви е изписано Sexy Calvin Klein model. Иска или не иска, ироничната сценография казва, че потребителският човек не носи глава на раменете си, а маркова торба. Колкото и да я пълни, винаги остава празна. Тя отмества границата на издевателството, което клиентът е готов да понесе и се гаври с него, защото е сигурна, че е готов на всичко, за да изглежда cool. Ако бях мъж през декември, посланието би ме изпълнило с ужас.
В икономиката на дефицита купуването на подарък е лесно. Няма пари, няма стоки, няма избор, няма проблеми. Има червени карамфили и полски парфюми за дамите. Има найлонови ризи и хавлиени чорапи за господата. При пазарната икономика изобилието е невъобразимо, но от това пазаруването се превръща в кошмар. Защото подаръкът не е това, което беше. Днес всички се изпотрепват да подаряват. Откъм медиите се носи един перманентен подарителски шум, който заглушава деликатните фанфари на автентичната размяна на дарове. Рекламните стратегии настойчиво размиват границите между подарък и аванта. Подаряват, за да купиш. Подаряват, след като купиш. Подаряват, ако се обадиш по телефона или ако изпратиш дванайсет капачки от не знам какво си, на не знам кого си. Данайските дарове вършеят като троянски коньове из джобовете на наивниците, а те си въобразяват, че са гепили аванта.
Храбрите “синове на пазарната икономика”, както ги нарича една прекалено дивашка дори и за BG реклама, още не стоплят, че безплатен обяд няма, а разликата между подарък и аванта е колкото между Ума Търман и травестит пред Министерството на земеделието.
Подаръкът окрилява, авантата озверява. Ето как: преди три години на митинг по случай 3 март пред НДК едни политици раздаваха национални флагове, а пък едни патриоти се биха до кръв и разкъсаха знамената, за да отмъкнат поне парченца от авантата вкъщи.
Подаръкът е явление от различен порядък: при него вещта се възнася от тялото си, за да пренесе една особена, леко магична енергия от даряващия към дарявания. Стойността й е несъизмерима с пазарната й цена. Образно казано, може да подарите един гвоздей на любимата, но ако сте вложили в жеста цялото си сърце, това вече няма да е обикновен гвоздей, а нещо като скулптура на вашите чувства.
Мутрите не разбират от изобразително изкуство, затова подаряват лимузини. После си ги взимат обратно, но женската потребителска половина остава с мрачното убеждение, че мъжете биват два вида – такива, които купуват скъпи коли и обикновени неудачници. Всъщност целта на “Wow!”-подаръците е едни напращели господа да се саморазправят с други напращели господа и мацките тук нямат значение. Ако не е тая, ще е оная – сексапилен междинен гостоприемник на просперитета.
В прочутото си изследване за подаръка, Марсел Мос описва удивителната индианска практика “потлач”, при която статус се добива посредством “война на собственост”. Въпрос на чест за мъжкаря е да пропилее и унищожи всичко, което притежава, за да докаже, че превъзхожда съперниците си. В мутренската версия на “битката на богатство” загубите се свеждат до минимум, особено в случай, че заедно с колите кавалерите успеят да си вземат обратно и силиконовите бюстове. Като няма да ги пипат повече, откъде накъде ще ги пипа друг?
Най-страшната конкуренция за нормалния мъж преди Коледа си остава шопинг манията. Потребителският човек, който е предимно жена, купува, за да купува. Иначе казано, вместо глава, на раменете си носи бездънна торба. Нещо повече, лекува най-деликатните си душевни неразположения именно като пазарува. Защото отвсякъде й повтарят, че най-добрата терапия срещу всичко е да се хакне в някой магазин и да накупи каквото й падне.
Но шопингът е автоеротична практика. Насочен е навътре към субекта и създава неподходяща акустика за саможертвената природа на дара.
Как се впечатлява мадама, която непрекъснато подарява сама на себе си, това е въпросът. Мисли бързо!
