Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Статии и интервюта от българското издание на списание Playboy и вестниците "Монитор" и "Телеграф". Написани или подбрани от редактора Георги Неделчев.
Автор: play Категория: Забавление
Прочетен: 396780 Постинги: 61 Коментари: 14
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
12.02.2007 22:57 - Intro #59

imageIntro #59

(уводна статия към февруарския Playboy)


Different. Така се казва една песен от „Готан Проджект”, за която става дума на стр. 63. Обърни специално внимание на новата ни рубрика Sexperience. Колко пъти ти се е случвало непознати красиви жени да ти споделят интимни моменти от живота си?

Very different. Такова пък е не само състоянието, в което се озовава един мъж на средна възраст след като се усамоти с любимата си жена на дивана. В нашия случай такъв е и целият февруарски Playboy. Както виждаш, той е претърпял характерния за това време на годината re-design.

Нека да обобщя накратко какво насътворихме с Андрей и Ина. Първо, разместихме някои рубрики и секции и ги оформихме по нов начин. Сменихме доста шрифтове, карета и цветове. Направихме така, че да четеш това списание още по-лесно и приятно.
В секцията Навигатор има по-малко рецензии от класически тип и повече четива - за тенденции и събития от киното, музиката и литературата. В Playboy Forum също е настъпило видимо оживление. Да не забравяме и за новата рубрика „Попитай Маги”, за която вече пристигнаха доста читателски sms-и.

Както виждаш, насъбраха се достатъчно причини да смяташ този брой за по-специален. При това – без изобщо да съм споменавал колко хубави са сесиите на Лиляна от Big Brother 3, на Мис февруари Даниела и на американската легенда Синди Марголис...

Птички пеят навън, кокичета цъфтят, а ние ти поднасяме 59-ия поред брой на списанието, което си чакал повече от месец.
Е, не е ли емоция?

Категория: Забавление
Прочетен: 1469 Коментари: 0 Гласове: 0

Мъжете, които няма да имам

 

Няколко техники за подслаждане на кисело грозде


(статия на Симона Мирчева в рубриката ЖЕНИТЕ, Playboy #59, февруари 2007)

Не съм от камък, но има няколко категории фантастични мъжки екземпляри, които дори да ми ги поднесат овързани с панделки, любезно ще върна обратно. Удоволствието от неразопакования неустоим екземпляр може да бъде по-голямо, отколкото от изконсумирания. Първо - калява характера; второ - не предизвиква драматични разочарования; трето, но не и по важност - стимулира
eротичната област на въображението.

 

Да речем, по някаква свръхщедра приумица на съдбата в покоите ми ненадейно се изтъркули Джордж Клуни. Толкова е секси дори когато продава мартини, че живият паметник на френската елегантност Катрин Деньов излезе за малко от достолепието си, за да обяви на всеослушание: този мъж си струва труда. Аз бих задържала мартинито, а Клуни бих отпратила. По същия начин ще постъпя и с бонбона Хю Грант. Не е за вярване, но даже Джеръми Айрънс не искам да срещам в покоите си, въпреки че британският му акцент директно ми подкосява краката: “You wish you could trust yourself, dont you?”. С нечовешко усилие ще отпратя и Джон Малкович с целия му демоничен потенциал за разиграване на изтънчени перверзии.

Работата на звездните мъже е да функционират като машини за еротични фантазии. Няма какво да се размотават в реалността, където екзотичният Киану Рийвс, например, се оказал смущаващо нечистоплътен. Още не мога да се съвзема от новината, но съм благодарна, че я научих от пресата, а не в непосредствен контакт.

 

Без да притежава известността на гореизброените красавци, мъжът на приятелката ми също е неустоим. Навремето тя се оказа по-прозорлива и провидя в грозното пате бъдещия брадясал лебед с осанка на лъв. Сигурно ще бъде освежаващо да й го отмъкна за малко, но струва ли си заради няколко откраднати въздишки после две двойки да проливат потоци от сълзи като герои в латиносериал?

Изправена пред този труден избор, се сещам за историята на друга приятелка. Съседката, с която редовно споделяла готварски рецепти и женски неволи, хвърлила око на съпруга й. Задебнала го фризирана иззад пердето и щом се появявал след работа на хоризонта, грабвала нарочно приготвения боклук и се изстрелвала в асансьора. На партера го връхлитала, силно изненадана, и молела да я изчака във вертикалното возило - ей така, по съседски, - докато тя хвърли боклука. После използвала четирите етажа до апартамента му по най-ефективния начин. Авантюра за смет.

 

Като се замисля по-отговорно, не само мъжете на приятелките ми, ами всички неустоими чужди мъже накуп пак не си струват труда. Дори когато е най-безцветното същество на света, другата жена полепва като рибешки люспи по кожата му: общите им навици, общите им думи, целият любовно-плюшен зоопарк... Да нахлувам с взлом в руините му, да разчиствам останките от чужди зайчета, чужди оргазми и свади, за да отворя малко сценично пространство за своя романс? Сърдечно благодаря, оставям на вас...

Табу, естествено, са и по-младите, подчертавам - пълнолетни мъже. Че има нещо на ръба на педофилията в ухажването им, личи от сто километра. Бих казала, има и нещо вампирско. Най-лошото е, че има и нещо педагогическо. За да се добера до крехкото тяло на 20-годишен младеж, без да го купувам, най-напред би трябвало да си поговоря с него, нали така? Обаче той неизбежно ще знае по-малко от мен. Тогава ще започна да слагам по деветдесет и девет бележки под линия по всяка зачекната тема, с изключение на наградите на MTV. Вместо да се забавлявам и да прелъстявам, ще преподавам. Вместо стръвница, ще играя даскалица. Откъде накъде.

 

Оставени неразопаковани, в летливото състояние на разноцветни фантазии, изброените категории прекрасни мъже се отразяват положително на кръвообръщението, фигурата и еротичния тонус. При по-талантливите дами доброволният отказ от притежаване предизвиква и разнообразни творчески сублимации. Тези дами не се фрустрират до грозен развод от това, че техният Гуни не е като Клуни, или поне като мъжа на съседката. Те се вдъхновяват за съзидание: приготвят виртуозен гювеч, устройват бурен ренесанс в семейния секс, пишат любовна лирика, даже романи. За разлика от лисиците, жените имат цял сборник с рецепти за кисело грозде.

Категория: Забавление
Прочетен: 2671 Коментари: 2 Гласове: 0

PLAYBOY INTERVIEW
(Playboy #59, февруари 2007)

 

Иван и Андрей

Ролята, за която мечтаехме

 

Текст ПЕТЯ БАХАРОВА

Фотография ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

В голям хаос изпратихме старата година, а през новата тепърва ще се случват много неща. Изречението е издекламирано на един дъх от Иван и Андрей в пушалнята на bTV. Одимената стаичка се намира на 10-ия етаж на сградата, известна сред софиянци като ПРОНО-то. Там се помещава администрацията на частната национална тв, сред чиито най-големи звезди са Иван и Андрей. 

Водещите на “Сблъсък” закъсняват с 30 минути за срещата с екипа на Playboy. Докато Иван обяснява как едва се е свестил след тежък грип, Андрей галантно се извинява за забавянето.

Ние благосклонно им прощаваме, защото двамата излъчват такава ведрост, все едно любимият им отбор “Левски” е стигнал до финал на Шампионската лига.

Следва лек хаос около настаняването на Иван и Андрей. Естествено, сядат един до друг. Зад тях позиция заемат неколцина ПР-и – единият от “Шоуто на Слави”, другият на bTV, има и още един, който ще обслужва продукцията “Мюзик Айдъл”, за чиито водещи бяха избрани двамата от тандема.

“Наобиколен съм от почти цял футболен отбор, който ми брои всяка дума”, отбелязва с лека ирония Андрей пиарското нашествие, но в крайна сметка се примирява. Сипва си сок. Докато трае интервюто нервно става и отново сяда на стола, но не защото е невъзпитан, а защото е класически холерик. Иван е значително по-спокоен, което очевидно балансира най-успешният досега телевизионен тандем. Който освен всичко друго бе избран да води най-успешното музикално риалити в света.

 

Казахте, че сте изпратили в голям хаос старата година. Каква е причината?

Андрей: Последните три месеца бяха много хаотични, защото трябваше да започнем две предавания в сръбската “Фокс телевизия”. Това е новата частна медия при съседите, аналог на bTV.

Едно от предаванията, които правим там, е “10 най“, което върви по bTV. В Сърбия е със заглавие “Най от най”. А другото е “Е Пе Пе”, познато в България като “Рекламна пауза”.

 

Нима сърбите са купили лиценза за тези предавания?

Иван: Не са купували лиценз. Поканиха ни да ги реализираме там. По този повод трябваше да отворим офис в Белград.

Андрей: Водещият на сръбското “10 най“ е Милодраг, много е готин. Онзи ден получих съобщение от една приятелка там. Пише: “Гледала съм “Най от най” и “Е Пе Пе” – супер йе”.

 

“Рекламна пауза” не е ли предаване на “СИА Адвъртайзинг”? Защо двамата го правите в Сърбия?

Андрей: Договорихме се Нико Тупарев и той ни даде да го правим в Сърбия.

Иван: Ако си спомняш, “Рекламна пауза” вървеше по Канал 1, преди да я спрат. Водещи бяха Део, а после София. Сега отново възстановиха предаването, но по “Фокс лайф”. Води го Станимир Галов.

Андрей: Нашият Станимир. Той е академик Гълов от “Сблъсък”, ако не знаеш. В Сърбия водещият на това предаване е артист и се казва Никола Василиевич.

Иван: Може би ще е интересно на читателите, че той държеше на финалните надписи името му да се изписва „Артистът Никола”. Не просто Никола Василиевич, а артистът. Ние му казахме, че ако иска можем и космонавт да го изпишем, само да води добре.

 

Ще разкажете ли повече за офиса в Сърбия?

Иван: Не ме питай как българи основават фирма в Сърбия. Голям зор. Преди да отворим офиса, трябваше да свършим огромна работа – да регистрираме фирма, да наемем юристи, счетоводители, офис мениджър, после сценаристи, режисьори, водещи.

Андрей: Много ни помогна един българин, живеещ там. Няма да му казваме името, за да не му се карат шефовете. Благодарение на него си намерихме част от хората. За другите ни помогнаха пак нашенци, учили в Белград. Те ни намериха екипа.

Иван: Преди всичко трябва да благодарим на програмния директор на bTV Апостол Пенчев. Той ни извика и каза, че в Сърбия стартира нова телевизия, част от корпорацията на Рупърт Мърдок. И тъй като тя е братска на bTV, а пък ние имаме 6-годишен опит, бяхме поканени да помагаме. Апостол ни накара да направим промо-реклама на предаванията си, след което да отидем и да ги представим във “Фокс”. Всичко това започна преди една година. Ние веднага попитахме за финансовата страна на нещата, защото покрай Нико сме се научили да бъдем меркантилни. Апостол Пенчев не знаеше точно тези подробности, но ни осведоми, че там пазарът е по-малък от българския. Тогава си казахме, че няма много да си слагаме на сърце тази работа.

Андрей: Оказа се обаче, че сръбският рекламен пазар може да е с 20 процента по-малък от нашия, но цените са двойно по-високи...

Иван: През август 2006-та, точно в разгара на почивката ми, Апостол се обади и съобщи, че след два дни имаме среща в хората от сръбската “Фокс”.

 

Значи в Сърбия сте представили “Рекламна пауза” и “10-те най“ и те вече вървят в ефира. А защо не показахте “Сблъсък”? Вие сте известни с това предаване.

Иван: Показахме го, разбира се. Живот и здраве ще го правим, напролет.

Андрей: “Сблъсък” е трудно за реализация предаване и е по-добре на чужда територия, както е в нашия случай, да не се започва с него. Може да стане голям провал. Защото по-известните хора не  умират от желание да застанат пред камерите и да си викат един на друг.

 

Очевидно сте затрупани с работа. В същото време ставате водещи на “Мюзик Айдъл”. Няма ли да ви дойде нанагорно?

Иван: Нещата се наредиха много добре, защото тъкмо заработи сръбският ни офис и дойде предложението за “Мюзик Айдъл”. Това шоу си има екип и няма да се налага неотлъчно да следим работата там.

Андрей: Ние ще сме само водещи на шоуто. От нас не се изисква организация, както за останалите ни продукции.

 

Как Нико Тупарев ви пусна да работите със Слави Трифонов, който е продуцент на това шоу в България. Не ревнува ли?

Иван: Не задаваш правилно въпроса. Никой при никого не ни е пускал. Ние отдавна сами си вършим цялата работа, но хората смятат, че сме под шапката на Нико Тупарев и съответно на “СИА Адвъртайзинг”. Просто не се изтъкваме.

Андрей: В много неща сме партньори с Нико, но той не ни е шеф. Това, че има по-голяма фирма от нашата, не означава, че не сме равнопоставени.

Ако те интересуват взаимоотношенията между “Сблъсък” и СИА, то доскоро след края на шоуто се изписваха имената на нашата фирма “Междинна станция” и на “СИА Адвартайзинг”. Сега договорът с bTV е само с нашата фирма.

Иван: Що се отнася до участието ни в шоу, продуцирано от Слави Трифонов, то Нико не би трябвало да ревнува. Когато Тупарев поема ангажимент да прави новогодишна програма на площада, ние също не проявяваме ревност.

 

Хората ви гледат вече 5 години всяка неделя в “Сблъсък”, скоро ще се показвате и в “Мюзик Айдъл”. Не се ли притеснявате, че физиономиите ви ще им втръснат, че ще се изхабите?

Андрей: Физиономиите ни са най-неизхабеното нещо, защото “Сблъсък” се излъчва в 9 часа в неделя. Огромна част от нашите връстници, особено в големите градове, ни проспиват. Работата ни като лица, каквато ще е в “Мюзик Айдъл”, е съвсем друго. Ние най-после ще сме в ролята на Ники Кънчев и на Део, за която винаги сме се мечтали -  да ни обгрижват.

Иван: “Мюзик Айдъл” е проект за милиони. Много по-голям от “Стар Академи” и “Биг Брадър”. Фактът, че ни гласуват доверие да водим това шоу, означава, че ни приемат като хора, които могат да се справят.

Андрей: Освен това нас са ни одобрили англичаните притежатели на лиценза на “Мюзик Айдъл”.

Иван: Фирмата притежател на лиценза на шоуто “Fremantle Media” изважда голям късмет, защото ние двамата до голяма степен покриваме оригиналния английски вариант на “Мюзик Айдъл”. Там водещи са две момчета. Казват се Анд и Дек.

 

Значи в “Мюзик Айдъл” вие няма да избягате от ролите си, които изпълнявате в “Сблъсък”?

Андрей: Даже напротив. Преди 4-5 години Нико ни караше да гледаме Анд и Дек. Както казва режисьорът Димитър Митовски: “Кат са по-добри, ша крадем.”

Ние се шегуваме помежду си, че те са по-грозни от нас.

Иван: Може да не са по-хубави, но при всички положение са по-богати.

 

Ще водите музикално шоу и е резонно да ви попитам пеете ли, изобщо каква е музикалната ви култура?

Иван: Не пеем и не танцуваме.

Андрей: Когато бяхме на 18 години, се опитахме да пеем. Дори снимахме един клип, който след това молихме кабелните телевизии да не излъчват. Изпълнявахме кавър на братя Аргирови. Голям срам.

А иначе аз съм от музикантско семейство. Свирил съм 10 години на пиано. Като малки с Иван сме играли по театри, пели сме. След като пораснахме обаче, прекратихме музикалните изяви.

Иван: Само този срамен опит с песента на братя Аргирови остана да ни “тежи”. Мога да ти кажа колко струваше снимането на клипа – 26 лева. А иначе в “Мюзик Айдъл” не е задължително водещите да имат толкова богата музикална култура. Идеята на шоуто е в комисията, съставена от лоши хора, които трябва да унижават и съсипят кандидатите за музикална слава - за да могат да изстискат най-доброто от тях. Образно казано, тази комисия е лошият полицай, а ние с Андрей – добрите приятели на кандидатите. Ще им помагаме, ще ги успокояваме.

 

По-голямата част от явилите се на кастингите за “Мюзик Айдъл” изпълняват чалга парчета. Това дразни ли ви?

Иван: Да си пеят каквото им е кеф хората.

Андрей: Това за чалгата са предразсъдъци. В XXI век сме. Всеки прави каквото му харесва. Въпросът е да не пречи на другите.

Иван: Важното е да са талантливи. Аз може да не харесвам тази музика, но това няма никакво значение.

Андрей: В “Сблъсък” каним поп-фолк изпълнители и ще продължаваме, защото носят рейтинг.

 

“Сблъсък” навърши 5 години в ефира на bTV. Отчетете петилетката.

Андрей: Колективът преизпълни плана.

Иван: Не го преизпълнихме, има още.

Андрей: Така ли...

Иван: 5 години в ефира за едно предаване е ужасно много време. “Сблъсък” отдавна трябваше да е спрян. Когато обаче гледам рейтингите, виждам че хората го харесват повече с навъртането на годините. Най-трудни ни бяха първите 3-4 месеца в началото на шоуто. След което направихме една тема за македонизма и “Сблъсък” дръпна много. И независимо от наказателния час, в който се излъчва, предаването стана характерно и разпознаваемо.

Андрей: Ако правехме само “Сблъсък” отдавна да сме омръзнали на себе си и на хората.

Иван: Стоиш ли на едно място, се връщаш назад. Успиваш се и затъваш. Затова сме се захванали и с другите проекти, за които вече ти говорихме.

 

Затова ли направихте и агенция за запознанства, за да избягате от рутината?

Иван: Това е един от любимите ми проекти, който не носи никакви приходи.

Андрей: Агенцията “Аз и Ти” е негова идея, затова той да разказва. Пари оттам не съм видял. Извън майтапа, агенцията се развива много добре, но Иван да се похвали.

Иван: Моя леля, която живее в Торонто, вече 4-5 години има щастлив брак, осъществен именно чрез такава агенция. Ние прекопирахме едно към едно канадския пример.

 

Не са ли демоде този вид запознанства при възможностите на Интернет?

Иван: Интернет е черна дупка, в която можеш да видиш снимка на Памела Андерсън, а на срещата да дойде Евгени Минчев.

Андрей: Което е кофти.

Иван: Освен, ако не ти харесва. Иначе агенцията е сериозно подхваната. Има специалисти, психолози, които общуват с кандидатите. Обгрижват ги, както стана модерно напоследък.

Андрей: Особено, след като Ахмед Доган си обгрижи коалиционните партньори. Откакто подарихме на Слави Трифонов талон за записване в агенцията, очакваме нещата съвсем да потръгнат.

Иван: Може да има отлив. А може да се окаже, че сме създали тази агенция точно във времето на Слави Трифонов, да му помогнем да се ожени. За 4 години от началото на “Аз и Ти” сме организирали десетина сватби. Някои двойки вече имат деца. Идеята ми за агенцията беше, че на хората все повече им се налага да работят по цял ден. Изморяват се и вечер вместо да ходят на бар, трябва да лягат да спят. Но природата зове и всеки трябва да има партньор. Ще стане така, че хората ще започнат да инвестират в специалисти, които да се грижат и за тази част от живота им. Същото е като с хляба. Има хора, които го месят, а ти го купуваш. В XXI век, като искаш гадже, е хубаво да има някой, който да ти го намери.

 

Разговорът залитна към глобални заключения. Ще определите как се промениха хората през 5-те години, в които правите “Сблъсък”? Настъпиха ли промени във внушителната група участници в шоуто?

Иван: Вече почти няма хора, които да отказват участие в “Сблъсък”.

Андрей: Отказват само някои политици. Но и те се промениха.

Иван: Може да звучи претенциозно, но успяхме да приучим участниците, че няма лоша реклама. “Сблъсък” тръгна във времената на скучните коментарни предавания. Тогава се появи поколението политици, които бяха решили, че трябва да са сиви, скучни неразбираеми за обикновените хора. Малко по малко и не само в нашето предаване те разбраха, че ако говорят на човешки език, ще имат много по-голяма полза. Сега политиците се държат навсякъде така, както в нашето студио. Освободиха се.

Андрей: Иначе сред събеседниците си имаме няколко диаманта. Един от тях е Татяна Дончева. Владо Каролев е гений. Емил Кошлуков също е много добър.

Иван: В моята лична класацията на първо място е Божидар Димитров.

Андрей: Аз много го обичам, защото като него съм националист и споделям идеите му. Освен това този човек прави изключително много, превеждайки академичния исторически език на достъпен за хората.

Иван: В “Сблъсък” не наблягаме много на чистата политика, защото не кореспондира с действителността. Ако се замислиш обаче, политиката съществува във всяка тема от живота.

Андрей: При нас на политиците не им е много уютно. Вкарваме ги в един ринг с още няколко човека да се карат. Ние двамата гракваме срещу тях. После излиза една руса (Нана – бел. ред.) и тя ги прави на задници. След което 14 човека от публиката ги освиркват. Никак не е авторитетно, нали.

Иван: При нас се вижда кой реално може да вземе думата.

 

В България сега е модата на риалити програмите. Вие двамата също ще участвате в подобна. Как ще коментирате тази мания?

Иван: Живеем в ерата на риалитата. Ако се върнем назад, ще видим, че преди тях на мода бяха куизовете. Ако някой те спре и те попита - здрасти, какво правиш – веднага закичваха това с табелка Quiz (тв викторина – бел. ред.). Мина модата и на токшоуто. Доайенът там беше Снежана Атанасова с “Изборът”. Забравих да спомена преди това “Всяка неделя”, която въведе магазинните предавания. В същия жанр беше “Добро утро” на Сашо Авджиев – любимото ми предаване на всички времена.

 

Възможно ли от шоу като “Мюзик Айдъл” наистина да изскочи голяма звезда?

Иван: Това беше първото нещо, което попитах Слави Трифонов, когато се разбра, че ние ще го водим. Отговорът му беше, че доколкото позволяват мащабите на страната ни, победителят ще стане звезда.

Андрей: Ако този човек има талант, защо да не достигне популярността на Графа или Мария Илиева?

Иван: Открай време се казва, че талантът е божествена намеса, която трябва да излезе. Представи си, че точно в “Мюзик Айдъл” се появи този човек.

 

Навремето Ахмед Доган каза, че пътят на България към Европа минава през Истанбул. Вашият явно е през Белград, след като там сте отворили офис, развивате тв бизнес? 

Андрей: Лично аз мисля да си влезем в Европа през София.

Иван: Всяко нещо се случва по някаква логика. Гърци дойдоха в България да показват как се прави “Биг Брадър”, защото реализират преди нас това шоу. Ние съответно отидохме в Сърбия с нашите предавания.

Андрей: Ще видим кого още можем да обучим. Може би албанците и македонците. Техният пазар обаче е много малък.

Иван: За какво ти е да си европейски гражданин, като си хвърляш боклука през прозореца, храчиш през колата, газиш хора и псуваш?

 

Двамата сте много популярни. Много неща са писани за вас. Не са малко хората, които са убедени, че сте гейове, макар Иван да стана татко. Как сте със сексуалната ориентация?

Андрей: Все още има достатъчно момчета с акне и ластични дънки от „Люлин”, които са убедени, че сме гейове. Смятам, че зрителите са достатъчно интелигентни, за да разберат когато се шегуваме на тази тема.

Имаме две клишета, които използваме в шоуто и трябва да ги разкараме, защото втръснахме на себе си, а какво остава за хората. Едното е с хомосексуализма, а другото – с алкохола. Използваме ги когато съвсем няма какво да кажем.

 

Иване, щастлив татко си, имаш любима жена до себе си. Разполагате с агенция за запознанства, а нищо не правите по въпроса със задомяването на Андрей...

Андрей: Колкото Иван има булка, толкова и аз. Той не е женен. 6 години подред имах сериозни връзки. 4 години живях с една жена, после 2 с друга. Дай да си почина малко.

 

И как е животът без женско присъствие?

Андрей: Когато си живял 6 години с някого и останеш сам, е адски гадно. 6 месеца ми се разказа играта, защото си бях изградил някакви навици с този човек. Когато подобна връзка приключи, започваш да се юркаш безразборно. Това обаче не те прави щастлив в края на упражнението. Вече ми мина и мисля, че съм добре. Нямам нищо против, като свърши обиколката на България с “Мюзик Айдъл”, да си намеря жена за повече от една вечер, която да остане да живее вкъщи.

Иван: Свободата е въпрос на вътрешно усещане. Може да имаш 3 жени и 3 деца и пак да се чувстваш свободен. Аз имам дете и ми е беден речникът да опиша чувството. Имал съм тежък ден, прибирам се изнервен вкъщи и не знам какво искам. В този момент малката тича срещу мен с една топка и да вика: “Долу, долу”. И на мен всичко ми минава.

Категория: Забавление
Прочетен: 1729 Коментари: 0 Гласове: 0

Проблеми на изнасилената виетнамка

 

С какво друго би могла да впечатли Париж?


(статия на Валери Найденов в рубриката МЪЖЕТЕ на Playboy #59, февруари 2007)

Разкритията на виетнамката Ханна за осиновителите й Йордан Василев и Блага Димитрова са един мърляв епизод, в който истината едва ли е 30 на сто, а останалото е клевета, мокри сънища и преди всичко – бездарие. И все пак, в него има историческа справедливост.

Когато Фройд подлага на хипноза пациентки с истерия, в един момент те винаги вадят накакъв спомен за изнасилване от бащите си. Следва невероятна конфузия. После обаче се оказва, че този спомен е измислен, че той е някаква дълбоко заровена моминска лъжа, която си спи някъде из подсъзнанието.

 

Жените са странни същества, те живеят с емоциите, а емоциите им често си измислят сюжети, с които те обясняват проблемното си детство.

Представете си си сега странния живот на Ханна, виетнамче с реални родители, което уж е осиновено от двама български творци, но всъщност осиновяването не е оформено юридически. По едно време виетнамците си го вземат обратно, после мащехата Блага успява да си го върне, и то с помощта на политически натиск. Всъщност дали става дума за родителска любов или за политика? Блага иска да се сроди с героичния виетнамски народ. Звучи красиво. Майчиният инстинкт е сублимиран. С биберон срещу бомбите! Бий мутрата на Никсън с насрани пелени! Това добре, но какво ли усеща детето?

Голямата наша поетеса бе само една от плеядата творчески личности, повечето жени, които изживяват себе си като част от световната морална дилема. Тя се слива със собствения си лирически герой, без той да стъпва по земята. Той бурно страда и горещо осъжда - ту възвеличава, ту иска президентски оставки, но пелени не пере. Трудно е да се живее край такива дами, от опит го знам. Едно малко наранено виетнамче не може да не изперка.

Докато расте в семейство на двама не особено уравновесени български творци, единият от които рядко е трезвен, Ханна обраства с творчески претенции – тя учи пиано, прави се на художничка, но явно няма дарба. Творчеството не е за всеки. Ако си бе останала във виетнамското село, сега може би щеше да е щастлива баба. Уви, тя е заразена с високи претенции. Нито българка, нито виетнамка, нито осиновена, нито изоставена, нито интелектуалка, нито селянка – тя е просто една изкоренена слива. Простият български дом не е за нея.

В началото е красиво момиче, което привлича като мухи кърканите млади творци, но екзотичният й източен сексапил бързо се изнизва по терлици. И вече няма какво да предложи на българския народ. Заминава за Париж, където естествено е още по-безсмислена и по-ненужна.

Обаче тя е израсла сред поети и гледа на себе си като на творец. И вместо да си намери работа като продавачка на дюнери, започва да пише книга, която най-сетне да възстанови дължимото й място - някъде между Жорж Санд и Набоков.

 

Когато бездарникът пише книга, единственият му шанс да впечатли някого е да наплюе и оклевети хората, които са му близки. Той просто няма какво друго да предложи. Сюжетът задължително трябва да включва тормоз, побой и изнасилване. Многократно изнасилване от пастрока - това е книга като за Париж. Не че вече не е писано, и то много пъти, но българо-виетнамският колорит все пак може да събуди нечие любопитство.

 

В крайна сметка обаче Йордан Василев си го заслужава. По негово време „Демокрация” даде възможност на всички български бездарници да наругаят и оклеветят всички видни творци в България – писатели, поети, актьори, режисьори, художници. Всеки, който бе създал нещо истинско, бе подложен на оплюване от тълпата бездарници. От изпълзялите хлебарки, както казваше Стефан Продев.

Всичко се връща, бате Данчо. Отричаш, не отричаш – твоите клиенти вярват на жълтото. Сам ги възпита. По-добре разкажи, че не ти нея, а тя теб е изнасилила, докато си бил безпомощен по вина на тоталитарната водка. На балкона. Или на пейката срещу Паметника на Съветската армия.

Иначе си прав – за всичко е виновен Костов.
Категория: Забавление
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове: 0

Красивите българки предпочитат чужденци

   

Родните хубавици вече избират дали да се съблекат за Playboy, Maxim или FHM. Списанията по чужд лиценз свалят дрехите и вдигат нивото с текстове, снимки, дизайн. Плюс това си разменят удари, типично по мъжки 

 

ЦВЕТАНА ЦАРЕВА, списание ТЕМА, 27 януари 2007

 

Вместо да гледат любимия си женски бой в кал, от няколко месеца те водят тиха война в мастило. Утвърденият Playboy, едногодишният Maxim и новороденият FHM се борят за най-трудния читател. Онзи, който предпочита да похарчи излишните си пари за комплект рибарски кукички или за мини боксова круша, вместо за списание.

Мъжът се назландисва, независимо че примамката са секси момичета на корицата и забавни текстове. По-мудно се осъзнава като консуматор, т.е. предпочита да лови риба, да се боксира с показалец и да не прави други излишни движения. Когато обаче посегне към списанието е доста претенциозен.

Развихрилата се конкуренция в сегмента се оказа полезна и за читателите, и за останалите печатни медии. Освен че съблякоха едни от най-красивите българки, мъжките списания вдигнаха летвата с качествени текстове, фотографии и дизайн. Очертаха и тенденция – бъдещето е на  чуждата матрица, не на домораслите марки.

Принадлежността към

 

световно семейство дава самочувствие

 

и повече възможности. “Дори най-мощният български екип е лимитиран в брейнсторминга. Maxim обаче има 25 международни издания. В тях не работят нечовешки гении, най-малкото пък ние сме такива. Но всеки допринася с някаква идея. И ако тя е родена в Англия например, винаги можем да я поискаме. Обратното също е в сила”, обяснява редакционният директор на Maxim Сашо Жеков. “Ключът към успеха е да си адаптивен. Можеш да имаш прекрасна формула, но да се провалиш, ако я пренесеш автоматично”, категоричен е оглавяващият FHM Емил Спахийски.  

Все пак не е ли твърде тясна сергията за маститите Playboy, Maxim и FHM?

“Най-смешно ми е когато някой редактор или издател, или пък музикант или кинаджия, започне да оправдава слабите си резултати с някаква стагнация на пазара или прочие глупости. Абе ти опитай да направиш нещо наистина хубаво - само че да е интересно не само на теб самия и на приятелския ти кръг, пък да видим дали няма да има успех...За целта обаче се изисква яко бачкане и по възможност мирогледът да ти е по-широк от кръгозора. Все трудни неща очевидно”, казва главният редактор на Playboy Георги Неделчев.

Мъжките издания по западен образец се съобразяват с Големия брат, т.е. с чуждия издател. Бъхтат здраво. Правят извънредни издания, пускат DVD-та с голи фотосесии, често удрят освежителна боя на "фасадата".  Гледат и да не падат под тиража, записан в лицензионния им договор.

От своя страна - без да повишават тон - родните редактори са си извоювали да показват повече плът отколкото изданията-бащи. Защото за разлика от американеца или британеца, българинът е облъчен с еротика. Кеф ти безплатното порно по кабеларката, кеф ти софтеротика в рекламата на мастика.

 

Родният Playboy например е “по-гол”

 

отколкото щатският и руският. По разкрепостени от него май са само бразилците и унгарците. Maxim и FHM също свалят повече дрехи от обичайното у нас, но въпреки това трябва да обяснява "защо на мацката не й се вижда всичко". “Какъв е смисълът да покажеш 57% от зърното, а не цялото”, възмути се преди време читател, явно притеснен от зърнена криза в родината. ”Ако една жена е секси и е заснета добре, би могла да е по-приятна за окото, отколкото чисто голата, на която нещо й липсва. Смятаме, че все нещо трябва да остане на въображението. А й се предполага, че читателите ни са виждали гола жена”, твърдят от Maxim и от името на скритите 43 процента.

Да не забравяме също, че мъжките издания са женски. Над 50 на сто от купувачите им са от нежния пол. Издателите изтъкват този факт пред рекламодателите, които залагат на активния консуматор. “Смело мога да кажа, че Maxim е първото толкова директно мъжко списание у нас. С мъжки теми и на моменти хашлашко чувство за хумор", хвалят се от Maxim. В списанието усилено работят за читатели между 25 и 30 години. Горе-долу в същия сегмент се цели и FHM.

“Да, четат ни и доста жени. Чете ни цялото семейство всъщност. Не се срамувам от това. Какво да направим, като списанието ни е добро, а повечето от останалите – не чак толкова? Да се опасяваш от това че те четат и жени, в България просто означава да не искаш да имаш достатъчно читатели. Много от тях не пропускат и Playboy, колекционират го”, твърди Георги Неделчев. 

На пръв поглед мъжките списания си приличат. Предлагат красиви момичета, коли, спорт, джажди, създават ти усещане за принадлежност към интересна категория и солидарно страдат от интернет пиратството. Фотосесиите се ъплоудват в мрежата 2 часа след като изданията са на пазара.

С приликите обаче дотук.  Playboy категорично се разграничава от т.нар. lads mags, каквито се водят Maxim и FHM. Претендира, че прави по-сериозна журналистика. Гордее се с 50 и кусур годишната си история, с отворилите наскоро издания в Аржентина, Венецуела, Индонезия, Украйна и Грузия, с тираж над 5 млн. само в Щатите. "При цялото ми уважение, но на мен Playboy ми е скучно списание” – казва от своя страна Сашо Жеков от Maxim – Ако трябва да се борим с някое списание, то ще е с по-живо, раздвижено и забавно. FHM обаче засега стрелят с халосни патрони”.

В подобно военно положение егото на главният редактор трябва да е непробиваемо. Нужно ли е обаче да си Хю Хефнър, за да си убедителен?

 

Поддържането на имидж е част от тази професия

 

И моделите, и читателите ни обичат да си имат работа с респектираща личност, на която си заслужава да се довериш, да й ръкопляскаш или да й завиждаш. Разбира се, изкушенията са много, но ние не сме се самозабравили. Даже откакто съм в Playboy си налагам доста повече задръжки в личния живот, отколкото преди това.”, казва Неделчев. “Ако аз или Нойзи (Ивайло Цветков, главният редактор на Maxim) пишем, че сме обградени от манекенки, значи наистина сме  обградени. Сега не пишем такива неща, значи не сме. Въобще целта е да забавляваме хората, да им дадем нова информация, да покажем, че историята е по-важна от авторите й. Но честно казано, виждам заемки в чужди списания от нашето. Това не е за пръв път. Почти не е имало списание, което да сме започвали и да не е повлияло по някакъв начин”, казва скромно Сашо Жеков. На въпроса за мачо имиджа Спахийски иронично предлага: “Поддържай го ти”.  Как пък не.

 

 

ПРЯКА РЕЧ 

Главният редактор на Playboy Георги Неделчев: 


Във всяка жена намирам по нещо привлекателно. И това е голям проблем

 

- Жоро, разклати ли се комфортът на Playboy с  появата  на Maxim и FHM?                                    

-         Не. За съжаление не. Лично аз я очаквах с по-голяма надежда да се освежим. Няма нищо по-тягостно от комфорта, породен от липсата на съперничество, уверявам те.

-         Конкуренцията повлия ли на съдържанието, на количеството реклама, на самочувствието на екипа?

-          Ние в Playboy не сме хора, които се радват на чуждите неуспехи. Самочувствието ни е достатъчно високо, а колкото до рекламата ни – тя се увеличава – и като брой страници, и като приходи, и това може лесно да се провери. Казвал съм го и друг път – излизането на нови мъжки списания ни утвърди още повече, защото за много хора стана ясно, че тази работа не се оказа толкова лесна. И че явно ние се справяме по-добре, отколкото първоначално им се е струвало.

-          Защо мъжките списания по западен лиценз държат по-високо летвата като текстове и дизайн в сравнение с женските и т.н. general?

-          По принцип мъжът е по-претенциозен купувач и читател. По-рядко си дава парите за списания, но даде ли ги – иска да са на ниво и да не му губят времето с празни приказки. Обикновено чете почти всичко и то доста критично. Докато жените се радват на по-елементарни и лесно постижими неща - ефектна корица, подарък, опакован заедно със списанието, любопитен тест, хороскоп... Има и субективен фактор за това, което си забелязала. Просто за Playboy и Maxim, например, работят най-добрите и скъпоплатени журналисти, фотографи и дизайнери в страната.

-          Кои са основните критерии една жена да попадне в Playboy? Личните ти критерии решаващи ли са при избора на момиче?

-          Конкретно аз съм голям позитивист по отношение на жените. У всяка намирам по нещо привлекателно. Голям проблем. Затова избягвам да имам единствената дума по въпроса. А и мирогледът на едно списание никога не бива да съвпада с кръгозора на главния му редактор - въпреки че в България такива примери изобщо не липсват. Решенията за момичетата в Playboy се взимат колективно – редактори, фотографи, арт-директор, издатели.

-          Кои са петте ви най-продавани корици?

-          Освен историческия първи брой, излязъл през пролетта на 2002-а, сред най-продаваните са тези с Венета Райкова, Венета Харизанова, Зара, Камелия и тризначките от “Биг Брадър”. Мисля, че ги подредих хронологично.

-          А най-зле приетите и най-критикуваните? Имаше остра реакция към тризначките в Playboy, беше ли подготвен за нея?

-          Зле приети броеве не сме имали. Колкото до критикувани – какво значи критикувани? Ако се съобразяваме с мнението на вечния 1% мърморковци, които с пяна на устата оплюват една знаменитост, право пропорционално на нейната популярност, то тогава не би трябвало да издаваме никакъв Playboy. Питаш ме за броя с тризначките. Ти опита ли се да си го купиш отнякъде примерно седмица след излизането му на пазара и дали успя? Тризначките от една страна са биологичен феномен, който щеше да е интересен дори и ако бяха тотално неизвестни жителки на квартал “Еленово”. От друга - една от тях победи, при свободен национален вот, в най-гледаното риалити шоу в тази страна. Мислиш ли че съм имал колебания относно корицата “Вяра, Надежда и Любов за Коледа”?

-          Някои момичета се снимат в Playboy с надеждата да направят кариера или да съживят вече съществуваща такава. Не надценяват ли прекалено списанието като трамплин? Би ли дал примери за успешно капитализиране на плейбойската слава на родна почва?

-          Примери има много, но всичко опира до личните качества. Риалити-звезди като Зара и Силвия например се радват на добри кариери и популярност след нашата корица. Мариела от Star Academy обаче се позагуби, въпреки че е изключително красива и същевременно талантлива. Едва наскоро се заговори, че има записан сингъл. Хонорарите и участията на Камелия след Playboy нараснаха неколкократно. Жасмина от “Сделка или не” често ми признава, че голяма част от изявите си напоследък дължи именно на тласъка, който Playboy й даде. Николета Лозанова, Playmate България 2006, е редовна участничка в тв шоута, видеоклипове на наши и чужди звезди, търсят я непрекъснато за фотосесии... Но, разбира се, има и момичета, които не са съумели да се възползват адекватно от славата, която списанието им носи. Пак казвам – въпрос на лични качества, на характер.

-         Обвиняват те в чалгизиране на списанието. Освен фотосесии с фолкпевици има и интервюта с представители на жанра. Какво ще отговориш (изпееш)?

-          Когато срещна толкова интересна личност и умна поп-певица, колкото е Ивана, която очевидно визираш – обещавам тутакси да я интервюирам. Някакви предложения? Мисля че успях да го докарам в ритъм 7/8-и.


ЕДНО КЪМ ЕДНО

Главният редактор на FHM Емил Спахийски:

Днес пиша за якобинците, утре - за Десислава

 

-          Емо, каква е формулата на FHM?

-          Funny, sexy, useful, т.е. забавно, секси, полезно. Този тип списание се появява в средата на 90-те. Младите търсят четиво, което не ги занимава с политика, но е интересно, не е хумористичен вестник, но е смешно, и е секси, без да минава границите на добрия вкус. Формулата работи отлично. Българското издание на FHM е 31-ото в света.

-          Отскоро сте на пазара, но все пак имаш ли наблюдения как се движите?

-          След първия брой получихме над 80 писма, което никак не е малко. Пуснахме 27 000 тираж, продадохме над 22 000. При втория брой се запазва същата тенденция, която ни поставя сред лидерите на пазара. Между събирането на екипа и пускането на броя имаше само 45 дни. Самите англичани се изненадаха, че може да има такава бързина и качество.

-          Стъпихте след Playboy и Maxim, какви са козовете ви?

-          Имаме много добри рубрики. Например “Момичета на канапето”, в които се снимат обикновени жени, които можеш да видиш в ЦУМ или във фризьорски салон, и откровено отговарят на секс въпроси. Снимаме и красавици в работна среда. Една от тях – продавачка в магазин за дрехи, получи предложение за брак след фотосесията. В “Дарвинизъм” пък представяме животни, които изглеждат уникално и имат човешки навици. Рубриката е така написана, че да те накара да се хилиш. А разсмееш ли един читател, той е твой.

-          FHM обаче изпадна от сергията в Щатите и в Гърция...

-          Ние ползваме лиценза на FHM, но издателите ни са германците ARBOmedia. Инвестиционната им политика е много агресивна, миналата година са вложили над 12 млн. евро в медии. Освен това имат жесток контрол кое как се прави и за какво се харчат парите. В САЩ собственици на марката са Emap, които държат още 240 издания между които Arena, Empire, Q, Zoo. Предполагам, че са променили политиката си по отношение на FHM и ще препродатат лиценза. Все пак това е огромно списание, не става дума за фалит. Във Великобритания например това е продаваното мъжко издание. Там тиражът му върви нагоре, докато например на Maxim е паднал под 100 000.

-          Ти си едновременно политически коментатор в ежедневник и главен редактор на мъжко списание. Няма ли противоречие?

-          Все едно е дали пишеш за мода или правиш интервю с политик. И в двата случая трябва да си подготвен и да си вършиш работата като хората. Днес може да съм писал за якобинските кръгове, а утре да правя интервю с Десислава. Но това е полезно. Защото виждаш, че има един свят извън политиката и парното. Че съществува огромен кръг хора, които грам не се интересуват от това какво става в парламента. Когато правим т.нар. сериозна журналистика, забравяме за тях.  Атакуваме ги с послания от типа “Лошо е да се краде” или “Не на наркотиците”, които не “хващат”. Сериозната журналистика си гради пясъчни кули, а журналистите се смятат за велики. А хората само четат заглавията и си казват “Еба ти”.

 

.....................

“Maxim накара главните редактори на мъжки списания да се чувстват като идиоти”. Така поне твърди създателят му - британецът Феликс Денис. В българската редакция също не страдат от липса на самочувствие, когато изброяват особеностите на списанието:

 

- Езикът

“Тръгнахме по-агресивно – като език, стил и всичко останало, отколкото биха приели в други страни. Защото в сравнения с Великобритания или Америка сме по-разкрепостени по отношение на възприемане на секса, на това, което се нарича политическата коректност и т.н. В момента например в Англия тече чудовищен скандал покрай “Биг Брадър” за расистки обиди. Основният спонсор се оттегли, защото индийка и англичанка се наричат "прасе". В България не бихме се развълнували толкова. Едновременно обаче тук сме по-консервативни по отношение на списанията. Няма културата на четене, защото пазарът е едва на 15 години. 

- Хуморът

“Понякога оставаме неразбрани, защото майтапите ни са по-черни и по-абсурдистки. Но навсякъде по света хуморът на Maxim e такъв. В България обаче по-масов е този на Слави Трифонов”.

- Жените

“В страната ни няма динамика в светския живот, докато на запад пазарът е огромен и постоянно изскача нещо ново. Тук щом излезе "Биг Брадър" или друго шоу, всички го захапват и изцеждат. Ние обаче не сме вторачени непременно да слагаме знаменитости в Maxim, а жени, които са секси и имат какво да кажат. Не лягаме само върху любопитството на хората, които искат да видят някой “от телевизора” гол. Това ни се струва леко извратено, воайорско, самоцелно. В момента може да е известна симпатичната едра готвачка от “Биг Брадър”. Е, и нея ли да съблечем? Човек може да е красив на всякаква възраст, да е елегантен, фотогеничен, но това не означава, че е секси. Или че зад него има история, която можеш да развиеш. Ние например се гордеем с фотосесията на манекенката Катя Пенева. Когато я публикувахме ни се обадиха от Лондон и от къде ли още не, казаха: страхотна българка. Получи се реално взаимодействие вътре в семейството Maxim”.

- Екипът

“Мъжките списания пишат по едни и същи теми. Затова са важни добрите екипи, генериращи нестандартни идеи. Те се движат заедно, могат да си подават, да побеждават и да губят без да изпадат в криза. Нашият екип е добър, защото, за разлика от други, произвежда 85-90 процента български продукт.”

 

Категория: Забавление
Прочетен: 5134 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.01.2007 04:50
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: play
Категория: Забавление
Прочетен: 396780
Постинги: 61
Коментари: 14
Гласове: 209
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031